RSS

Сузанита върти барабанче пред Крум

„Барабана“ е новото парче на тийн-сензацията Сузанита, което от днес се върти в ефира и събира лайкове в YouTube. След като вече направи дует с Андреа („Строго забранено“), сега нимфетката е прибегнала до колаборация с Крум, на когото отдавна не са чужди подобни „закачливи“ проекти. Текстът и стилистиката на парчето подсказват, че Сузанита няма никакво намерение да бяга от скандалния имидж, с който проби на музикалната сцена. „Барабана“ залага най-вече на танцувалния ритъм, което позволява на невръстната старлетка да показва умения в танците. В 4-минутната продължителност на клипа тя сменя и половин дузина тоалети.

 

 

BG-мачо или чужденец?

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, декември 2017

Laura

*Лаура Нек е артистичният псевдоним на млада българка, която умело съчетава майчинството, работата в чуждестранен клон на мултинационална компания и изявите като тату-модел. Начетена, модерно мислеща, но и стъпила здраво на земята, за нас тя е подходящ пример за съвременна жена, която има какво да каже на нашите читатели по доста теми, в които ние от Biograph не сме компетентни. Затова я поканихме да напише серия материали, чиито автобиографични елементи се преплитат с нейната лична философия, формирана на базата на богат и понякога напълно нетрадиционен житейски опит.

 

Имаше една песен преди време със заглавие The Bad Touch (и доста забавен видео клип), в която се пееше: „You and me baby ain’t nothin’ but mammals. So let’s do it like they do on the Discovery Channel…“ Често съм си я припявала и съм се сещала за нея, когато съм общувала с българските мъже. Понякога не са нищо повече от животни, с които се съвокупляваме досущ като в научно-популярните тв канали. Извън страната ни асоциирам мъжката половина със съвсем друг тип музика. Но какви са плюсовете и минусите да се обвържеш със сънародник или съответно с чужденец?

Като извадим от уравнението прогресивно нарастващия брой на мъжете с нетрадиционна сексуалност, за съвременните български жени изборът на подходяща половинка става все по-ограничен. Имаше едно клише преди време, че добрите мъже са или гейове, или женени. Аз бих добавила – или такива с рязко видими и липсващи първи 7 години. Последният тип малко се различава от една друга проказа, тегнеща главоломно сред силния пол в България – мамините синчета.

За гейовете няма какво да говорим тук, освен да им пожелаем повечко късмет, защото и на тях не им е лесно в избора сред себеподобни, особено когато са от същата народност. За женените български мъже обаче можем да споменем някои важни неща.

Като начало не съветвам нито една млада дама да се заблуждава и да си вярва, че халката на пръста автоматично значи читав мъж. Може да значи и просто мъж под чехъл, не се знае. Но по-важното е друго. Отношенията, в които жената доброволно приема ролята на Втората, водят почти винаги до два финални резултата – оставаш си втората, ама уж си по-обичаната и по-специалната (чудесна самозаблуда, която може да трае няколко години), или успяваш да му завъртиш достатъчно акъла, за да зареже семейните ценности и да не си вече само любовница, а съпруга. Според моите наблюдения, първата опция е по-вероятният развой на събитията – не за друго, а защото българският мъж често е страхливец, който не смее да рискува и предпочита хем да му е сготвено вкъщи, хем друга жена да му събува гащите. Толкова за женените мъже.

Колкото до ергените, българският такъв има един често срещан недостатък – онези липсващи първи 7 години, в които той е пропуснал да научи жизненоважни неща спрямо куп социални порядки, включващи и отношението към жените. Такъв мъж не просто няма да се сеща да ти задържи вратата на асансьора или да ти дръпне стола на масата. Той няма да те пита студено ли ти е, топло ли ти е, имаш ли нужда от нещо, нито ще ти подарява цветя без повод. Неее, той ще очаква, че ти сама ще се сещаш за тези работи и изобщо няма да имаш нужда от него да прави допълнителни усилия. Такива мъже често подкрепят феминизма единствено поради изгодата за себе си от него. Елементарното възпитание и уважение към жената са му толкова непонятни и чужди неща, колкото например значението на резус-фактора при бременност.

Стигаме и до мамините синчета, които сякаш са около 50% от рожбите на българските майки, родили в епохата на соца. Безумно разглезени и свикнали да получават всичко на мига – без значение дали става въпрос за чаша вода, палачинки за закуска или някое момиче. С такъв мъж ще станете майка още преди да сте родили дете. Постоянното обгрижване и нужда на внимание ще ангажират голяма част от връзката ви, но какво ще получавате в замяна – не е ясно. Подобен тип връзка е твърде рискован, защото реално никога няма да имате пълен контрол над отношенията – майка му твърде често ще бъде задкулисния кукловод, дори синът й упорито да отрича това.

Сещам се и за още няколко примера за крайно неподходящи български мъже, с които да се обвързвате и да ходите по срещи. Ще започна с простаците – в буквален и преносен смисъл. Веднага давам и нагледен пример. Пътувам към работа в София с отворен прозорец и похапвайки банан в забързаното си ежедневие, докато същвременно сменям скоростите на колата. На светофара от съседната кола мъж се провиква към мен: „Гледай да не го лапнеш целия!“. За щастие, моите първи 7 години не липсват и мама и тате са ме научили да не говоря с пълна уста, иначе най-вероятно нямаше да му остана длъжна…

И като заговорих за шофиране, се сещам за другия тип български мъж, от който всяка жена трябва да бяга с 300 – онзи комплексар на пътя, който може да кара и голф тройка, но да има самочувствието на безсмъртен. Вече споменаваха няколко такива по новините – онези, които излизат и се бият, ако ги засечеш или просто – какъв ужас – не им направиш път. Може и да има нещо вярно за избора на кола и размера на пениса при мъжете, но аз категорично смятам, че държанието зад волана говори много повече за теб от това дали караш бентли или голф.

А как стоят нещата, ако имаш среща с някой чужденец? Вероятността да получиш цветя или вечеря на свещи се увеличава главоломно, наред с това да ти се задържи вратата на ресторанта и стола на масата, т.е. всичко както си му е редът. Ако сте имали и съществена обмяна на виртуални изречения преди тази среща, имаш голям шанс да получиш подарък, чийто жест ще те остави безмълвна, защото е нещо, което показва, че той внимателно е чел или слушал какво сте си говорили/писали.

Отношението към теб през голяма част от времето ви заедно ще бъде в пълния смисъл на глагола “ухажвам” – такова, каквото трябва да бъде. Ще те гледа в очите, ще игнорира телефона си винаги, когато сте заедно, и ще те остави без съмнение, че за него си единствена в стаята, града и цялата Вселена.

Ако за голяма част от българските мъже, които се изживяват като играчи и позьори, жената е по-скоро трофей, или средство за задоволяване на физически/емоционален нагон, то за чужденеца жената често е богиня, с която трябва да внимаваш как се държиш и да съумяваш да запазиш благоволението й, за да може после да се радваш на благата, които неминуемо ще дойдат. На чужденеца рядко ще му липсват първите 7 години, защото възпитанието е основна част от семейните му отношения. Затова и те рядко се развеждат, особено ако са католици. За тях разводът е табу, на такъв мъж няма как да станеш любовница, дори да му текат лигите по теб – той просто не би се осмелил да прекрачи границата. Едва ли би бил и мамино синче, тъй като в повечето други страни децата винаги са поне две, т.е. рискът да е себично, егоистично келешче е сравнително по-малък.

Друга хубава черта на чужденците е техният кръгозор, какъвто може да притежава само някой, израснал далеч от клета майка България, изгорелия “Син Сити” и многобройните ни молове, пълни с чалгарки, търсещи спонсор. Дъното, което е достигнал манталитетът на средностатическия български мъж, сравнен с този на един средностатически италианец или французин, е по-дълбоко и от Марианската падина. Ако за чужденеца да те заведе на опера е нещо съвсем нормално, то за нашенския мачо това е нещо, което просто никога не би му хрумнало. Въображението му стига до там да те заведе на “Какао бийч” или Банско за един уикенд и ще те черпи с марково уиски, дори след това да гладува цяла седмица.

Но пък един чужденец никога не би те разбрал защо милееш да си отидеш на българското черноморие вместо в Аликанте, нито ще има представа как да се държи с теб след като сте гледали „На ръба“ на Сашо Морфов в Народния, а ти избухнеш в плач. За него българската роза ще си бъде само ароматно цвете, а не символ на всичко хубаво и родно. И ако заживееш с него някой ден в чужбина, той винаги ще има самочувствието, че ти е осигурил по-добро бъдеще, сякаш щастието се измерва с географската ширина.

На чужденеца ще си му останат чужди приказките ти за игри зад блока на фунийки, за изгорени дневници в училище и тайно пушене на цигари просто защото неговото детство ще е било съвсем различно. Колкото и да си споделяте за миналото, за него ракията на баща ти няма да носи аромата на прасковеното ви дърво на село, под което си се целунала за първи път с момче, нито пък ароматът на липите ще го кара да притваря блажено очи. Той едва ли ще има поне един спомен за разказване от Витоша, или пък ще знае как да те напсува обратно на родния ти език, когато се скарате за нещо.

Единствено българският мъж ще знае как да ти смени спуканата гума или на кой приятел да се обади в 2 през нощта, ако закъсате с колата. Той може и да не те заведе в най-баровския ресторант, но пък ще те качи на Копитото, което е далеч по-запомнящо се. Само с него ще можеш да ядеш шкембе чорба на сутринта след Нова година, без да се притесняваш от дъха си, когато се целувате. Ако стане бой, той със сигурност ще скочи да изяде две-три крошета, само и само да те защити, докато чужденецът сигурно ще се опита да разреши спора с приказки, по цивилизования начин, в което няма лошо, но и нищо мачовско.

Истината е, че българските жени сме силни, борбени, много самостоятелни и често трудни за общуване. Имаме големи претенции за човека до нас, бил той наш сънародник или не. Критериите ни понякога стигат до безумни височини и често забравяме, че докато с чужденеца никога няма да можем да си отпуснем душичката до край, то с наш сънародник това никак няма да ни е проблем, защото българският мъж винаги ще знае как да се справи с нас, дори когато сме много, много лоши момичета…

И все пак не виждам нищо лошо в смесените бракове и се възхищавам на двойки, за които родината е останала на заден план. Но замисляли ли сте се защо все съпругът е чужденеца във връзката? Аз познавам повече българки, омъжени за чужденци, отколкото българи, надянали халката на някоя чужда мома. Сигурно си има причина за това и тя се корени там някъде – в отношението, възпитанието, манталитета.

Факт е, че в България все още има свестни, интелигентни и свободни мъже, но защо повечето жени забравят, че те също си имат своите високи изисквания и очаквания от жената до тях? Няма как да слушаш само Анелия и Галена, да не знаеш кой е Жак Превер или Теди Москов, но да имаш претенциите да си хванеш някой от читавите мъже, колкото и малко такива да са останали.

Мъжете с умствен капацитет не растат по дърветата, нито са баракуди – няма как да налапат стръвта веднага. Те също си имат нужда от своето ухажване и внимание.

Така че преди да се насочите към някой истински мъж, бил той българин или чужденец, се замислете не само за неговия потенциал, но и за своя собствен. Многопластовата индивидуалност би ви била само в плюс. Останалото си остава джакпота на живота – или го печелиш, или се връщаш отново и отново там, на ротативките.

 

Николета дебютира в киното

Койна Русева и Яна Маринова „във война“ в новия български филм „Привличане“, по екраните от февруари

 NikoletaLozanova_PrivlichaneNikoletaLozanova_Privlichane1

Преди броени дни излезе официалният трейлър на най-новия български филм „Привличане“, който тръгва по кината на 23 февруари 2018 г. Богатата на образи сюжетна линия на „Привличане“ събира на един екран част от най-талантливите български актьори – Яна Маринова, Койна Русева, Александър Сано, Луиза Григорова, Радина Боршош, Владимир Пенев и други. Своя актьорски дебют в продукцията прави и любимата корица от мъжките списания – Николета Лозанова.

Продуцент на филма е Башар Рахал, който освен това изпълнява и една от ролите в лентата. В същото амплоа на продуцент, но с главна роля, зрителите ще видят Яна Маринова. Режисьор на продукцията е Мартин Макариев, който стои зад успеха на сериала „Под прикритие“.

Действието на филма се развива в елитна частна гимназия и засяга теми за успеха, амбицията, любовта и сблъсъка на интереси. Яна Маринова се превъплъщава в ролята на млада учителка по история, която е и бивш шампион по състезателни танци. Новият преподавател по музика в училището е именно Александър Сано, към когото женските персонажи не остават безразлични. Луиза Григорова – манипулативна и разглезена ученичка, заплита интриги, които стигат до медиите. Любов, скандали, завист, успехи, амбиции, страст, музика и много танци се преплитат в сценария на „Привличане“. Какво се случва, дали ще победи любовта и справедливостта, зрителите ще могат да видят през февруари.

 

Victoria’s Secret 2017 – шоуто, за което всички говорят

Адриана Лима, Алесандра Амброзио и Кандис Суонпул са топзвездите тази година, Кендал Дженър и Джиджи Хадид – големите отсъстващи

VS-Show-Shanghai

По редица причини, с които няма да ви затормозяваме тук, тазгодишното ревю на легендарната марка бельо Victoria’s Secret в китайския мегаполис Шанхай ще остане като едно от най-противоречивите и обсъжданите в цялата история на това зрелище. Събитието, което се състоя преди седмица, днес най-сетне беше излъчено по американската телевизия CBS и в Интернет и предизвика равни количества възторг, учудване, разочарование и дори присмех в някои моменти – като например онзи, в който китайска манекенка се строполи на подиума, но успя бързо да се съвземе и да се изправи. Както се и очакваше, най-голям интерес предизвика завръщането на супермодела от ЮАР Кандис Суонпул, която миналата година отсъстваше поради майчинство, както и последната изява в това шоу на 36-годишната бразилка Алесандра Амброзио. На подиума излезе и нейната връстничка и сънародничка Адриана Лима.

Големите отсъстващи бяха Джиджи Хадид, на която китайските власти отказаха да издадат входна виза, и най-скъпоплатената манекенка на 2017-а Кендал Дженър, който не може да участва, тъй като е основно рекламно лице на конкурентната марка La Perla.

Но стига сме ви отегчавали с детайли и подробности – по-добре вижте селекция от кадри от тазгодишното суперзрелище в Шанхай:

 

 

Хю Хефнър, който живя в Рая

Той не просто създаде една от най-разпознаваемите марки в света – наложи цяла нова философия, ценностна система и начин на живот. Мъжът, на когото целият силен пол завиждаше, беше възхваляван и уважаван от мнозина, но и нескрито презиран от феминистките и консерваторите. В последните години от живота си Хеф беше безпомощен свидетел на залеза на своята империя. Остави сравнително скромно наследство, но ще го помнят завинаги като въплъщение на мечтите на милиони мъже. Или посто като “най-късметлийския котарак на планетата”

(ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, из очерка за Хефнър в ноемврийския брой #74 на списание Biograph)

Hef_spread

За колко хора можем да се шегуваме след смъртта им как изобщо не е сигурно, че вече са се пренесли “на едно по-добро място”? Хю Хефнър, който почина на 91-годишна възраст в легендарното си имение край Лос Анжелис в края на септември, беше именно един от тях. Отиде си спокойно и без излишни страдания, “от естествена смърт”, както гласеше официалното съобщение, и заобиколен от най-близките си хора.

Тялото му беше погребано няколко дни по-късно точно до гроба на Мерилин Монро – холивудската икона, в чието митологизиране пръст имаше и самият той и която красеше първата корица на списанието му. Хеф си беше откупил и запазил това място още преди четвърт век. Както се говори – срещу сумата от 96 000 долара. Това накара телевизионният зевзек Джей Лено тогава да се майтапи в ефир, че срещу такава сума би трябвало да получи правото да е не до нея, а направо върху нея. Но Хеф беше напълно сериозен и емоционален: “Да бъдеш във вечността до Мерилин е твърде хубаво, за да се откажа от такава възможност”.

Да, на него всичко в живота му се получаваше твърде лесно. Той живя и прави любов с най-привлекателните жени на своето време – при това не с няколко, а с десетки, стотици, а накрая го положиха до най-митичната от тях. Приемаше съвсем насериозно неща, за които много други предпочитаха или само да се шегуват, или да говорят шепнешком. Повдигна на всеослушание теми и въпроси, които дотогава бяха смятани за табу в Америка и в целия свят. Успя да се превърне в знаме на либерализма, демокрацията, сексуалното, но и всякакво друго разкрепостяване и на мъжете и на жените. Даде трибуна на някои от най-прогресивните автори на своето време и възможност за тях да достигнат до аудитория, за която иначе биха могли само да мечтаят.

Но освен идол и обект за завист за милиони, Хю Хефнър беше и противоречива фигура, която много хора отказваха да приемат с положителен знак и не пропускаха шанс да го заклеймяват. За Памела Андерсън той беше “най-важният човек” в живота й. Борецът за човешки права и бивш кандидат-президент – преподобния Джеси Джексън, не пропусна да изтъкне приноса му за каузата на афро-американците в Щатите и в подкрепа на много други прогресивни идеи.

За други хора обаче той не беше нищо повече от един незаслужено митологизиран стар перверзник, който не просто експлоатираше жените, но и използваше прикритието на поборник за сексуална революция като начин да практикува възможно най-патриархални и назадничави схващания и порядки. Някои го смятаха най-вече за сводник на хайлайфа – но не в онзи тарикатски смисъл, който влагат раперите в своите парчета, а по един прикрит, подмолен и лицемерен начин.

Най-консервативните публицисти на Америка го наричаха “порнограф и шовинист, който натрупа милиони за сметка на консумеризма, експлоатацията на нежния пол и вечната потребност от маструбация и остаря като гротескна карикатура с вечната си капитанска шапка в мрачното си имение”.

На Хеф не му пукаше особено от тези определения. Още преди половин век той беше разбрал кой е начинът да се хареса на масовия американец – като хитро му продава онова, от което той се нуждае в самотните нощи, но опаковано в достатъчно стил, елегантност и качествена журналистика.

Няма друг издател на списания в света, а и медиен магнат въобще, който в продължение на над 6 десетилетия неизменно да се е олицетворявал с една и съща марка, и то толкова прочута. Хефнър беше не просто маниакалният главен редактор на “Плейбой”, през чиито ръце и очи минаваше всяка снимка и всеки текст – той беше ходещото въплъщение на лайфстайла, който “мъжката библия” и логото със заека с папийонката пропагандираха. Щедър на пари и комплименти, винаги готов да забавлява приятелките и гостите си, с приятелска усмивка, в чиито ъгълчета едва се долавяше диаболичност – той съчетаваше у себе си имиджа на господар и слуга, на хищник и благодетел.

През годините не един и двама опитаха да копират неговия модел, но с краткотраен или почти никакъв успех. Боб Гучоне с Penthouse, Лари Флинт с Hustler, англичаните с техните младежки седмични списания Zoo и Nuts… Никой не можа да създаде империя, която да просъществува десетилетия, да носи милиони и най-вече – да се свързва с цяла житейска философия. Хефнър като че ли най-добре беше усетил лицемерието на американското общество и на Западния свят като цяло – той нито за момент не се съгласи ролята на списанието му да бъде сведена само и единствено до показването на разсъблечени жени. Настояваше около снимките им винаги да има качествено написани текстове, задълбочени интервюта и прогресивна идеология – все неща, поради които един мъж може да каже: “Аз не го купувам само заради картинките”. И с гордост да го остави върху масичката си за кафе, вместо да го крие под дюшека си. Така находчивият Хеф хем се бореше с двуличието, хем безжалостно се възползваше от него.

Но как се стигна дотам, как успяха така добре да му се получат нещата?

Роден на 9 април 1926-а в Чикаго, в разгара на Голямата депресия, Хю Марстън Хефнър израства в семейство на счетоводител и учителка. Баща му е от английско-немски произход, а майка му има шведско потекло. Хю е по-големият от двамата им сина. Кийт, роден 3 години след него, почина през 2016-а на 87.

Родителите им са консервативни последователи на Методистката църква. Майка му до такава степен била вярваща, че искала един ден той да стане църковен мисионер.

След като завършва гимназия в Чикаго, Хефнър отбива военната си служба, като от 1944-а до 1946-а е репортер в армейски всекидневник. След това завършва Университета на щата Илинойс с бакалавърска степен по психология и допълнителен факултет по творческо писане и изкуство. Успява да се дипломира за две години и половина още през 1949-а. После взима един семестър по социология в друг университет, но решава да прекъсне.

Скоро започва работа в мъжкото списание Esquire, което излиза в Чикаго от 1933 година. Съдържанието му са предимно мъжка мода и лайфстайл, проза и публицистика от популярни автори, както и pin-up илюстрации на красиви жени от художници като Джордж Пети и Алберто Варгас. В Esquire Хефнър е копирайтър – работата му е да създава кратки рекламни и промоционни текстове.

През януари 1952-а той обаче решава да напусне, след като редакцията отказва да му увеличи седмичната заплата с поисканите 5 долара седмично (около $100 днешни пари). Списанието се премества в Ню Йорк, но той отказва да го последва и остава в Чикаго. Това е и най-решителният момент в живота и кариерата на 26-годишния журналист.

По онова време на литературния пазар една книга e станала истинска сензация – “Сексуалното поведение на мъжа” (1948). Това е първа част от двутомната поредица “Докладите Кинси” на Алфред Кинси и Уолдер Померой – биолози, етнолози и изследователи на човешкото поведение. През 1953-а предстои да излезе и “Сексуалното поведение на жената”. Тези книги смайват широката аудитория и шокират консервативното дотогавашно общество. Поставяйки на дневен ред куп важни теми, смятани дотогава за табу, те сериозно разклащат традиционните вярвания относно сексуалността и отклоненията в нея, както и за въздържанието като етическа норма. В “Сексуалното поведение на мъжа” Кинси и екипът му използват определението „отдушник“ за конкретните начини за постигане на оргазъм. Те са описани в общо девет глави – от частта, посветена на мастурбацията, през тази, посветена на секса с проститутки, до най-обширната, засягаща хомосексуалните желания и контакти.

Според изследването на Кинси, 92% от мъжете мастурбират. Същото са докладвали и 62% от жените. 45% от мастурбиращите жени са заявили, че могат да достигнат до оргазъм в рамките на 3 минути. Приблизително 50% от всички женени мъже са имали и извънбрачни полови контакти през даден момент от брака си. При жените до 40-годишна възраст процентът е 26, сочат още изчисленията на учените.

Хефнър е добре запознат с “Докладите Кинси” и си дава сметка, че предстои истинска сексуална революция в Америка. По-късно неговите апологети ще са склонни да вярват, че той е един от нейните истински вдъхновители, докато други смятат, че просто е успял “да яхне навреме вълната”, която ще достигне своя апогей с появата на орално приеманите противозачатъчни хапчета в началото на 60-те.

Но каквато и да е истината по въпроса за сексуалната революция, едно е сигурно – през 1953 година младият журналист е осъзнал, че се е отворила сериозна пазарна ниша за ново мъжко списание с по-дързък подход към еротиката. За целта обаче на Хефнър му трябва стартов капитал, а той няма никакви пари. Налага му се да ипотекира каквото притежава, за да получи банков заем от 600 долара (около 12 000 сегашни пари – б.а.). Други 8000 събира, успявайки да убеди 45 различни инвеститори, сред които и собствената му майка. Тя влязла в начинанието със спестявания от $1000. “И то не защото вярваше в перспективата на самия проект – просто вярваше в сина си”, както ще припомни Хеф в едно интервю години по-късно.

И така, парите били събрани, а съдържанието на списанието – такова, каквото го замислил той – почти готово. Първоначално смятал да го нарече Stag Party (“ергенско парти”), вдъхновен от някаква книжка с комикси, която му попаднала. Оказало се обаче, че списание с подобно име – Stag magazine – държи лиценза върху ключовата думичка в проекто-названието. Пратили му нотариално заверено писмо с предупреждение да не го използва в никакъв случай. Междувременно един от двамата сътрудници на Хефнър (другият била жена му Милдред – б.а.) – журналистът Елдон Селърс, предложил името Playboy и в последния момент решили да сложат именно него на корицата. Звездата върху нея пък е актрисата Мерилин Монро – и то не с кадър от някаква специална фотосесия, а със закачлива, дори не разголена, снимка от нейния календар за 1949 година. Вътрешните страници съдържат и голи фотоси на актрисата със същия първоизточник.

В уводната редакторска статия Хефнър обобщава визията си за новото издание като “забъркване на един-два коктейла и ордьовъра, с които да поканиш на гости млада дама, да й пуснеш хубава музика на грамофона и да си поговорите кротко за неща като Пикасо, Ницше, джаза и секса”.

Останалото, както се казва, е история. Този вече легендарен първи брой на списанието успява да продаде сензационните 50 000 копия, всеки с корична цена от 50 цента.

Успехът изненадва дори самия Хефнър.

“Изведнъж си дадох сметка, че не просто съм на прав път, а че наистина съм уцелил някакъв контрапункт, алтернатива на цялата скука и консерватизъм в обществото от ерата “Айзенхауер”. Оказа се, че има и съвсем друг начин човек да изживее живота си и американците копнеят за него. Затова и така радушно приеха новото списание”, разсъждава издателят.

И наистина – читателите започват да гледат и на сексуалността, и на целия си личен живот по коренно различен, много по-разкрепостен начин. Затова не е учудващо, че списанието посреща петата си годишнина през 1958-а с месечен тираж от 900 000 копия, всяко от които достига поне до още няколко чифта очи.

Вън от съмнение е, че Хефнър изиграва ключова роля в сексуалното пробуждане на нацията си. Друг е въпросът, че времената са били такива, че ако не той, сигурно някой друг рано или късно би сторил същото.

Но той има още една важна заслуга в хода на историята на мъжките издания – когато списания като “Пентхаус” и “Хъстлър” дръзко посягат към пазарната ниша на “Плейбой” и решават да го конкурират с още повече голота и дори с порнография, Хефнър отказва да влезе в тази война. По отношение на фотосесиите, които се публикуват, неговият журнал остава сравнително умерен, на практика направо консервативен на фона на съперниците му, а публицистичните материали са на много високо ниво. През май 1963-а именно при Хефнър излиза едно от първите интервюта с тъмнокожия борец за граждански права Малкълм Екс, застрелян две години по-късно. На страниците на “Плейбой” публикуват свои разкази писатели като Джон Ъпдайк, Ърнест Хемингуей, Гор Видал, Артър Кларк, Филип Рот… Излизат интервюта с гениални музиканти като Майлс Дейвис (самият Хеф е маниак на тема джаз – б.а.). А на кориците? Там се появяват жени-икони като Фара Фосет, Бо Дерек, Мадона, Синди Кроуфърд, Памела Андерсън, Ел Макферсън, Шарлийз Терон, Кейт Мос… Между тях на корицата дефилират и мъже – актьори като Бърт Рейнълдс и Стив Мартин, бизнесменът Доналд Тръмп, музиканти като Джийн Симънс от “Кис” и Бруно Марс…

“Доколкото зависеше от мен и доколкото ми се струваше, “Плейбой” не беше просто едно секс-списание”, обяснява Хеф в поредното от своите безброй интервюта. “Сексът беше само част от целия комплект, от цялостния здравословен лайфстайл на модерния човек”.

Пикът на легендата  около заека с папийонката е в първата половина на 70-те години. Тогава списанието продава 7 милиона копия месечно, а Хефнър не спира да обикаля света с личния си самолет, украсен със заешкото лого. На престижни места из Америка, а и в избрани столици по света, отварят врати барове от веригата Playboy Club. За всеки мъж е въпрос на престиж да попадне в някой от тях.

Междувременно магнатът се е преместил да живее от родното си Чикаго в най-баровските покрайнини на Лос Анжелис, където купува шикозно имение в готическо-тюдорски архитектурен стил. Тогавашната му цена е малко над милион долара, но през годините Хефнър инвестира в него не по-малко от $15 милиона. Именно в калифорнийския Playboy Mansion ще се провеждат прословутите партита, в които облеченият в лъскава пижама Хю ще домакинства на холивудски, музикални и бизнес знаменитости, заобиколени от оскъдно облечени плеймейтки. Към това имение ще се върнем малко по-късно отново.

В този период около него буквално гъмжи от девойки, жадни не просто за вниманието му, но готови на всичко, за да станат негови любимки. Запитан директно с колко жени е правил секс през живота си, той отговаря съвсем сериозно: “Не съм се и опитвал да ги изчислявам, вероятно са над хиляда. Държа да отбележа, че когато съм бил женен (той има три официални брака, освен това е живял на съпружески начала и с 6 “главни приятелки” – б.а.), не съм изневерявал на половинката си. Но в промеждутъците между браковете си наваксвах”.

От тези периоди са и легендите за сексуалните му подвизи, за това как във всяка стая от имението му имало запаси от лубриканти и салфетки, защото не се знае къде ще го завари спонтанното желание, за оргиите с плеймейтки и за строгите правила, на които се подчинявали живеещите с него красавици.

В края на миналия век, когато списанията постепенно започват да губят водещата си медийна роля за сметка на телевизията и Интернет, Хефнър не пропуска “да се качи и на този влак”. Империята му стана собственик на еротични тв канали, а от 2005-а нататък в продължение на няколко сезона той се превърна в главен герой и на цяло риалити шоу, в което красавици се състезаваха за правото да живеят при него в имението му. Още преди 10 години “Плейбой” стана и първото списание, чийто цялостен архив през десетилетията можеше да бъде достъпен онлайн от всяко възможно устройство – срещу съответния абонамент, разбира се. Това беше дръзко и рисковано начинание – и като инвестиция, и като технология – но показваше амбициите на Хеф да бъде в крак с времето и да не зависи от модерни “цензори” като “Епъл” и “Гугъл”.

Той не искаше да живее на стари лаври и не разчиташе само на прашасалата си легенда от романтичните времена на 70-те. Макар и в напреднала възраст, не изпускаше пълния редакционен контрол върху всички важни аспекти от изданието си – като се започне от корицата и фотосесиите и се стигне до журналистиката и графичната концепция. Това от една страна вдъхваше респект у цялата гилдия, но от друга – стопираше всякакъв порив на редакционния екип около него да модернизира списанието и да го прави по-конкурентноспособно на новите медии. Почти до последните години на живота на своя създател, “Плейбой” остана верен на своя стил и представяше лъскави, но еднотипно заснети и поомръзнали фотосесии на плеймейтки, основно блондинки. Статиите и интервютата оставаха все така смислени, но поднесени неособено атрактивно откъм графика и въображение. За това списание времето сякаш беше спряло.

Същото в пълна степен важеше и за легендарното имение край Ел Ей, което все по-често ставаше обект на иронични репортажи или просто разкази на случайно попаднали вътре зевзеци. През последните години някогашният суперлукс и високи технологии бяха останали само блед спомен от златните десетилетия на миналия век. Така се стигна до началото на 2016-а, когато медиите гръмнаха – Хеф е обявил Playboy Mansion за продан! Заявената цена беше сериозна – 200 милиона долара. Но купувачи цяло лято не се появяваха – не и на тази цена. В крайна сметка имението бе продадено за $100 милиона на Дерън Митропулос – 32-годишния син на милиардер от гръцки произход, забогатял от производството на закуски. Той имал къща в съседство и се пробвал да купи хефнъровата обител още през 2009-а, но тогава без успех. Единственото условие на 90-годишния Хю и 30-годишната му съпруга било да продължат да живеят там до неговата смърт, когато и да настъпи тя.

Доста странно и някак си мрачно-знаменателно условие, не мислите ли? Всички около Хеф начело със самия него никога не са се съмнявали в неговото добро здраве и дълголетие. Журналистите от списанието често се шегуваха зад гърба му, че едва ли ще дочакат някакви революционни промени в “Плейбой” (по-скоро биха напуснали или умрели от старост), като се има предвид, че той явно е наследил гена на майка си Грейс Керълайн. А тя е доживяла до 102 годишна възраст и се споминала чак през 1997-а…

Но нека само си представим какво е да обитаваш имение, което е коствало на твоя съсед 100 милиона, като единственото ти право да си все още там, е че просто си жив. И това ако не е “викане на Дявола”… Влошаването на здравословното състояние на Хефнър започна точно по времето, когато в банковата му сметка постъпиха милионите на Митропулос. По горчива ирония на съдбата, или просто от изтощение вследствие на бурния си 91-годишен “живот в Рая”, създателят на най-популярното списание в света напусна този свят 13 месеца след като продаде емблематичния си дом.

“Дали съм получил и ще получа достатъчно признание? Едва ли” – така обобщаваше Хефнър своите заслуги към журналистиката и американското съзнание. “Често съм казвал, че съм “най-късметлийския котарак на планетата”, но и че моят живот е като онзи тест с мастиленото петно на психолога Роршах – всеки проектира върху него своите собствени мечти, фантазии и предразсъдъци. Хората или са мои фенове, или ми завиждат, или просто не са съгласни с мен. Всеки марширува под различен ритъм. Но ако не бях пораждал никакви противоречия, едва ли щях да съм тук днес и да постигна всичко това”.

Hef_big

 

Новата Мис Вселена е от Южна Африка

The-2017-Miss-Universe-Pageant

За разлика от софийската „Рейнбоу плаза“, в Лас Вегас знаят какви жени да коронясват за Мис. Миналогодишната носителка на титлата – французойката Ирис Митенер, слага короната на своята наследничка

22-годишната Деми-Лей Нел-Петерс е името на новата носителка на титлата „Мис Вселена“. Победителка се окичи с корона със скъпоценни камъни, а освен нея ще получи и много привилегии, например: едногодишна заплата, правото да живее безплатно в Ню Йорк и рекламен договор, с който да обикаля света и да участва в благотворителни събития.

На конкурса, проведен в Лас Вегас снощи, Нел-Петерс отбеляза, че смята за най-важно да бъде уверена в себе си. Тя подчерта също, че носителката на титлата би трябвало да може „да преодолява страховете си“ и да помага на другите жени да правят същото.

Именитият конкурс за красота води началото си от 1952 година. Той е сред четирите най-престижни подобни събития наред с „Мис Свят“, Мис Земя“ и „Мис Интернешънъл“ и е смятан за най-авторитетният от всичките. До 2015-а година собственик на лиценза за него беше сегашният американски президент Доналд Тръмп.

Miss_Univese_Nikoleta_small

Студентката Николета Тодорова представи България

Българската представителка сред 92-те кандидатки в Лас Вегас беше 19-годишната Николета Тодорова – студентка по археология в Софийския университет.  Тя впечатли присъстващите на конкурса „Мис Вселена“ с рокля, вдъхновена от българските носии, и се представи достойно и в тура по бански костюми.

Подгласнички на южноафриканската победителка станаха представителките на Колумбия и Ямайка.

 

Селена Гомес за PUMA

Няколко кадъра от току-що излязлата рекламна фотосесия на певицата за новата линия дрехи и обувки на немския спортен гигант: