32 трика като за световно

Французинът Реми Гаяр представя 32-те държави финалистки от Мондиал 2014 с по едно ефектно изпълнение. Сами преценете дали всичко е реално или са използвани и компютърни ефекти..

 

Вместо среден пръст

Лукаш Сапела, полският вратар на азърбайджанския слабак „Раван“ (Баку), се израдва по типично балкански начин след като противниковият отбор не успя да му вкара дузпа. След като бе изгонен от съдията, тимът му доигра последните 16 минути с 10 човека, но така и не загуби мача. Крайният резултат е 0:0.

Цитат на деня

 

Изобщо нямах намерение да спринтирам до терена. Но пък “Барса” вкара четвъртия гол. И всички се струпаха точно пред мен да си споделят радостта – и треньорът, и резервите, всички… Край мен хората се радваха, охраната леко се обърна назад и този миг беше мой. Спринтирах през оградата, даже спомените ми се губят от емоцията. С два-три отскока бях при футболистите, в тяхната еуфория. В купа бяха Иниеста, Алба, Вия… Меси дойде след това от средата на терена. Прегърнах си ги, гушнах си ги и се обърнах да излизам… Полицията ме хвана от двете страни, но много културно. Разпитаха ме как съм решила да го направя. Разказах им и на тях, че съм фенка на “Барселона”, че винаги съм мечтала като лекоатлетка за изява на такъв могъщ стадион. И изведнъж еуфорията ме завладя. 

Това може би е импулс от Бог. Сега не знам дали пак бих го направила. Но в такъв момент не се мисли, превъзбудата беше голяма. Полицаите първо ме гледаха доста странно – как може жена да прояви такава смелост. Обикновено на терена влизат пияни хора. Обясних им, че по принцип не съм импулсивна, но така се е случило. А и то си имаше няколко знака – първо ме допуснаха до първия ред, беше точно до ъгъла, дойдоха да се радват там – извън терена… Не съм пречила на мача, още повече на “Барселона”. Нямаше как да вляза да спра играта, това вече е дивотия… Секунди преди края вкараха четвъртия гол – пак мой плюс. И направо като препятствие прелетях над оградата.

Силвия Димитрова, бивша лекоатлетка, участничка в Survivor и корица на българските списания Maxim и Playboy, за появата си на терена на мача Барселона-Милан

silvia (1)

Наричайте ме Стан

Героичната история на Стилиян Петров излиза в книга

Автобиографичната книга на футболната ни легенда Стилиян Петров – „Наричайте ме Стан. Историята на Стилиян Петров“, вече е на българския книжен пазар. Книгата е написана през 2005 г. в съавторство със спортния журналист Марк Гуиди и излиза най-напред в Шотландия. Предговорът към нея е дело на Мартин О`Нийл. Въпреки, че първоначално е предназначена за феновете на „Селтик“, огромният интерес към българския футболист води до нейното преиздаване през октомври 2006 г. Книгата е емоционален разказ на Стилиян Петров, обхващащ периода от детството му до преминаването му в „Астън Вила“. За първи път в автобиографията си Стилиян Петров разкрива любопитни факти за нелекия път на професионалната си кариера, както и неизвестни истории от личния си живот: за семейството си, за любовта на живота си, за родината и чувството да носиш с гордост българския трибагреник, за казармата, за моментите на безпомощност, за любимите си мачове, за странните суеверия, в които вярва, както и за мечтите – за тези, които са сбъднати и които предстоят. Това е личната изповед  за една човешка история на капитана на българския национален отбор.

Годината на издаване на автобиографията (2006) обяснява липсата на някои съществени факти от живота на Стилиян Петров, като драматичните събития през последната година, както и  раждането на втория му син.  Акцент в нея е времето, прекарано в шотландския „Селтик“: първоначалните трудности, през които преминава българския футболист, докато свикне, защото не говори английски, краткотрайното му решение да зареже всичко в Шотландия и да се върне в България, незабравимите му мачове с екипа на „Селтик“ срещу най-големия им противник „Глазгоу“; вдъхновяващите му участия с екипа на „Детелините“ в европейските турнири; мачовете на националния отбор на Евро 2004, за неговия идеален отбор. Стилиян говори с голяма любов за феновете на „Селтик“, за Брайън Уилсън, който е неотлъчно до него в трудните му години в Шотландия, и за човека, при когото винаги е искал да играе – Мартин О`Нийл.

Стилиян Петров отваря сърцето си за феновете. Разказва за семейното си възпитание, за голямата си любов към съпругата  Паулина и Стилиян ­младши, за първите си стъпки в българския футбол, както и за драматичния начин, по който преминава от ЦСКА в „Селтик“ в началото на сезон 1999 – 2000 и става един от най-добрите футболисти в Европа. И не на последно място за осъществената му мечта да играе в Премиършип. Пуска ни в съблекалнята на отбора и признава какво мисли за тримата мениджъри, с които работи на „Паркхед“: Джон Барнс, Гордън Стракън и Мартин О`Нийл, който спасява кариерата му. Когато през 2001 г. си чупи крака, Стилиян не вярва, че пак ще излезе на терена. Но легендата на „Селтик“Хенрик Ларсон му вдъхва сили и Петров се завръща в игра и продължава да е сред най-големите таланти в Европа. Споделя преживяванията си с клуба по пътя към Севиля през 2003 г. и дава интригуващ поглед към тази невероятна серия към финала за купата на УЕФА.

 

Книгата засяга и друг важен и малко известен факт от биографията на футболиста, свързан с благотворителната дейност. Заедно със съпругата си Паулина Стенли непрекъснато подкрепя каузи и хора, които наистина се нуждаят от помощ. И двамата правят това с много любов и желание, но в същото време дискретно и без много шум.

Въпреки заслужената слава, Стилиян Петров остава земен човек, затова приятелите му го наричат просто Стан.

Директно от корнер

Е, с малко помощ и от вратаря. Виж гола на Дейвид Бекъм за „ЛА Галакси“ в мача за КОНКАКАФ Шампионска лига срещу „Исидро Метапан“

 

Нагоре ↑