Изобщо нямах намерение да спринтирам до терена. Но пък “Барса” вкара четвъртия гол. И всички се струпаха точно пред мен да си споделят радостта – и треньорът, и резервите, всички… Край мен хората се радваха, охраната леко се обърна назад и този миг беше мой. Спринтирах през оградата, даже спомените ми се губят от емоцията. С два-три отскока бях при футболистите, в тяхната еуфория. В купа бяха Иниеста, Алба, Вия… Меси дойде след това от средата на терена. Прегърнах си ги, гушнах си ги и се обърнах да излизам… Полицията ме хвана от двете страни, но много културно. Разпитаха ме как съм решила да го направя. Разказах им и на тях, че съм фенка на “Барселона”, че винаги съм мечтала като лекоатлетка за изява на такъв могъщ стадион. И изведнъж еуфорията ме завладя. 

Това може би е импулс от Бог. Сега не знам дали пак бих го направила. Но в такъв момент не се мисли, превъзбудата беше голяма. Полицаите първо ме гледаха доста странно – как може жена да прояви такава смелост. Обикновено на терена влизат пияни хора. Обясних им, че по принцип не съм импулсивна, но така се е случило. А и то си имаше няколко знака – първо ме допуснаха до първия ред, беше точно до ъгъла, дойдоха да се радват там – извън терена… Не съм пречила на мача, още повече на “Барселона”. Нямаше как да вляза да спра играта, това вече е дивотия… Секунди преди края вкараха четвъртия гол – пак мой плюс. И направо като препятствие прелетях над оградата.

Силвия Димитрова, бивша лекоатлетка, участничка в Survivor и корица на българските списания Maxim и Playboy, за появата си на терена на мача Барселона-Милан