Легендарният борец е първата истинска световна звезда на България. Сразява с лекота противниците в продължение на 30 години, трупа милиони и умира като бедняк заради щедрото си сърце
ВАСИЛЕН ДИМИТРОВ/ списание BIOGRAPH
Мащабното и бутафорно шоу, наречено кеч, през 20-те и 30-те години на миналия век е било истински кървав спорт. Борба, при която основното правило е, че няма правила. Зали като „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк или „Пале де Спорт” в Париж буквално били претъпкани при капацитет от 30 хиляди места. Трошачът от Бронкс и Удушвачът от Токио оправдавали всяка буква в прозвищата си, защото ударите им с лакти и колене често водели до трайни контузии. Понякога и до фатална развръзка.
Има ли мъж, който не би искал майката на двете му деца да изглежда така? Сигурни сме, че не. 28-годишната Ангелина Ковачева от Казанлък е поредният от любимите ни примери за жена, която не изоставя стремежа си да бъде желана и секси даже и когато майчинството е основният приоритет в живота й.
Красивото миньонче не е наше откритие – звездата й изгрява преди 2 години, когато печели една от титлите „Мисис България“. Тогава тя е съвсем обикновено момиче, работещо в магазин за козметика, и няма нищо общо с бизнес-дамите, които обикновено печелят този тип конкурси, а нерядко и си плащат за титлите.
Съпругът на Ани Мирослав подкрепя амбициите й и се гордее с нея. Повечето хора от Казанлък – също. „Въпреки че, знаете как е в по-малките градове – изявите и успехите на една жена не се посрещат с добро око от абсолютно всички хора. Но вече свикнах да съм ангел за едни и дявол за други. Не можеш да угодиш на всички“, казва изваяната красавица. „За мен по-важното е, че мъжът ми одобрява изявите ми. Също така е важно да покажа, че с много воля, тренировки и правилно хранене една жена може да се поддържа и без помощта на козметична хирургия“, допълва тя.
Ангелина тренира 6 пъти седмично. Почти не яде месо. Не употребява никакъв алкохол. Един от малкото й пороци са цигарите, които все не намира време и начин да откаже. Обича кафето и зеления чай.
„Радвам се, че проявихте интерес към мен и ми предложихте фотосесия за вашето издание. Винаги съм искала да имам и малко по-секси кадри. Особено сега, когато започнах да влизам във форма. Няма жена, която не обича да се показва – стига да има какво да покаже, разбира се. Надявам се да се харесам на вашите читатели – ако не с визията, поне с амбицията и чара си“, завършва симпатичната Ангелина.
Какво можем да добавим ние, освен че искрено завиждаме на Мирослав, и че искаме възможно най-много жени на 28, майки на 2 деца, да прочетат тези думи и да видят тези снимки?
Карла Бруни. За френска първа дама – може, за българка – не.
Вместо върху крадците и мафиотите моралът на държавата се стовари върху една секретарка. Оказа се, че съпругата на Никола Саркози – Карла Бруни, може да се снима гола. Това е позволено на Шарън Стоун и Лили Иванова, но за служителката от НЕК Елена е смъртен грях.
Скандалът се разгоря в понеделник, след като във Фейсбук гръмна новината, че снималата се за сп. „Плейбой“ през 2006 г. Елена е назначена за технически секретар в Националната електрическа компания. В социалната мрежа вече прекръстиха НЕК на „Национална еротическа компания“.
Мълвата тръгва от Елена Миланова, дългогодишна служителка в държавното дружество, която се възмутила не толкова от изявите на Елена в еротичното списание, а от голямата й заплата – 3000 лв.!
Оказа се, че такава заплата в НЕК взема само финансовият директор. Средното възнаграждение на служителите е от 1000 до 1200 лв. Елена може да си докара повече пари, само ако е в няколко борда, коментират експерти. Но проверка показа, че тя няма такива участия.
Елена е назначена преди месец от новия изпълнителен директор на електрическата компания Владимир Инков, който зае ръководния пост през юли. В момента тя е технически секретар в отдела, занимаващ се с обществените поръчки. Следва в Техническия университет.
„Не може да се съди една жена, защото е хубава.“ Това коментира за „Преса“ Георги Неделчев, който по това време е главен редактор на „Плейбой“. Хората трябва да са доволни, че с тази красива визия момичето се е хванало да работи почтена професия. „Ако бях работодател и трябваше да избирам между две жени с еднакви качества, щях да избера по-хубавата“, каза той.
Вчера Елена не бе намерена за коментар. От визитката й в „Плейбой“ се разбира, че е родена на 17 април 1982 г. в Нови пазар. Дебютът й на страниците на списанието е през април 2006 г., като фотосесията е публикувана на няколко страници. Мерките й са близки до перфектните: бюст – 89 см, талия – 62 см, и ханш – 90 см. По това време амбицията на красавицата е да завърши туризъм и да бъде самостоятелна. Казва, че обича красивите неща и шоколад, а мрази лъжата и двуличието, както да бърза и да става рано. „Ако имам повече време, щях да опозная страната си“, споделя Елена пред читателите на списанието.
Какво я чака сега? Трудно може да се каже докъде ще стигне истерията. Но едно е факт – ще бъде позор и за шефа на НЕК, и за министъра на енергетиката, ако младата жена бъде уволнена заради една провокация, при положение че има необходимите качества да върши работата си. Ако наистина ги има.
ДА СЕ СНИМАШ ГОЛ НЕ Е СРАМНА БОЛЕСТ
Да се снимаш гол, не е срамна болест. Това доказа вечната Лили Иванова, когато позира за първия брой на сп. „Плейбой“ на български език през 2002 г. И това не накърни ни най-малко нейния авторитет като прима на родната естрада. Освен това Лили удари в земята някои напористи модели със стегнатото си тяло.
Днешният лидер на партия „Атака“ Волен Сидеров също е показвал организъм, при това за „Журнал L“, дамската версия на първото мъжко списание „Клуб М“. Главната редакторка на изданието Аве Иванова пояснява, че националистът се съблякъл за корицата, за да „съблече“ образа си от митове и лъжи.
Преди да стане „Госпожа Горещо“, Венета Райкова също разгорещи читателите на „Плейбой“, а после и на „Максим“ със свои фотосесии. С хонорара от мъжката библия през 2005 г. си купи „Голф 3“. Пет години по-късно отказа да украси брой 100 с по-високо заплащане заради сина си Патрик.
Еротични снимки, публикувани във Фейсбук, докараха наказание на служителката от външно министерство Лила Георгиева. През 2007 г. референтката за Гърция и Кипър показа елегантните си задни части, което отложи повишаването й в ранг с една година. По-късно тя стана консул на България в Чикаго.
Мария Велкова, която няколко години разнасяше табелите в „Сблъсък“ по оскъдно одеяние, също показа прелести в двете еротични списания. Въпреки това стана старши експерт по еврофондовете в Министерството на финансите – момичето говори три езика и е дипломиран политолог.
По света провокацията обикновено е здрав трамплин в кариерата. Малцина бяха чували за Шарън Стоун, преди да преметне крак върху крак (без бельо) в „Първичен инстинкт“. Същото важи за Анита Екберт, която щеше да си остане Мис Швеция 1951, ако Фелини не я беше извадил полугола от фонтана „Треви“ в „Сладък живот“.
Напълно неизвестен немски кандидат за депутат привлече вниманието към себе си, като позира чисто гол само с дипломатическо куфарче на ключовото място и с лозунг „Нямам какво да крия“. Въпреки петте минути слава той изгуби изборите.
В България можеш да си всякакъв – може да си убил човек, може да си откраднал милиони, може да си пребил поне 10 души и да си ги пратил за дълго в травматология.
Може да си всякакъв, стига да размахваш пръст, да раздаваш морални присъди, да обясняваш на всички, че са нечестни и да им казваш как стават нещата.
Това си мислех днес, докато гледах голата снимка на служителката в НЕК на име Елена.
Ако Елена беше грозна, дъщеря на районен кмет на община еди коя си и беше завършила съмнително образование, никой нямаше да се сети за нея.
Кой се сети за онази Калина, дъщеря на близък приятел на Бойко Борисов?
Кой се сети за Фикрет Хюсеинов, депутат от 40-то народно събрание, заместник-председател на комисията по култура, но стругаро-фрезист по образование.
Не, ние обичаме да размахваме пръст, водени от псевдоморални подбуди – Аууу, тая е гола, тая блудница, тая никаквица, как може да работи еди къде си.
Дали всички тия лицемерни чички и лелки биха изгорили на клада голите модели от картините на Рубенс или пък моделите на Хелмут Нютон?
А дали модел на Хелмут Нютон би могъл да почне работа в НЕК?
Едва ли. У нас голотата не се възприема като естетическо изразно стредство, нито като еротика.
Не, у нас голотата задължително е свързана с работа на околовръстното за 10 лева на сеанс.
В България може да си всякакъв – от обикновен тъпак с тесен кръгозор и желание на втората ракия да биеш жена си, а на четвъртата да налиташ на бой на съседите.
Но въпреки това да се чувстваш достатъчно добър, за да раздаваш присъди във Фейсбук или в кварталната кръчма, гледайки новините.
„Ти ли ше ми кажеш ма, курво? Ти колко п***и си лапала, за да стигнеш до екран?“ – ето така звучи моралната присъда в KLETA MAJKA BALGARIA.
Иначе сме големи родолюбци. Иначе ние сме готови да изгоним мръсните нашественици от Сирия, които ядат къшея хлебец на бедните ни дечица.
Нищо, че вчера сме изтеглили овърдрафт от кредитната си карта, за да си купим за 2000 лева Iphone 5s, да го сложим в джоба си и после да се обадим по него на мама и тате на село, да ни пратят лютеница, че е мизерия и няма с какво да нахраним децата си, щото бежанците изядоха бюджета.
По десетобалната система за морал ние сме със 7 милиона точки. Имаме толкова висок морал, че дори новородените ни се струват виновни.
Не пиша този ядосан текст, за да защитавам когото и да било, камо ли пък голата моделка, започнала работа в НЕК.
Изобщо не знам дали красивата дама е компетентна, нито пък дали взема 3000 лева заплата.
А и изобщо не ме интересува.
Пиша този текст, защото вече не знам какво ни става.
Превърнахме се в стадо вълци, които са готови да изядат всеки. Ама буквално всеки – от продавача в лавката, защото откъде има тоя продавач пари да си купи гарсониера.
През комшията, който си е сменил дограмата. Откъде пари за тая дограма?
Та до голите моделки, по които тайно мъжете точат лиги в нета, а жените ги гледат с нескрита завист заради фигурата им.
Но после всички гракваме – „Тия са долни жени, ние не искаме те да работят никога и никъде, да умират!“.
Същото си мислим и за бежанците!
Същото си мислим и за нашите политически противници!
Лошата новина е, че същото мислят и всички останали за нас.
Ние сме в предвоенно състояние, само че още не го знаем. И тая война няма да избухне заради някакви важни неща, а заради 2-3 голи снимки на някоя държавна служителка.
Ние сме България. Страната, в която оня ден двама таксиметрови шофьори се млатиха с тояги заради 5 лева…
P.S. И между другото, като бяхте срещу голотата, защо гласувахте за Волен Сидеров?
4 достойни български представителки на световната карта.
Българките имат най-големите гърди в региона, сочи световната интерактивна карта на средната бюстова величина. Според сходен инструмент, посветен на мъжките достойнства, сънародниците също ги вадят големи, разкрива агенция Блиц.
Средната големина на чашката на сутиена на българките е D, показва световната интерактивна карта на гърдите. В региона други държави с такива величини няма, като около нас Румъния, Гърция, Сърбия и Албания са с C, а Македония и Турция – само с В. За сметка на това Унгария, Хърватска и Босна и Херцеговина са ни конкуренти със среден размер D.
Общият поглед върху европейската част на картата сочи, че с D-чашки са предимно в централна Европа, а останалите са с C. Пренегвани от цицоманите, с В-та са в Испания, Португалия, Ирландия и Молдова. Само дамите от Беларус и Латвия пък са основно с малки гърдички и според картата са с минималния размер на чашката – А.
Секторите в червено пък, които обозначават чашки, по-големи от D, в Европа са за Скандинавието и Русия.
Иначе, в световен мащаб, на очи се набиват А и В-тата на Африка, както и големите размери на надарените венецуелки и колумбийки. При жените от САЩ средният размер на чашката също е голям – D. Но ако този факт обаче се приравни с индекса на наднорменото тегло в Щатите, то едва ли сутиен с D в цялостния случай означава големи гърди, лепнати за стройно и фино тяло.
В идентична интерактивна карта, посветена на размера на мъжкото достойнство, се вижда, че българите определено ги вадят големи – с 15,02см средно и попадане в четвъртата от общо пет категории. От съседи като цяло сънародниците ни няма нужда да се боят, тъй като почти всички са със сантиметър и нещо под нашето средно ниво. За сметка на това обаче унгарците изненадват с висока летва от 16,51см.
Най-малки в света пък са членовете на южнокорейците, които средно дори не надвишават 10 сантиметра – ниво, надскочено с по няколко милиметра дори от известните с късочлението си Китай и Индия.
Пет държави пък могат да се похвалят с огромна мъжественост – Венецуела и Колумбия със средна дължина 17,03см, Гана със 17,31см, Еквадор със 17,77см и Конго с почти 18 – 17,93см.
В световната карта на сутиените България заема достойна оранжева позиция със среден размер D.
„Приключения из българската еротика“ е работното заглавие на предстоящата нова книга на главния редактор на списание 69 Георги Неделчев. Първи откъси от нея вече могат да бъдат прочетени в специално създаден сайт.
“Приключения из българската еротика” е комбинация от художествена литература и документалистика. Разказите в нея, наречени “Епизоди”, са с измислени имена и места, но почиват върху реални събития и факти.
Автобиографичните елементи се намират в графа Flashbacks и съдържат случки от живота на автора и размисли, породени от тях.
Секцията “Звезди от кориците” съдържа портрети и характеристики на знаменитости, с които редакторът е работил през годините: Николета Лозанова, Аксиния, Златка Райкова, Цеца Величкович, Весела Бонева, Таня Боева, Дебора и Кристиана, Анита Мейзер, Ралица Кирилова, Мис Варна 2008 Ирена Иванова и др.
Под рубриката “Статии” в книгата влизат и публикации от последните години, имащи пряка или косвена връзка със събитията, с еротичната индустрия или с шоубизнеса като цяло.
„Българската сексуална революция не се е състояла. Привидно изглежда другояче, обаче истината е тази. За нас еротиката все още е екзотика. Зад възбудата, с която българинът коментира поредното домашно порно на някоя знаменитост или всяка следваща корица на списание, се крият все същите до болка познати сексуални комплекси“, пише авторът в своя предговор.
Помниш ли как когато си бил на 14 бабичките по спирките ти правеха забележка и те мъмреха за това, че подръпваш хищно от цигарката? Сега навярно никой не ти дудне, но пък мина доста време оттогава и ти вече сам забелязваш последствията от това да пушиш (видя ли, бабките бяха прави). Сега е доста по-трудно да ги откажеш, а и доста хора около теб пафкат, което те затруднява да вземеш крайно решение. Ето ти някои ценни препоръки, които ще помогнат:
1. На първо време, когато решиш да ги отказваш, трябва да си напълно непоколебим и упорит, за да успееш. Ако си склонен към компромиси тип „Дай само да си дръпна” и „Тази е последна, този път наистина” – няма да помогне. Личната ти мотивация и воля са от най-голямо значение, за да спреш веднъж завинаги да пушиш.
2. Всеки път, когато ти се допуши, вдишай дълбоко (въздух, не дим) и издишай много бавно. Повтори същото три пъти. Техниката обикновено се използва при стресови и шокови ситуации, защото насища организма с повече кислород, което ти помага да останеш „в час”. В случая се предолява първосигналния импулс да си запалиш цигарка. Вярно, че може да те помислят за астматик, но да не те притеснява.
3. Приемай повече течности. В този случай имаме предвид безалкохолни – сокове, вода, супи, сурови плодове и зеленчуци. С тях организмът започва да се изчиства от натрупаните токсини. Освен това, те служат и за разсейване и отклоняване от желанието за запалване на цигара.
След секс със зряла дама конете дишат тежко, кочияшът е уморен, а куфарът е безвъзвратно изгубен по пътя…
Джеймс Popoff
Драги ми Неделчев,
Вече знаеш – подобно на много мъже и аз съм имал някоя и друга история с по-възрастна жена. Но това, което искам да ти разкажа днес, ме изненада доста приятно.
Както ти бях писал, Лора пристигна в Милано. За да бъде спокойна и най-вече да не пътува сама, доведе своя приятелка, която се представи за Ванина. Хубаво име, казах си, но по-късно погледнах регистрацията в хотела. Оказа се, че се казва Иванка и явно се срамуваше от името си. Къде-къде по-благозвучно е да се казваш Ванина…
Както и да е – двете с Лора показаха черното и бялото от своя морски тен между чаршафите на хотела, а на следващия ден се опитаха да снижат минимума на сантиметрите в нивото на банковата ми сметка, което не се увенча с успех, тъй като нападаха само познатите и в България магазини за парцали. Извини ме, че толкова дълго време те занимавам с тези госпожици, но бях разочарован от отношението им към моето малко его през деня. Същото беше на особена почит от нежния им език предишната вечер…
Изпращайки ги на летището, помогнах на една госпожа с багажа й, а тя ми благодари, като успя да вмъкне думата „аеропорт“. По този начин върна спомените ми в черно-бялото минало. Така говореше една мила госпожа, приятелка на баба ми – остарели думи, някои почти забравени, така например за шкафа в антрето тя казваше, че е портманто, и други подобни „купешки“ думи.
Съдбата ме срещна отново със същата госпожа на другия ден в малкото кафе на гърба на Дуомо на Piazza del Duomo. Кимнах й учтиво и не очаквах да ме познае. Тя обаче сътвори поредния си шедьовър в изречението, добавяйки още две три думи към вече чутата „аеропорт“, след което продължих да чета пресата.
15 минути по-късно вдигнах очи и видях очите на една дама, която ме пронизваше от горе до долу. Тя беше събеседник на госпожата и двете явно са ме обсъждали. В ъгълчето на устните й усетих една лека тръпка, която пробяга като слънчево зайче през нея и разбрах, че нещата, които трябва да се случат, ще се случат.
Какво е закодирано в описанията, които сами си правят в Интернет?
Григор Нешев, №69 02 *
Старо правило е, че жените никога не казват истината в прав текст. Често пъти даже мислят и вършат точно обратното на онова, което говорят.
Когато една жена ти казва “Не те харесвам”, не е задължително да е убедена в това. Даже по-вероятно е да те харесва – нищо, че си лошо момче, заглеждаш се по други жени и често я игнорираш за сметка на приятелките й.
Можем ли да разкодираме тайните пароли на жените? Поне някои от тях – със сигурност. Да видим какво се крие зад описанията, които си правят в сайтове за запознанства и социални мрежи като Facebook.
Описанията в женските фейсбук-профили не бива да се четат буквално
“Обичам спортните коли и високите скорости”. В превод това означава – нямам нищо против да излизам с футболисти, боксьори, самбисти или борци свободен стил. Може и с мъже от ъндърграунда. Най-добре и с едните, и с другите. Ако си сменят често колите, още по-добре. Даже и жените да си сменят често, пак става. Нямам нищо против и да са мамини синчета, милионерски наследници и всякакви други такива.
“Харесвам силните мъже”. Зад тази фраза се крие лек мазохистичен елемент. Преведена от женски на нормален език тя означава: нямам нищо против гаджето ми да е мутра, да се напива и понякога да бъде груб с мене, да се държи безцеремонно, да псува и да заплашва. Зная, че и приятелките ми го харесват, така че няма да им го дам никога!
Най-много ме е яд на тези, които отказват да повярват, че са хубави
Любомира Новачкова
Винаги много съм се възхищавала на красивите жени. Така де, на слабите красиви жени – онези, които имат крака като клечици, извивки като изваяни от ръката наскулптор и дупета, дето просто искаш да ги пипнеш, за да разбереш дали очите ти виждат истината. Те просто ТРЯБВА да се снимат в списания като това!
Тези красиви жени се разделят на три под-разновидности: Едните са ужасно неуверени в себе си, но се мъчат да компенсират това с все по-скандални фотосесии – възможно най-разголени и дръзки. Те са убедени, че колкото повече плът показват, толкова по-бързо ще преуспеят в шоубизнеса (каквото и да значи това в техния свят). Само не забравяйте, скъпи госпожици, че разликата от еротика до порно е само една крачка. Като гледам някои списания и фотосесии, не всички правят разлика между двете неща.
Номер 69 