География на българския сексапил

Нов откъс от предстоящата книга на Г. Неделчев „Приключения из българската еротика“

Шумен има хубава бира и Тодор Колев. Плевен – някогашната култова Школа за запасни офицери, “панорамата” и Слави Трифонов. Сливен се гордее най-вече с Данчо Лечков и скалите наоколо. И не чак толкова – че повечето му хубави момичета работят в Холандия.

В Кюстендил и Перник са най-лошите шофьори, а край Плевен – най-коварните катаджии. Созополските хазяйки са най-проклети, а също така и жените във Врачанско. В Благоевград и Търново има най-много красиви и умни момичета на квадратен метър – защото там университетите са големи, а местното население – не чак толкова.

В Пловдив и Варна са най-красивите жени на България. Поне това показва моята статистика, документирана с безброй фотосесии и интервюта. Може да ми се вярва повече, отколкото на някоя социологическа агенция.

Но какво всъщност е сексапилът, чиято българска география се опитваме да начертаем тук? Ето една примерна дефиниция: това е умението на жената да показва и изтъква преимуществата си и да се възползва от тях. И още – сексапилът е онова, което мъжете предпочитат пред чистата красота. Една жена може да бъде много красива, но да не е секси. И обратно.

В “Черен лебед” Натали Портман е изящно красива, но не е секси. Мила Кунис обаче е секси. Уверена в качествата си и готова да ги използва по най-добрия възможен начин.

И така, в кои български градове жените са най-секси?

Плевен. Дали заради ШЗО-то, дари заради Панорамата или заради нещо друго – не зная. Убедил съм се в това още в зората на демокрацията покрай първите конкурси за красота у нас, в призовата тройка на които неизменно присъстваше възпитаничка на плевенската гимназия “Анастасия Димитрова”. Не съм сигурен с какво се е занимавала тази велика жена. Май е била възрожденска учителка, от Плевен. За мен името й завинаги ще бъде свързано със сексапилна девойка, печелеща корона или лента за красота.

Ямбол. Конкуренцията със Сливен тук е историческа. Същевременно, ямболците ходят до сливенските хотели, за да изневеряват на жените си, и обратно. Като цяло повечето сливенски красавици в момента са в чужбина. Наред със селскостопанската продукция, която от година на година бележи ръст във външнотърговското салдо, това е може би вторият най-печеливш български експорт в Европа – красиви момичета от Сливен.

На този фон Ямбол остава не само регионалният лидер на сексапила за тукашна консумация, но и нещо като общонационален феномен. Има нещо магнетично в жените от този град. За разлика от сливенските си съседки, те не са непременно меркантилни. За тях красотата е даденост, а сексът – начин на живот, философия. Не съм сигурен на какво се дължи, но ямболските хубавици са и по-умни и с по-силен характер от конкурентките си в Стара Загора, Димитровград или Хасково. Някаква специфична черта на местната еволюция.

Има теории, обясняващи особеностите на характера с географското положение, релефа, въздуха и почвата. Не знам какъв точно е черноземът в ямболско, но определено ражда хубави растения. Както се пее в онзи ъндърграунд-хит, Ямбол е градът!

Почти същите неща могат да се кажат и за Търговище. Град-феномен, родил много повече секссимволи от Добрич, Силистра, Разград или Велико Търново. От Шумен – не е толкова сигурно. Шумен също го приемам за секси-град, на базата на дългогодишния си опит.

Пазарджик? Там положението до голяма степен е като в Сливен. Голяма част от хубавиците са в трудова емиграция. Много силна е и бургаската колония в кварталите с червени фенери на Запад.

“Бургас е изключение сред другите български градове. Без съмнение тук са най-красивите и най-полуделите на тема секс момичета”, пише в репортаж на Световния секс-пътеводител, който е цитиран и в друга глава на тази книга. Има много мъдрост в тези думи!

На другия полюс е моят роден град Русе…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

„Приключения из българската еротика“

„Приключения из българската еротика“ е работното заглавие на предстоящата нова книга на главния редактор на списание 69 Георги Неделчев. Първи откъси от нея вече могат да бъдат прочетени в специално създаден сайт.

Предишната книга на журналиста – „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор“ , излезе през лятото на 2008-а и бе сред бестселърите на годината.

“Приключения из българската еротика” е комбинация от художествена литература и документалистика. Разказите в нея, наречени “Епизоди”, са с измислени имена и места, но почиват върху реални събития и факти.

Автобиографичните елементи се намират в графа Flashbacks и съдържат случки от живота на автора и размисли, породени от тях.

Секцията “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на знаменитости, с които редакторът е работил през годините: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.

Под рубриката “Статии” в книгата влизат и публикации от последните години, имащи пряка или косвена връзка със събитията, с еротичната индустрия или с шоубизнеса като цяло.

„Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси“, пише авторът в своя предговор.

Очаквайте подробности около илизането на „Приключения из българската еротика“ на пазара, както и още откъси от нея.

Тайните пароли на жените

Какво е закодирано в описанията, които сами си правят в Интернет?

Григор Нешев, №69 02 *

Старо правило е, че жените никога не казват истината в прав текст. Често пъти даже мислят и вършат точно обратното на онова, което говорят.

Когато една жена ти казва “Не те харесвам”, не е задължително да е убедена в това. Даже по-вероятно е да те харесва – нищо, че си лошо момче, заглеждаш се по други жени и често я игнорираш за сметка на приятелките й.

Можем ли да разкодираме тайните пароли на жените? Поне някои от тях – със сигурност. Да видим какво се крие зад описанията, които си правят в сайтове за запознанства и социални мрежи като Facebook.

Описанията в женските фейсбук-профили не бива да се четат буквално

“Обичам спортните коли и високите скорости”. В превод това означава – нямам нищо против да излизам с футболисти, боксьори, самбисти или борци свободен стил. Може и с мъже от ъндърграунда. Най-добре и с едните, и с другите. Ако си сменят често колите, още по-добре. Даже и жените да си сменят често, пак става. Нямам нищо против и да са мамини синчета, милионерски наследници и всякакви други такива.

“Харесвам силните мъже”. Зад тази фраза се крие лек мазохистичен елемент. Преведена от женски на нормален език тя означава: нямам нищо против гаджето ми да е мутра, да се напива и понякога да бъде груб с мене, да се държи безцеремонно, да псува и да заплашва. Зная, че и приятелките ми го харесват, така че няма да им го дам никога!

прочети още…

Прочетете повече „Тайните пароли на жените“

Големият силиконов въпрос

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

прочети още…

Прочетете повече „Големият силиконов въпрос“

Нагоре ↑