Преди 19 години нашият Серафим Тодоров нанесе последната загуба на американеца, изстрелвайки го към боксовия връх като най-скъпоплатения спортист на планетата. Днес българинът живее с държавна пенсия, а “Подвижната касичка” прибира 150 милиона долара за мач…
ВАСИЛЕН ДИМИТРОВ/ Biograph #44, май 2015
На професионалния боксьор никога не му достигат две неща – слава и пари. Тази доказана със стотици примери закономерност пасва идеално на Флойд Мейуедър. Преди 19 години на Олимпийските игри в Атланта Серафим Тодоров нанесе последната загуба на американеца, изстрелвайки го към боксовия връх като най-добре платеният спортист на планетата. Флойд е човек, който еднакво обича танца на ринга и парите, и който умее максимално да сближава едното и другото.
Стаята за допинг контрол в боксовата зала на Техническия университет Georgia Tech в Атланта, щата Джорджия, където през 1996 година се провеждат Олимпийските игри, е многофункционална. Серафим Тодоров чака да му бъде взета проба. По ирония на съдбата до него стои съперникът, с когото са си разменяли удари преди минути в полуфиналния мач в категория до 57 кг. Сарафа е победил представителя на домакините Флойд Мейудър с 10:9.
Внезапно към съперниците се приближават трима мъже. Българинът не може да разбере какво е написано на акредитациите им. Поведението им му подсказва обаче, че двама от тях са мениджъри в професионалния бокс. Третият присяда до Сарафа. Той е преводачът. Угоднически обявява, че приятелите му са очаровани от него. Искат да подпишат договор.
„Бяха впечатлени от стила ми и от факта, че съм бял. Никога няма да има друг бял боксьор като мен. Те го знаеха. Затова искаха да остана в САЩ на всяка цена”, въздъхва тъжно Тодоров.
Условията на договора са му познати. Вече е бил изкушаван по този начин. Първо от австралийски промоутъри в Сидни през 1991 година, след като печели първата от трите си световни титли. По-късно от германците, турците…
В Атланта през 1996 година Тодоров се усмихва на преводача при споменаването на изумителната оферта, сякаш му предлагат подаяние. Бонусът при подписване на договор е огромна къща. Автомобил. Пари на ръка. Нов живот. И разбира се големи битки пред хиляди зрители.
Другите двама мъже се навеждат към него, единият от тях държи писалка. Но Тодоров отклонява ръката, която я държи. Дори не се замисля. На върха на славата е. Притежател е на купата „Бейкър”, връчвана на най-добрия боксьор в света при аматьорите, сред всичките категории. Само три години по-рано той е посочен от журналистите за „Спортист на България”, изпреварвайки героя от „Парк де Пренс” Емил Костадинов.
Тримата непознати изглеждат учудено Сарафа.
После отиват при съперника.
20 години по-късно, днес Тодоров преживява с олимпийската си пенсия от 810 лева, гласувана му за среброто в Атланта или по точно за изгубеното злато в мача с тайландеца Сомлук Камсинг. С нея изхранва семейството си – съпругата Албена и двете деца. Колкото и да е самоуверен по характер, заради мизерията гардът му е паднал. Готов е дори да преглътне гордостта и да продаде медалите, които е подарил на Музея на спорта в Пазарджик.
„През онова време въобще не ми е минавало през главата в какво ще се превърне Мейуедър. За мен тогава той бе просто поредния боксьор, който трябваше да победя”, казва Тодоров преди всеки мач на американеца.
Чуди се дали е можел да бъде на мястото на съперника си, чието състояние е над 300 милиона долара. Опитва се да изчисли на колко ли олимпийски пенсии се равнява премията на Мейудър за боя с Пакияо.
Американецът с прякори като „Подвижна касичка” и „Ходещите пачки” има повече пари, отколкото би могъл да похарчи. Движи се навсякъде с пачки от по 100 долара, натъпкани в чанти в цип. Това са му джобните. И това е само върхът на айсберга. Притежава два автопарка с луксозни автомобили. Колите в къщата му в Маями са бели. Тези Лас Вегас са черни. В Маями – сиви.
Флойд Мейуедър носи обувки, които слага само по веднъж. Той ги оставя в хотелските стаи като подарък за персонала. Харчи 6500 долара годишно за боксерки. Хвърля ги, след като ги е носил само веднъж. Боксьорът притежава частен самолет Gulfstream V, но не позволява на всички от антуража си да се качват на него. Бодигардовете му пътуват в отделен самолет, защото безстрашният боец се страхува да не натежат прекалено много в неговия.
Боксьорът редовно пръска пари за стриптийз-шоу, дори записва вакханалиите на тузарския си телефон. Преди време възнагради майсторка на пилона с 50 хиляди долара. Бившата му приятелка Джоузи Харис побесня, но той я омилостиви с
годежен пръстен с диамант на стойност 16 милиона долара.
Когато ходи на бар или дискотека, плаща питиетата на всички в заведението. Грижи се за приятелите си като за собствени деца, а броят им не спира да расте. Купува им дрехи, бижута, коли. Дори не му казват от какво имат нужда. Той помни и има грижата.
Мейуедър е рекордьор и в хазарта. Преди време направи умопомрачителен залог в размер на $3 млн. за баскетболен мач от колежанско първенство на САЩ. Заради лимитите разпределил сумата в девет различни букмейкърски пункта из казината на Лас Вегас. Предишният му рекорд за залог беше от $1 млн. за Супербоула – финала в шампионата по американски футбол. Най-голямата му печалба е в размер на $1,9 млн. – от залог за „Лос Анджелис Клипърс” в мач от НБА.
„Според общите представи може и да не водя нормален начин на живот, но за мен той е такъв. Нормално е да карам „Ролс-Ройс” и „Бентли”. Нормално е, защото водя такъв начин на живот, откакто бях тийнейджър. Като дете мечтаех да бъда в обувките на Майкъл Джексън. Та той можеше да си позволи колкото иска автомобили, живееше в палат, имаше си собствен зоопарк. Е, задминах го. Аз мога да си купя целия свят”,
перчи се непобедимият сребролюбец.
Флойд Мейуедър е роден на 24 февруари 1977 година в Гранд Рапид, щата Мичиган. Градчето, намиращо се на 2 часа път от Детройт, е типичното за Средния Запад. Същото обаче не може да се каже за семейството на бъдещия супершампион. Майка му Дебора Синклер е пристрастена към наркотиците. Баща му е човек, който вечно си търси белята.
Къщата на фамилията Мейуедър е опасно място
за живеене. При семеен скандал бащата е прострелян в крака. По време на изстрела държи в ръце малкия Флойд, който е бебе на една година. Случката привлича вниманието на пресата.
„Няма нещо, на което да не съм ставал свидетел като дете. Нашите постоянно се караха. Баща ми се биеше нонстоп. Продаваше наркотици. Даваше ги на майка ми. Така е трябвало да стане. Такъв е животът”, казва без грам сантимент майсторът на ръкавиците.
В семейството на Флойд,
подобно на лъвските прайдове, бабите и лелите се грижат
за огромната челяд. „Винаги съм била в ролята на бавачка, защото бях най-голямата. Грижех се с радост за всички, но на сърце ми беше Флойд. С него постоянно се забавлявах. Пък и баща му плащаше добре. В събота водех цялата компания на пързалката за ролери. Това беше едно от удоволствията му през детството”, разкрива Латиша – голямата братовчедка, която влиза в ролята на майка и бавачка.
Флойд се отличава от останалите деца с бързия си ум и находчивост. Още 11-годишен склонява 16-годишната Латиша да го научи да играе на зарове. Скоро прибира всички й джобни. Братовчедката заплашва, че ще го изпорти на майка му, ако не й върне парите. „Аз пък ще й кажа, че ти си ме научила”, отвръща нахаканият хлапак. „Такъв е моят Флойд – схватлив, умен и комбинативен. Винаги ще измисли решение, ще намери за секундата начин да се измъкне от ситуация”, казва през смях Джанел – друга от братовчедките му.
Изброените качества по-късно ще са неговото предимство в бокса. А боксът е в кръвта му.
Подобно на Серафим Тодоров, той също е потомствен боец.
Баща му Флойд Мейуедър-Старши е бил претендент за световната титла. Поясът е бил притежание не на кой да е, а на Шугър Рей Леонард. Неговите чичовци – Джеф и Роджър Мейуедър, също са били профита. Роджър – двукратен световен шампион, е треньор на Флойд и досега.
На 2 години баща му започна да го води в боксовата зала „Златните ръкавици”. На 4 години го качва на столче, карайки го да налага крушата. Учи го как да развива вродената си бързина. Показва различните удари. „Стигаше ми до кръста, а раздаваше крошета и ъперкъти като професионалист. А и самочувствието му беше на такъв. Знаеше за какво се подготвя, към какво се стреми”, разкрива Мейуедър-старши с типичния за боксорите фъфлещ говор – следствие на хилядите инкасирани удари.
Когато Флойд е на 16 години, баща му отново се забърква в проблеми. Този път попада зад решетките за продажба на наркотици. Лежи 3,5 години. Флойд възмъжава преждевременно. Единственият начин да не тръгне по стъпките на Старши е да се посвети изцяло на бокса. Хваща рано сутринта автобуса,
понякога гази в сняг до хълбоците, носейки огромен и тежък сак
през рамо. Не се отказва. Има цел. Убеден е, че ще я постигне.
Окуражаван е от баба си Бернис, която е поела ролята на вечно дрогираната майка и на опандизения баща. „Тя е солидна като скала. Никога не показа слабост. Винаги беше до мен и не спираше да повтаря: Концентрирай се само върху две неща – как да стигнеш до училището и после в боксовата зала. Не мисли за нищо друго и ще станеш шампион”.
Уникалните качества, с които неутрализира всеки противник през професионалната си кариера, той показва още като аматьор. Като тийнейджър побеждава с години по-големите от него, включително и мъжете. Само си представете опулените очи на бойците, чието самочувствие, наранено дори от наглостта да ги предизвика хлапак, се превръща в смирение минути по-късно.
Като аматьор Мейуедър записва 84 победи. Загубите са едва 6 – единствените в кариерата му и до момента. Печели шампионатите „Златна ръкавица” през 1993-а (в категория до 48 кг), през 1994-а (до 52 кг) и през 1996-а (до 57 кг). Придобива национална известност на Олимпийските игри в Атланта, но не иска да си спомня за тях. Категоричен е, че е бил лишен от златото, тъй като на полуфинала съдиите отсъдили в полза на нашия Серафим.
Флойд Мейуедър става професионалист на 19 години. Първият мач на големия ринг е на 11 октомври 1996-а срещу Роберто Аподака, който също е дебютант. Срещата завършва още във втория рунд. „Милионера” нокаутира противника си. Тогава негов треньор е чичо му Роджър. Баща му е в затвора…
Флойд печели мачовете си или с директен нокаут, или с технически. Това предизвиква огромен интерес по целия свят. Започват да го определят като боксов феномен. Дори коментаторите на мача му с Тони Дюран влизат в спор. Единият заявява, че Мейуедър ще успее да спечели 2-3 световни титли. Другият е категоричен, че той няма да спре, докато не се превърне в най-великия боксьор на всички времена.
Когато го питат дали смята, че е в една група с колосите Джо Луис, Джо Фрейзър, Мохамед Али, Джордж Форман, Шугър Рей Робинсън, Роки Марчиано, без колебание изстрелва: „Аз съм най-великият!”.
Заявява го с непоколебимата увереност, че
слънцето изгрява единствено, за да озари собственото му величие.
Но когато Мейуедър прекрачва белите въжета на ринга, в него се събуждат духовете и бесовете на всички боксови легенди, чиито предци са дошли от памуковите плантации из делтата на Мисисипи, откъдето се е пръкнал негърският блус. От гетата на мегаполисите Ню Йорк и Чикаго. От пристанища на двете крайбрежия на Щатите.
Дори стойката, наследена от баща му и чичовците, е на боец от старата школа. Той държи много високо предното рамо, за да защитава главата си. Съотборниците му пък го наричат „Красавеца”, тъй като е опазил лицето си от белези.
Флойд печели мачовете си с уникална комбинация от качества. Ударите му изглеждат като канонада от снаряди, но на забавен каданс се вижда, че те всъщност са
поредица от поражения върху добре премерени мишени –
невралгичните зони на съперника.
Почти няма удар, който да не е чист. Такъв, който да не влиза в главата или тялото на врага. Флойд притежава търпението да открие слабите му места, за да го неутрализира и нокаутира. Той знае как да влезе в главата на съперника. Да го изнерви и неутрализира. „Трябва да имаш акъл, трябва да имаш яко чене, трябва да имаш огромно сърце. Трябва да ги имаш и трите. Истинският боксьор трябва да притежава тези три неща ”, провлачва с характерния си менторски тон Мейуедър по време на телевизионно интервю, докато вади крака си от легена, за да може китайската прислужница да му направи педикюра…
Той е световен шампион в 5 дивизии при професионалистите. Притежава общо 8 пояса в три различни категории. Обявяван е два пъти за „Боец на годината“ на списание Ring (през 1998 и 2007 г). Първият път е на 21 години. Само на Мохамед Али и Шугър Рей Робинсън е била оказвана подобна чест на толкова ранна възраст. Печелил е наградата на Асоциацията на журналистите, отразяващи бокса в САЩ, а кабелната телевизия ESPN го определя за №1 цели пет пъти в периода от 2007 до 2013 година.
През 2006-а – десетилетие след дебюта си на професионалния ринг, Флойд слага точка на отношенията с промоутъра Боб Еръм. Не може да търпи повече да бъде толериран единствено Оскар Де Ла Оя, който е шампион на 6 дивизии. А „Златното момче на американския бокс” буквално е златна кокошка на Еръм. Подсигурява милионите телевизионни зрители от испаноговорящите държави в Латинска Америка. Афроамериканците се разпознават във Флойд.
По-късно, на 5 май 2007 г. двамата с Де Ла Оя ще се бият в поредния „Мач на века”, определян от мнозина капацитети като спасителен за дискредитирания и потънал в корупция професионален бокс. Сблъсъкът между двамата е продаден на рекордните 2,7 милиона домакинства. Общите приходи са 120 милиона долара.
Когато скъсва с промоутъра си Боб Еръм, Мейуедър най-накрая става шеф на себе си. Започва да прави нещата по неговия си начин. Основава компанията „Мейуедър промоушънс”. Според финансовите и спортни анализатори това е най-добрият му ход като професионалист.
Като шоумен той вижда останалите
възможности на марката „Мейуедър”. Не иска повече да бъде „Хубавеца”. Изисква да бъде наричан Moneyman. Част от рекламната му стратегия е да участва в телевизионното риалити Dance with the Stars (в дует с професионалната танцьорка Карина Смирноф). Да се бие с няколко глави по-високи от него с кечисти. Да другарува и да се обгражда с големите звезди в спорта и в шоубизнеса (включва в антуража си идола на пубертетите Джъстин Бибър).
Не всички обаче са очаровани от „Пачката”. Повечето американци и почитатели на бокса са скандализирани и възмутени от „Арогатната уста”, която поставя на изпитание нормите за цивилизованост, както и търпението на обществото.
Марката Мoneyweather обаче е просто бизнес. „Както в киното, и боксът има нужда от добрия и лошия герой. Нямам проблем да поема ролята на злодея. Ще се бия със Супермен, ще се бия с Батман, с капитан Америка. Хората може да ми се дразнят, да ме критикуват, да ме псуват, но в края на деня злодеят ще се е превърнал в банкера”, разкрива меркантилната страна от характера си шампионът. Изказването е най-малкото странно за човек, който твърди, че е праведен християнин и използва всяка свободна минута, за да се моли на Бог.
