За яхтите и хората

Размисли за едно пътешествие до България и дузина синьо-бели куфарчета

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

През последните седмиции всички са на море, същото се отнася и за мен, с тази разлика, че предпочитам да виждам брега от страната на морето, а не да виждам морето от брега. Да, зная, че те карам благородно да завиждаш, задето мога да си позволя да наема една яхта, да кача на нея 15-ина човека и да направим едно романтично пътешествие. Но като казах романтика се сетих, че трябва да ти разкажа за поредната история, свързана този път с феноменалната мрежа facebook. Знаеш, че имам профил и там, създаден заради общуването ми с някои избрани личности. Преди два месеца си направих експеримент и написах едно циркулярно писмо – „Скъпа Х, така и така, планирам да си дойда до България, ще пристигтна с яхта, ще бъда 3-4 дни на пристанището в Несебър и на марината в Свети Влас, искаш ли да бъдеш моя гостенка и т.н. и т.н. Твой JP“

прочети още…

Прочетете повече „За яхтите и хората“

Швейцарска игра с перли

В която Маргарита от музея на Херман Хесе в Лугано връща обратно огърлица от бисери

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

Днес е неделя, но това не значи нищо, в такива мързеливи дни не пипам лап-топа, не пускам телевизора, нито пък ме интересува пощата, която се е издула като бременна котка в двора. Впрочем, да ти кажа, вече съм вкъщи, край езерото Лугано. Вчера ходих до музея „Херман Хесе“ в града. В Канада бях попаднал в един активарен магазин. Там видях стара снимка, на която Хесе е сниман с някакви хора, от другата страна пък се оказа, че той е надписал тази снимка до своя приятел Томас Ман.

Откупих тази снимка за някакви си $25 и великодушно я подарих на музея. Не зная дали си чел „Игра на стъклени перли“*, но знай, че Ман и Хесе са били повече от приятели и са си пращали писма, Ман по това време (1944) е живял в Ел Ей.

Едно найсточиво позвъняване обаче успя да ме накара да вдигна слушалката на моя ретро телефон вкъщи – Маргарита – уредничката от музея, искаше да се видим обезателно още днес.  Уговорихме се това да стане на верандата у нас. Междувпрочем синоним на думата перла е думата “бисер”, както и вече остарялото „маргарит“ (от гръцки „Μαργαρίτα“ – „бисер“) Сетих се за това покрай разлистването на този роман.

Маргарита пристигна с велосипеда си. Бял панталон, ниски сандали, бейзболна бяла шапка, нежно розово червило и почти никакъв грим. В неделя съм без домашната прислужница и шофьора Емил, заради това импровизирам с плодовете на масата и някой и друг коктейл. Час и половина сме из страниците на Хесе и неговия свят, за да се уверим и двамата, че една стара чернобяла снимка може да сътвори чудеса. Неочаквано и за самия мен решавам, че можем да си позволим да отидем с моя Morgan Roadster до Женева, където е къщата на дядо и където се намира огромната библиотека. Поводът е споменът ми, че той притежава „Сидхарта“ – това е една друга перла от короната на Херман Хесе с автентичен негов подпис. Ще подаря и тази малка книжка на музея „Хесе“.

Да вметна само, че Маргарита е с около 10 години по-възрастна от мен, може би и малко повече. Слаба и с беузпречно тяло дама, която не носи бижута, освен една диадема, за да държи тежката й тъмноруса коса.

прочети още…

Прочетете повече „Швейцарска игра с перли“

Не е лесно да си Тодор Славков

Ако наистина имах милиарди, отдавна щях да съм на друга планета, казва внукът на Живков в специално интервю за №69

Текст: Георги Стоянов

Фотография: личен архив, Григор Нешев

Тодор Иванов Славков е на 39 години. Син е на Людмила Живкова и Иван Славков. Дълги години Малък Тошко, както масово го наричаха, предпочиташе да стои в сянка и да живее тихо и спокойно далеч от светската суматоха. В същото време обаче продължаваше да бъде герой на жълтите медии, които съчиняваха легенди за неговата особа. В началото на 2009-а внукът на Бай Тошо реши да скъса с анонимността и прие поканата да се включи в благотворителния сезон на VIP Brother. За броени дни Славков се превърна в любимец на зрителите, благодарение на неподправеното си чувство за хумор, добряшко излъчване, откровеност и самоирония.

Тодоре, защо беше избрал анонимността през всичките тези години, преди VIP Brother да те извади от сянката?

– Не съм постигнал особено много в общствен план, а и никога не съм търсил публичност. Затова може би е имало някаква анонимност около мен. Единствената причина да вляза във VIP Brother бе финансова, което никога не съм отричал. Но мисля, че резултатът от предаването, говоря за събраните пари, е доста добър. Не съжалявам за участието си.

– Цяла България се пита и гадае какво работи днес внукът на Тодор Живков? Ще бъдеш ли сега малко по конкретен?
– Не. Няма (смее се). Мисля, че никой не го интересува. Ако някой толкова се вълнува, може да провери в справочника ДАКСИ.

– Как прекара последното лятото?
За разлика от други години, през които прекарвам по 1-2 месеца на морето, тази година ходих 2 пъти за по 3-4 дни. Бях на Слънчев бряг. Нищо особено не се случи, изкарах спокойна почивка.
– Автобиографията на баща ти “Батето” се оказа истински хит. Какво ти е мнението за нея? Иван Славков допитваше ли се до теб за нещо?
– Книгата на баща ми наистина е хит. Прочетох я на един дъх. Начинът, по който е написана, като кратки истории, ми допада. Няма нещо в нея, което да не харесвам. Всичко е разказано много истински. Втората част ми е по-забавна, защото съм присъствал на редица случки от нея. Що се отнася до допитването – не се е допитвал до мен. Единственото нещо, с което му помогах, бе да събера някои снимки, които са при мен.

– Мислил ли си един ден да напишеш и ти книга, в която да разкажеш за живота си?
– Беше ми предлагано да напиша автобиография. Не смятам, че е дошъл моментът. Като му дойде времето, ще мисля по този въпрос. Но със сигурност има какво да разкажа и на хората ще им е интересно.

прочети още…

Прочетете повече „Не е лесно да си Тодор Славков“

Големият силиконов въпрос

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

прочети още…

Прочетете повече „Големият силиконов въпрос“

Нагоре ↑