Кастингът, част седма

Разказ от Николай Добруджански

Едно малко уиски! Влиза като глътка въздух. Второ малко! Започва да усеща вкуса, но преплитащите се картини в главата му все още не могат да заемат желания порядък. Изпуска нещо, убягва му фундаменталният принцип за подбора. Статистически не беше възможно да се издъни толкова пъти подред и то грандиозно. Когато не подбираше жените, винаги уцелваше по някоя свястна на всеки две-три бройки и ги отпращаше с лека ръка уверен, че времето му още не е настъпило. Ако със същия успех залагаше в казино, за отрицателно време би изгубил и долните си гащи, но все пак му се струваше поносимо в сравнение с последните месеци на провали. Гаврътна трето! Спусна се по гърлото му като презрамки на курвенски сутиен при поява на петдесетолевка. Мисълта му започна да тече по-бавно и всички категоризации, които беше правил по отношение на жените се подредиха в колона за стратегически преглед. Този път ги подхвана грубо. „Да готви добре“ – прекалено незначително, ще се научи, отива в коша, „да се чука добре“ – порнофилм, вибратор и добро желание ще са достатъчни, за да превърнат в екзотична секс-робиня и личната прислужница на папата… отпада, „да чисти“ – десетина неизхвърлени торби с боклук, зловонна смрад и някой нов щам плесен определено ще й подействат стимулиращо в това отношение, ще влезе в час за нула време. И това беше зачеркнато. Отстранявайки една по една прекомерните си претенции, осъзна, че педантичното заглеждане в детайлите досега го е отдалечавало от фундаменталните качества, които всъщност би трябвало да търси. Заслужи си четвъртото, отметна сериозен напредък! След толкова много умствена работа накрая остана само „жена, не много дърта, фертилна, да не е космата, да не мирише, да няма роднини, починали преди 50 от естествена смърт, да говори български или да не говори въобще“. Не е много, но е нещо което няма да бъде променяно – неговата забита в бостана дъска, върху която щеше да изгради впечатляващо плашило на семейното съжителство, под чието зорко наблюдение ще расте богатият урожай на тяхната любов. Наздраве! Много бавно взе да налива този барман. Жоро изтръгна чашата от ръцете му и я засили към устата си. Та-даааам, няма го вече! Погледна победоносно ошашавения човечец зад плота и подкара с мазна усмивка:

– Къде ми е сестото бе, мусмул? Няма баксис за теб тази вечер! НИХТ… НИХТ БАКСИС!

Барманът го погледна с отегчен поглед, прехвърляйки през главата си възможността да се изплюе в следващото питие на афектирания си клиент. Жоро се успокои и се зае да оглежда мислено новоизлюпеното си концептуално творение. Изглеждаше солидно. Всяко от изброените качества му се виждаше критично важно. Нуждаеше се от подкрепа за теорията си, малко научни данни нямаше да бъдат в излишък. Гаврътна уискито, посочи недвусмислено чашата на бармана-мушмул и се огледа за двойки, които може да анкетира.

Чети продължението в сайта на автора

 

Кастингът, част шеста

Нов разказ от Николай Добруджански


Окрилен от промените във философската си нагласа, Жоро запретна ръкави в активно не-търсене на половинка. „Сухите“ седмици, прекарани в опознаване на предишните обекти, го бяха настървили до степен да не подбира въобще кандидатките. Интервютата преминаваха бързо, стегнато и често завършваха с хепиенд:

Жоро: Ще ми духаш ли?

Жена (през смях): Ама си бърз…Няма ли да се опознаем първо?

Жоро: Няма време.

Жена: Защо?

Жоро: Защото усещам как пенисът ми пълзи към устата ти.

Понякога минаваше по-гладко:

Жоро (шепнейки в ухото й):  Изпитвам непреодолимо желание да разкъсам бельото ти.

Жена (опипвайки чатала му): Струва ми се, че имаме заредено оръжие тук.

Жоро: Ти си не само перверзна, но и много интелигентна жена.

Е, имаше и случаи, когато не се получаваше. Жоро го отдаваше на липсата на авантюристичен дух в набелязаните дами:

Жоро: Мисля, че е време да се позабавляваме някъде само двамата…

Жена: Недей толкова припряно, познаваме се от час едва. Жените не обичат „от вратата за краката“.

Жоро: Добре, какво обичаш?

Жена: Обичам да бъда изненадвана, обичам игрите.

Жоро: Имам една игра за теб – вземаме флакон с бита сметана, завързвам ти очите и ти подавам пениса си да го оближеш. Ти трябва да познаеш дали има или не върху него сметана. Мисля, че ще ти хареса!

Жена: Простак!

Понякога ставаха инциденти:

Жоро (бъркайки под полата й): Харесва ми колко горещи са бедрата ти, обзалагам се, че вече си влажна.

Жена: По-леко, каубой, ще ми смачкаш топките.

Жоро: НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Както пее легандарният Meat Loaf  „бих направил всичко за любовта, но не бих направил това“.  Жоро просто затри това „интервю“ от автобиографията си.

Трета седмица вече обикаляше нощните заведения в търсене на онова крехко създание, което ще грабне вниманието му не само с уменията си да изпълнява сложни пространствено-координационни движения в леглото му. Нямаше светлина в тунела, но не оклюмваше… поне не психически. Малкият му приятел се бунтуваше, но Жоро беше намерил начин да потиска недоволството му…

Чети целия текст в блога на Николай Добруджански

Кастингът (част трета)

Разказ от Николай Добруджански

Фотография: Григорий Иващенко

Няколко дни му трябваха, за да се отърси от шока, който преживя при срещата си с Жанета. Осъзнаваше ясно, че при други обстоятелства би приел случката като още един бисер в колекцията от странни истории, с които редовно забавляваше приятелите си. За пръв път се чувстваше засрамен и отхвърлен. Беше планирал плътската фиеста като прелюдия към опознаване и евентуално задълбочаване на отношенията с жената срещу себе си, Тя, разбира се, имаше други планове, които включваха задълбочаване в портфейла му, Беше използван. Не му харесваше усещането. Хвърляше се на сляпо, губеше контрола и това го плашеше. Жоро беше твърдо убеден, че “кастингът” ще бъде най-важното и отговорно творение в живота му, а се препъваше още на първата стъпка. След кратко душевно терзание по въпроса философски заключи, че ако бе успял още от първия път, тогава определено нямаше да е направил правилния избор. Хубавите неща не се случват ей така. Трябва да ги предизвикаш, да ги търсиш и да се бориш за тях. Усилията, които полагаш, са еквивалентът на сигурността, която получаваш. Колкото по-изстрадана е една придобивка, толкова повече я ценим и пазим. Предвид тоталното фиаско с Жанета, не му беше никак трудно да прегърне тези разсъждения и да ги постави като основа на бъдещите си търсения на спътник в живота.

Първо, което трябваше да направи бе да намали теглото на секса в общата оценка за “правилната жена”. Значението, което отдаваше на хармоничното съвокупление бе продиктувано от нулевия му семеен опит. Това, което всичките му приятели, имали неблагоразумието да надянат семейния хомот, му повтаряха е, че бракът слага край на хубавия секс. Всеки път, когато чуеше тази дефиниция, широка усмивка озаряваше лицето му, а мислите му се изпълваха със съжаление към нещастника, уредил се с асексуална партньорка. В светлината на своя план обаче, той в ретроспекция си припомни поне две дузини разговори със свои приятели. Беше ги подценил. Беше допуснал, че едва ли не са се оженили въпреки кофти обслужването, което са получавали от партньорките си. Беше издигнал себе си на пидестал и по презумпция приемаше, че само той чука готини мацки и само той прави хубав секс. Имаше няколко жени в живота му, които го надървяха безусловно и необратимо(е, поне докато не се намесят, за да поправят антигравитационната несправедливост, налегнала оръдието на труда му). Жоро трудно можеше да си представи, че сексът с тях би могъл да му омръзне. Не можеше да си представи, че би се оженил за жена, която не го задоволява, после изведнъж осъзна, че и другите сигурно не биха го направили. Може би преди да отговорят положително на “вземате ли за своя съпруга…?” и те са правили невероятен разтърсващ и напълно задоволяващ ги секс. Значи все пак е истина, че сносното чукане и семейният живот не ходят ръка за ръка. Предполагаше, че и жените, които не бяха вкусвали горчилката на семейното съжителство пренебрегваха напътствията на вече обречените си приятелки с нехайството, с което и той подминаваше съветите на патилите. Вече съзираше абсурда в желанието на всяка девойка, култивирано от най-ранна детска възраст, да предаде сърцето си, облечена в бяло(жокер: бялото е траурен цвят в Азия, между другото). Представяше си как ще протече неговата церемония:

– Ти, Георги, вземаш ли за съпруга тази свидна жертва?

– Да!

– Вричаш ли се да я обичаш и да я почиташ!

– Да!

– Вричаш ли се никога повече да не я чукаш повече от петнадесет минути, включващи влизането вкъщи, събуването и къпането след?

– Да!

– Ти, свидна жертво, вземаш ли за съпруг Георги?

– Да!

– Вричаш ли се да му готвиш и переш, да му накисваш мръсните чорапи и да шиеш дупките по долните му гащи!

– Да!

– Вричаш ли се да не искаш никога от него да те чука повече от петнадесет минути, включващи влизането вкъщи, събуването и къпането след това?

– Да!

– Сигурна ли си, кучко? Говоря ти за липса на качествено клатене? Еееееехо, има ли някой в главата!

– Да, съгласна съм!

– Ей, хора, никога не ме слушате… Добре, обявявам ви за съпруг и съпруга, нека бог се смили над душите ви!

Значи все пак ще изневерява. Преди си мислеше, че е възможно да намери жената, от която да получава всичко. Сега разбра, че дори секс няма да получи като хората. Това го радваше от една страна, защото обичаше разнообразието, от друга усложняваше бъдещото му съжителство поради повишените изисквания за дискретност, които трябваше да спазва, за да запази похожденията си в тайна. Малко му беше гузно, че мисли за изневяра преди брака, даже преди да е намерил подходящата за брак жена, но животът е жесток, а той не искаше да бъде неподготвен. Сега, когато беше сигурно, че ще изневерява, с лека ръка можеше да намали значението на секса в цялостната композиция. Определено щеше да търси едно базисно ниво на владеене на основните креватни похвати, но нямаше да се вманиачава в “интервютата”, нито да им иска свидетелство за правоуправление на мъжки полов орган.

(чети целия текст в сайта на Николай Добруджански)

Момичето, което не обичаше да…

Разказ от Николай Добруджански

Семенната течност може да спасява живот! Съдържа вода, фруктоза, цинк и други полезни вещества, следователно има хидратираща и енергийна функция.

Дори само този факт би трябвало да е достатъчен за всяка уважаваща себе си жена да желае да приеме орално тази магическа субстанция. Освен това отделянето й се извършва по време на оргазъм, което е върховната наслада, която съществата от женски пол са длъжни да доставят на съществата от мъжки пол. Спермата е лепкава и засъхва на петна – още една причина да бъде поглъщана по време на еякулация, а не разхищавана по спалното бельо, задната седалка и в редки случаи по градински пейки. Разбира се, че презервативите вършат чудесна работа в това отношение, но поставянето им за тази цел е ненужен финансов разход, убива страстта и не на последно място, си е липса на уважение към мъжа.

Тези и други доводи редеше час по час, но кучката упорито отказваше да гълта:
– Опитай само веднъж, ще ти хареса!

– Не мисля – усмихваше се тя – Изглежда отвратително!

– Няма да я гледаш – настояваше той – ще я гълташ.

– Съмнявам се, че ще успея, ще я повърна.

– Ще приготвим нещо за пиене, за да я прокараш по-лесно. Натурален сок ще свърши чудесна работа – продължаваше съзаклятнически. Реши да бъде още по-убедителен:

– Даже, ако искаш, ще приготвя пиле с ориз, ако ще ти е по-лесно с храна…

– Да бе, и после да повърна ориза – поклати глава неодобрително.

– Е, к’во толкова, ще изпереш – започваше да звучи отчаяно – и без това ще переш, ако хвърля на чаршафите, същото е!

– Повярвай ми, ако повърна на чаршафите докато правим секс, надали ще искам повече да те виждам.

Греда!

После опита да я придума по време на секс. С часове разучаваше видеоклиповете на Енрике Иглесиас и тренираше пред огледалото леко разплакана физиономия, която на теория би трябвало да разтопи всяко женско сърце. При Енрике се получаваше, мамка му! Любимото му парче беше онова, в което Мики Рурк пребива хилавото испанче. Иглесиас ридаеше и умоляваше своята любов да не си отива, протягайки разкривени пръсти и мърдайки вежди сърцераздирателно във формата на къщичка.Често я караше да го свърши с уста с надеждата, че ще склони да глътне. Тя винаги охотно се заемаше, но безпогрешно разпознаваше кога ще започне тържествената заря и винаги навреме се отдръпваше за да наблюдава от първия ред. Сякаш в топките му имаше монтирана аларма и звънецът беше в главата й. Довършваше го с ръка и го гледаше насмешливо докато армията му сперматозоиди хвърчеше из стаята. Не беше честно – малките копелета дори нямаха парашути!Поредната свирка в края на секса, започна да се настройва. Изрепетира наум последния хит на Енрике и зачака дежурното отдръпване и погледът й. Когато оргазмът наближи и алармата изсвири, тя се изправи, продължавайки ритмичните движения с ръка. Очите им се срещнаха… Той я прониза с влажен поглед, схлупи вежди във форма “къщичка” и разтвори устни в беззвучен стон. Тя го гледаше различно, сякаш приемаше сигнала му, сякаш нещо в нея се пречупи. Започваше да свършва необратимо, а тя все още не го лапваше, стоеше леко вцепенена, беше на ръба. Трябваше да я побутне съвсем малко, а времето изтичаше и в миг на отачение запя с нежен гласец:
– Do you know what it feels like loving someone…
Широка усмивка се разля по лицето й, хвана ритъма и двамата довършиха куплета в дует, докато сперматозоидите му за пореден път катапултираха към полюлея. Отново греда!

(чети останалата част от разказа в сайта на Николай Добруджански)

Нагоре ↑