„Не забравяй Гунди“
Стихотворение от ИВАН МИТЕВ, предавано от цесекарска ръка на цесекарска ръка
Братчедче, я налей по чашка
и да отваряме смукача,
Булка, кво стана с мезето?
Айде, че ще почне мача!
То ще е един мач, верно,
Само дано останем будни.
Тез палячовци мизерни…
– Тей е няма втори Гунди!
– Братчед, ти си си левскарче.
Поправимо е, но трудно.
Не че е проблем, макар че
още ми е много чудно,
как след толкова години
и толкова звезди в червено
левскарщината ти не мина.
Що ме гледаш изумено?
Дай да правим равносметка,
таман ще си останем будни,
на най-добрите ни играчи.
– Само не забравяй Гунди!
– Жоро Найденов. Легенда!
В 60 –те, години трудни,
ковал победа след победа.
– Нещо като ранен Гунди.
– После слагам Ваньо Колев.
Соколите изглеждат мудни
Пред неговият хищен полет
– Соколите? Добре. А Гунди?
– Димитър Пенев! Става жежко!
Защитник със изяви чудни.
И дявола не би пропуснал!
– За дявола не знам, но Гунди…
– Димитър Якимов! О, Боже!
Откъсва се и за секунди
Разстрелва с топката от кожа!
– Донякъде си прав, но Гунди…
– Петър Жеков! Ira Deum!
Виж го и направо лудни!
Кого ще съпоставиш нему?
– Веднага сещам се за Гунди!
– Георги Велинов. Какъв стожер!
Какъв боец! Ах, нямам думи!
С гърдите си куршум отбива!
– Защот не е играл със Гунди…
– Ради, Джеки, Стойчо, Любо…
Години на фурори шумни!
Братчед, какво се омърлуши?
– Не съм, бе, ще изтъкна Гунди!
Светът мълчи! Играе Ицо!
В небето хладен пламък лумне,
изписващ огнена осмица!
– Аз вече казах ли го Гунди?
– Поема Емо Костадинов!
Париж се срива в миг безумни.
Ликува нашата родина!
– Емо е пич, почти кат Гунди!
– Застане Туньо пред пенала.
Противника скимти бездумни
и крие се от тази Хала.
– Подобно гледал е и Гунди.
– Мартин Петров – вълкът излиза
и в бой се хвърля за секунди.
„ГОЛ” на таблото се изписва…
– Направо както нявга Гунди!
– Налей, да пия за Бербатов!
Налей, че думите се глумни!
Че дар ни е от небесата!
– Аз все тей пия си за Гунди!
– Ех, стига, че започва мача.
Къде ги тез момчета чудни!
Прощавай, бе, братчед, че плача!
– И аз тей! Ех къде го Гунди!
Повечето спортни журналисти – цесекари
Впечатляващо проучване на агенция „БЛИЦ“, за което заслужава поздравления, опроверга широко разпространеното мнение, че у нас повечето спортни журналисти са левскари.
Преброяването на над 200 пишещи братя от печатни и електронни медии показва съотношение 90:88 в полза на червените.