Кастингът (част трета)

Разказ от Николай Добруджански

Фотография: Григорий Иващенко

Няколко дни му трябваха, за да се отърси от шока, който преживя при срещата си с Жанета. Осъзнаваше ясно, че при други обстоятелства би приел случката като още един бисер в колекцията от странни истории, с които редовно забавляваше приятелите си. За пръв път се чувстваше засрамен и отхвърлен. Беше планирал плътската фиеста като прелюдия към опознаване и евентуално задълбочаване на отношенията с жената срещу себе си, Тя, разбира се, имаше други планове, които включваха задълбочаване в портфейла му, Беше използван. Не му харесваше усещането. Хвърляше се на сляпо, губеше контрола и това го плашеше. Жоро беше твърдо убеден, че “кастингът” ще бъде най-важното и отговорно творение в живота му, а се препъваше още на първата стъпка. След кратко душевно терзание по въпроса философски заключи, че ако бе успял още от първия път, тогава определено нямаше да е направил правилния избор. Хубавите неща не се случват ей така. Трябва да ги предизвикаш, да ги търсиш и да се бориш за тях. Усилията, които полагаш, са еквивалентът на сигурността, която получаваш. Колкото по-изстрадана е една придобивка, толкова повече я ценим и пазим. Предвид тоталното фиаско с Жанета, не му беше никак трудно да прегърне тези разсъждения и да ги постави като основа на бъдещите си търсения на спътник в живота.

Първо, което трябваше да направи бе да намали теглото на секса в общата оценка за “правилната жена”. Значението, което отдаваше на хармоничното съвокупление бе продиктувано от нулевия му семеен опит. Това, което всичките му приятели, имали неблагоразумието да надянат семейния хомот, му повтаряха е, че бракът слага край на хубавия секс. Всеки път, когато чуеше тази дефиниция, широка усмивка озаряваше лицето му, а мислите му се изпълваха със съжаление към нещастника, уредил се с асексуална партньорка. В светлината на своя план обаче, той в ретроспекция си припомни поне две дузини разговори със свои приятели. Беше ги подценил. Беше допуснал, че едва ли не са се оженили въпреки кофти обслужването, което са получавали от партньорките си. Беше издигнал себе си на пидестал и по презумпция приемаше, че само той чука готини мацки и само той прави хубав секс. Имаше няколко жени в живота му, които го надървяха безусловно и необратимо(е, поне докато не се намесят, за да поправят антигравитационната несправедливост, налегнала оръдието на труда му). Жоро трудно можеше да си представи, че сексът с тях би могъл да му омръзне. Не можеше да си представи, че би се оженил за жена, която не го задоволява, после изведнъж осъзна, че и другите сигурно не биха го направили. Може би преди да отговорят положително на “вземате ли за своя съпруга…?” и те са правили невероятен разтърсващ и напълно задоволяващ ги секс. Значи все пак е истина, че сносното чукане и семейният живот не ходят ръка за ръка. Предполагаше, че и жените, които не бяха вкусвали горчилката на семейното съжителство пренебрегваха напътствията на вече обречените си приятелки с нехайството, с което и той подминаваше съветите на патилите. Вече съзираше абсурда в желанието на всяка девойка, култивирано от най-ранна детска възраст, да предаде сърцето си, облечена в бяло(жокер: бялото е траурен цвят в Азия, между другото). Представяше си как ще протече неговата церемония:

– Ти, Георги, вземаш ли за съпруга тази свидна жертва?

– Да!

– Вричаш ли се да я обичаш и да я почиташ!

– Да!

– Вричаш ли се никога повече да не я чукаш повече от петнадесет минути, включващи влизането вкъщи, събуването и къпането след?

– Да!

– Ти, свидна жертво, вземаш ли за съпруг Георги?

– Да!

– Вричаш ли се да му готвиш и переш, да му накисваш мръсните чорапи и да шиеш дупките по долните му гащи!

– Да!

– Вричаш ли се да не искаш никога от него да те чука повече от петнадесет минути, включващи влизането вкъщи, събуването и къпането след това?

– Да!

– Сигурна ли си, кучко? Говоря ти за липса на качествено клатене? Еееееехо, има ли някой в главата!

– Да, съгласна съм!

– Ей, хора, никога не ме слушате… Добре, обявявам ви за съпруг и съпруга, нека бог се смили над душите ви!

Значи все пак ще изневерява. Преди си мислеше, че е възможно да намери жената, от която да получава всичко. Сега разбра, че дори секс няма да получи като хората. Това го радваше от една страна, защото обичаше разнообразието, от друга усложняваше бъдещото му съжителство поради повишените изисквания за дискретност, които трябваше да спазва, за да запази похожденията си в тайна. Малко му беше гузно, че мисли за изневяра преди брака, даже преди да е намерил подходящата за брак жена, но животът е жесток, а той не искаше да бъде неподготвен. Сега, когато беше сигурно, че ще изневерява, с лека ръка можеше да намали значението на секса в цялостната композиция. Определено щеше да търси едно базисно ниво на владеене на основните креватни похвати, но нямаше да се вманиачава в “интервютата”, нито да им иска свидетелство за правоуправление на мъжки полов орган.

(чети целия текст в сайта на Николай Добруджански)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: