>Ел Класико
>
Барселона – Реал (Мадрид) 2:0, 13 декември
Футболните снимки на годината
Фен на „Шефилд Уензди“ по време на мача с „Дерби Каунти“ за FA Cup, 6 януари 2008.
Рио Фърдинанд се радва след гол срещу „Нюкясъл“ в мач от шампионата, 12 януари
Уейн Рууни вкарва трети гол за „Юнайтед“ срещу „Астън Вила“ под проливния дъжд, излял се на 29 март.
Джон Тери пропуска решителната дузпа за „Челси“ на финала в Шампионската лига срещу „Манчестър Юнайтед“, 21 май 2008.
>ТV2 и Ринг ТВ взеха правата за Шампионска лига и Лига Европа
>
Договорът е за срок от три години
>Задна ножица
>Два фантастични гола:
На Андерсон от Витория (Сетубал) срещу Бенфика наскоро…
…и една класика на Тревър Синклер от „Куинс Парк Рейнджърс“ от 1997-а
>Най-безумната дузпа
>
Е от колумбийското първенство. В мача „Атлетико Хуниор“-„Америка“ домакините получават правото да изпълнят 11-метров наказатателен удар след най-нелепата симулация на нападател, запечатвана някога на видео.
„Не забравяй Гунди“
Стихотворение от ИВАН МИТЕВ, предавано от цесекарска ръка на цесекарска ръка
Братчедче, я налей по чашка
и да отваряме смукача,
Булка, кво стана с мезето?
Айде, че ще почне мача!
То ще е един мач, верно,
Само дано останем будни.
Тез палячовци мизерни…
– Тей е няма втори Гунди!
– Братчед, ти си си левскарче.
Поправимо е, но трудно.
Не че е проблем, макар че
още ми е много чудно,
как след толкова години
и толкова звезди в червено
левскарщината ти не мина.
Що ме гледаш изумено?
Дай да правим равносметка,
таман ще си останем будни,
на най-добрите ни играчи.
– Само не забравяй Гунди!
– Жоро Найденов. Легенда!
В 60 –те, години трудни,
ковал победа след победа.
– Нещо като ранен Гунди.
– После слагам Ваньо Колев.
Соколите изглеждат мудни
Пред неговият хищен полет
– Соколите? Добре. А Гунди?
– Димитър Пенев! Става жежко!
Защитник със изяви чудни.
И дявола не би пропуснал!
– За дявола не знам, но Гунди…
– Димитър Якимов! О, Боже!
Откъсва се и за секунди
Разстрелва с топката от кожа!
– Донякъде си прав, но Гунди…
– Петър Жеков! Ira Deum!
Виж го и направо лудни!
Кого ще съпоставиш нему?
– Веднага сещам се за Гунди!
– Георги Велинов. Какъв стожер!
Какъв боец! Ах, нямам думи!
С гърдите си куршум отбива!
– Защот не е играл със Гунди…
– Ради, Джеки, Стойчо, Любо…
Години на фурори шумни!
Братчед, какво се омърлуши?
– Не съм, бе, ще изтъкна Гунди!
Светът мълчи! Играе Ицо!
В небето хладен пламък лумне,
изписващ огнена осмица!
– Аз вече казах ли го Гунди?
– Поема Емо Костадинов!
Париж се срива в миг безумни.
Ликува нашата родина!
– Емо е пич, почти кат Гунди!
– Застане Туньо пред пенала.
Противника скимти бездумни
и крие се от тази Хала.
– Подобно гледал е и Гунди.
– Мартин Петров – вълкът излиза
и в бой се хвърля за секунди.
„ГОЛ” на таблото се изписва…
– Направо както нявга Гунди!
– Налей, да пия за Бербатов!
Налей, че думите се глумни!
Че дар ни е от небесата!
– Аз все тей пия си за Гунди!
– Ех, стига, че започва мача.
Къде ги тез момчета чудни!
Прощавай, бе, братчед, че плача!
– И аз тей! Ех къде го Гунди!







