Не е лесно да си Тодор Славков

Ако наистина имах милиарди, отдавна щях да съм на друга планета, казва внукът на Живков в специално интервю за №69

Текст: Георги Стоянов

Фотография: личен архив, Григор Нешев

Тодор Иванов Славков е на 39 години. Син е на Людмила Живкова и Иван Славков. Дълги години Малък Тошко, както масово го наричаха, предпочиташе да стои в сянка и да живее тихо и спокойно далеч от светската суматоха. В същото време обаче продължаваше да бъде герой на жълтите медии, които съчиняваха легенди за неговата особа. В началото на 2009-а внукът на Бай Тошо реши да скъса с анонимността и прие поканата да се включи в благотворителния сезон на VIP Brother. За броени дни Славков се превърна в любимец на зрителите, благодарение на неподправеното си чувство за хумор, добряшко излъчване, откровеност и самоирония.

Тодоре, защо беше избрал анонимността през всичките тези години, преди VIP Brother да те извади от сянката?

– Не съм постигнал особено много в общствен план, а и никога не съм търсил публичност. Затова може би е имало някаква анонимност около мен. Единствената причина да вляза във VIP Brother бе финансова, което никога не съм отричал. Но мисля, че резултатът от предаването, говоря за събраните пари, е доста добър. Не съжалявам за участието си.

– Цяла България се пита и гадае какво работи днес внукът на Тодор Живков? Ще бъдеш ли сега малко по конкретен?
– Не. Няма (смее се). Мисля, че никой не го интересува. Ако някой толкова се вълнува, може да провери в справочника ДАКСИ.

– Как прекара последното лятото?
За разлика от други години, през които прекарвам по 1-2 месеца на морето, тази година ходих 2 пъти за по 3-4 дни. Бях на Слънчев бряг. Нищо особено не се случи, изкарах спокойна почивка.
– Автобиографията на баща ти “Батето” се оказа истински хит. Какво ти е мнението за нея? Иван Славков допитваше ли се до теб за нещо?
– Книгата на баща ми наистина е хит. Прочетох я на един дъх. Начинът, по който е написана, като кратки истории, ми допада. Няма нещо в нея, което да не харесвам. Всичко е разказано много истински. Втората част ми е по-забавна, защото съм присъствал на редица случки от нея. Що се отнася до допитването – не се е допитвал до мен. Единственото нещо, с което му помогах, бе да събера някои снимки, които са при мен.

– Мислил ли си един ден да напишеш и ти книга, в която да разкажеш за живота си?
– Беше ми предлагано да напиша автобиография. Не смятам, че е дошъл моментът. Като му дойде времето, ще мисля по този въпрос. Но със сигурност има какво да разкажа и на хората ще им е интересно.

прочети още…

Прочетете повече „Не е лесно да си Тодор Славков“

Интервю на Георги Неделчев за в. „Зов“

Основният коз на списание “69” е българското му съдържание, казва неговият издател

– Г-н Неделчев, какво Ви подтикна да напуснете списание  “Плейбой” и да се захванете с нелеката задача да издавате собствено списание?

“Плейбой” го напуснах преди 3 години, по собствено желание, защото исках да има по-добро развитие в редакторската ми кариера. И за да не бъда запомнен единствено с това списание. Написах и книга, с която обобщих 4-те интересни години, прекарани там. След това бях шеф на “Мач магазин” и FHM, преди да се стигне до идеята да направя свое собствено издание. Вече имам достатъчно опит, за да зная какво се търси и какво най-много би допаднало на читателите.

– Чия е идеята да се казва “69” и има ли препратки към еротиката в това число?

Идеята е моя – това е годината, в която съм роден. Помислих си, че една цифра е много удобно име за списание, запомня се лесно. А от цифрите по-удачна от 69 има ли? Препратки към еротиката… естествено че има, но не е само такъв намекът. Логото ни е като американски пътен знак. Искаме №69 да бъде магистрала, по която един мъж пътува към по-хубавия и вълнуващ живот. Неоновата светлина от логото навява усещане за клуб, за нощен живот, за нещо секси.

Прочетете повече „Интервю на Георги Неделчев за в. „Зов““

Нагоре ↑