Нов разказ от Николай Добруджански
Окрилен от промените във философската си нагласа, Жоро запретна ръкави в активно не-търсене на половинка. „Сухите“ седмици, прекарани в опознаване на предишните обекти, го бяха настървили до степен да не подбира въобще кандидатките. Интервютата преминаваха бързо, стегнато и често завършваха с хепиенд:
Жоро: Ще ми духаш ли?
Жена (през смях): Ама си бърз…Няма ли да се опознаем първо?
Жоро: Няма време.
Жена: Защо?
Жоро: Защото усещам как пенисът ми пълзи към устата ти.
Понякога минаваше по-гладко:
Жоро (шепнейки в ухото й): Изпитвам непреодолимо желание да разкъсам бельото ти.
Жена (опипвайки чатала му): Струва ми се, че имаме заредено оръжие тук.
Жоро: Ти си не само перверзна, но и много интелигентна жена.
Е, имаше и случаи, когато не се получаваше. Жоро го отдаваше на липсата на авантюристичен дух в набелязаните дами:
Жоро: Мисля, че е време да се позабавляваме някъде само двамата…
Жена: Недей толкова припряно, познаваме се от час едва. Жените не обичат „от вратата за краката“.
Жоро: Добре, какво обичаш?
Жена: Обичам да бъда изненадвана, обичам игрите.
Жоро: Имам една игра за теб – вземаме флакон с бита сметана, завързвам ти очите и ти подавам пениса си да го оближеш. Ти трябва да познаеш дали има или не върху него сметана. Мисля, че ще ти хареса!
Жена: Простак!
Понякога ставаха инциденти:
Жоро (бъркайки под полата й): Харесва ми колко горещи са бедрата ти, обзалагам се, че вече си влажна.
Жена: По-леко, каубой, ще ми смачкаш топките.
Жоро: НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Както пее легандарният Meat Loaf „бих направил всичко за любовта, но не бих направил това“. Жоро просто затри това „интервю“ от автобиографията си.
Трета седмица вече обикаляше нощните заведения в търсене на онова крехко създание, което ще грабне вниманието му не само с уменията си да изпълнява сложни пространствено-координационни движения в леглото му. Нямаше светлина в тунела, но не оклюмваше… поне не психически. Малкият му приятел се бунтуваше, но Жоро беше намерил начин да потиска недоволството му…
…
Номер 69 
Вашият коментар