RSS

Не просто кукла: Бета Лемме

5

25-годишната канадка от италиански произход изпя един от хитовете на лято 2018

 

Bambola, mi butterai, Bambola e non cambierai… Кукла, която ще захвърлиш, Кукла – и няма да се промениш… Един от поп-рефрените на лято 2018 принадлежи на 25-годишна канадка от италиански произход. Бета Лемме е от Монреал, но днес живее и твори в Ню Йорк. Първият й по-сериозен пробив беше преди две години – с парчето Awoo, записано заедно с дуета Софи Тъкър. Сега, след като Bambola превзе класациите, мнозина започнаха да я сравняват с французойката Индила, а някои я наричат „дамската версия на Stromae”.

Преди да започне кариера като певица, Бета е имала доста изяви като фотомодел. Но голямата й страст е музиката. „Била съм едва двегодишна, когато съм започнала опити да свиря на пиано и да наподобявам песните, които слушам“, споделя красивата изпълнителка. „Покрай модните изяви взех да обикалям света и уж бях щастлива, но изведнъж осъзнах, че се чувствам гузна, ако не се занимавам с музика“. И ето ви го първият хит от певицата, която се зарича да не бъде звезда-еднодневка…

 
Вашият коментар

Posted by на август 16, 2018 in Uncategorized

 

Теяна Тейлър огря и Playboy

Протежето на Кание Уест му прави комплименти в американската мъжка Библия

teyana-taylor-playboy-cover-2018

27-годишната актриса и певица от Ню Йорк придоби световна слава през 2016-а, след като стана главна героиня в един от най-популярните клипове на Кание Уест – Fade. Тези дни тя отново напомни за себе си, след като се появи на корицата на американския Playboy (септември/октомври 2018).

„За да постигнеш нещо в шоубизнеса, особено ако си жена, се изисква преди всичко зверско търпение. Имало е дни, в които просто съм лежала в спалнята си и съм плакала – че нищо не се получава, че толкова се старая, а резултатът не е такъв, какъвто искам“, откровеничи сексапилната афроамериканка на страниците на списанието. „Особено когато си млада и начинаеща, толкова много хора се опитват да те заблуждават, да те лъжат, да се възползват от теб“.

„На всички, които казват, че с мен се работи трудно, ще кажа само едно – не, не съм трудна, а просто отстоявам себе си. Опитвам се да бъда силна жена в среда, в която това не е никак лесно“.

За работата си с Кание Уест, който продуцира и нейните проекти като певица, Теяна казва: „Хубавото при него е, че той разбира как функционират творческите личности и им дава нужната свобода. Аз определено не съм човек, готов да изпълнява нечии нареждания, ако не усещам нещата по същия начин“.

Ето и няколко кадъра от артистичната фотосесия на Теяна Тейлър за мъжката Библия на вече покойния Хю Хефнър, където еротиката все повече отстъпва територия на стила:

 

 

Какао на Слънчев бряг

Добре, хайде да се потопим в този Содом и Гомор на българския туризъм. Толкова ли е грозно, шумно и отблъскващо всичко на „Слънчака“? И защо всяко лято милиони упорито го избират за почивката си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH #83, август 2018

38438007_2008753532480349_7087735064003346432_o

Cacao_beach

Поглед към Cacao beach, южната част на Слънчев бряг и Несебър привечер.

Споменът от километричните задръствания между Поморие и Ахелой се е загнездил толкова трайно в съзнанието, че чак ти се отщява да тръгнеш към Слънчев бряг в разгара на сезона. Това лято обаче ситуацията край селото, където преди 1101 години цар Симеон разбива византийската армия, е коренно променена. Обходният маршрут, реализиран само за броени месеци, те отвежда неусетно до разклона за Равда и най-посещавания супермаркет LIDL на територията на България, а оттам до входа за Несебър и курорта остават броени минути, дори секунди. Е, значи все пак можело? Защо трябваше толкова години да се чака този обход, и колко време още ще мине, докато се построи заветната магистрала „Черно море“ между Бургас и Варна? Но хайде да не си разваляме настроението с такива въпроси, докато навлизаме в най-големия, оплюван и митологизиран курорт у нас и на Балканите.

Наистина ли това е Содомът и Гоморът на Черноморието? Що за хора предпочитат всяко лято да почиват в един от тукашните 200 хотела и жилищни комплекси с обща леглова база от над 300 000 места? Основателно ли се притесняват родителите, които пускат синовете и дъщерите си да ходят на ваканции там или поне за някой-друг уикенд, като например този за Джулай морнинг това лято?

Акциите против шума от дискотеките, предвождани от вицепремиера Валери Симеонов, допълнително вкараха Слънчака в устите на хората и създадоха усещането за сблъсък между два свята. Единият е този на парти-туристите – младежите, които предпочитат основно дискотеките в южната част с легендарния плаж „Какао бийч“. Другият е този на семейните и по-улегнали курортисти, които, както бързо ще се убедим, съставят 90 на сто от почиващите в този почти футуристичен морски мегаполис.

По думите на самия вицепремиер, всяка година нашите хотели в Слънчев бряг изплащат около 12 милиона лева компенсации на недоволни туристи, които не са могли да си почиват заради незаконно вдиган шум наоколо. Същевременно, пак според негови данни, в държавната хазна влизат едва 8 милиона лева от всички концесии на тукашните плажове. Тоест, като цяло българската икономика е на загуба от факта, че няколко дискотеки прекаляват с децибелите нощем – и на „Какао“, и в центъра на курорта.

Дали в акциите му не се съдържа предимно лъскане на политическия имидж или наистина са проява на загриженост за родната икономика и туризъм? И за двете предположения ще се намерят достатъчно аргументи. Фактите от това лято са, че шумът от дискотеките на „Какао“ нощем, е значително по-малък. Това се дължи най-вече на изолацията от дебели найлонови прегради, с които нощем клубовете опасват пространството около купонджиите. Самият звук от тонколоните също е по-тих от преди. Всичко това предизвиква мърморене у доста парти-туристи, които са свикнали да се клатят по цяла нощ в ритъма на силна музика със светнали, Бог знае от какво, очи. Но като цяло недоволство в курорта – в хотелите наоколо и сред почиващите в тях – не се усеща, по-скоро обратното. Със сигурност обаче негодуват собствениците на дискотеките – техният оборот това лято е значително по-малък от предишни сезони, когато партитата необезпокоявано огласяха целия плаж и отсрещния Несебър до изгрев слънце.

„Да, преди се чуваше доста силно в малките часове на нощта. Вятърът носи звука над морето право към къщите и хотелите“, казва Марина Петканска от Карлово, която почти всеки уикенд наема квартира в Несебър с мъжа си и малката им дъщеря, а през деня са на плаж на „Какао“. „Иначе заведенията тук много ни харесват. Не бихме се радвали, ако ги затворят, защото наистина са не европейско и световно ниво. От шума обаче потърпевшите са много повече, отколкото са тези, които се наслаждават на силната музика“.

Ако човек се огледа наоколо, бързо разбира, че наистина е така, и това касае не само почиващите в Несебър южно от този плаж. В най-близките хотели „Делфин“, „Сирена“, „Амфибия“ и „Нобел“ не повече от една трета от гостите са дошли заради нощните забавления на „Какао“. Останалите са предимно семейства с малки деца или възрастни двойки от Европа. А в предишни лета там беше почти невъзможно да се спи, когато имаше някакво по-голямо парти с гостуващ диджей.

И бегъл поглед към лежащите по плажа е достатъчен, за да се убеди човек, че Слънчев бряг е преди всичко семеен курорт. Дори в епицентъра на парти-туризма, какъвто е зоната „Какао бийч“, поне 80 на сто от събиращите слънчев загар са майки и бащи с деца или просто улегнали хора на средна или в третата възраст. По останалите плажове този процент дори е още по-висок. За всички тези хора възможността да се забавляват на фона на силна музика е последното, заради което са пристигнали. Привличат ги най-вече плажът, морето (с всяка следваща година водата в него е все по-чиста – значи и това можело, когато има желание!), хубавите хотели и изгодните оферти за нощувка в тях – често пъти с прословутия убиец на тънки талии, наречен „ол инклузив“.

Sunny beach_02

И през деня, и нощем заведенията на „Какао“ са едно наистина европейско място – с добре оформени зони за релакс, светещи от чистота тоалетни, качествено меню и перфектно обслужване. Барманите и сервитьорите са в красиви и модерни униформи и не изглеждат експлоатирани за жълти стотинки от алчни работодатели. Звучи приятна музика, срещу която никой не се бунтува. Близките два ресторанта сервират отлична храна на повече от достъпна, особено за европейските стандарти, цена. Непрекъснато прииждат нови и нови групи току-що кацнали туристи – от Франция, Италия, Испания или другаде. Веднага вадят телефоните си и започват да снимат клипове, за да показват на познати на какво хубаво място са попаднали. Когато гледаш възторга в техните очи е много трудно да даваш слух на мърморенето срещу Слънчев бряг, което долита от вечните български хейтъри или яростни пропагандатори на летуването в Гърция и никъде другаде. Тук просто е хубаво и всеки, който го отрича, явно има някаква много сериозна субективна причина за това.

Клубовете на „Какао бийч“ са четири. The One, или „Единият“, както иронично го нарича Валери Симеонов, е чалга-дискотека, която преди работеше и като дневен плаж, но сега се е съсредоточила само върху нощния живот. „Ла Кубанита“ (бившият „Брилянтин“), е място от по-нисък клас за не толкова претенциозна клиентела, и може би заради това почти винаги е пълно с хора. Тук дори и през деня има танцьорки, които развличат посетителите, кършейки целулитни бедра, а гръмогласна диджейка повдига настроението с подвиквания като на сватба.

Меката на електронната музика – клуб „Какао“ – изглежда елитно, но без излишна показност в интериора. На красивите му дюшеци можеш да се опънеш безплатно, срещу изискването за минимална консумация. Коктейлите и платата с плодове са чудесни, звуковият фон – също. Не се сетих да попитам сервитьорката предлагат ли какао с мляко, поне колкото да оправдаят името си – просто на това място ти се пие единствено „Мохито“, „Кампари тоник“, „Аперол шприц“ или домашна лимонада с мента. Ако огладнееш, можеш да не ходиш до ресторанта, а да си вземеш едно легендарно за този плаж ядене – голям печен картоф с плънка по избор.

Четвъртият клуб – „Бедрум бийч“ – е най-гъзарското място – в изцяло бял дизайн, с красиви легла и относително чист басейн в средата на огромното заградено пространство. Усещането е сякаш си в аквариум с шарени рибки – клиентите, пиещи шампанско, не спират да се оглеждат едни други, показността е приоритет номер едно, а минувачите отвън зяпат случващото се вътре и цъкат с език. Ако не си правиш селфита и не увековечаваш присъствието си, възниква основателният въпрос защо изобщо си дошъл. Тук всяка девойка е кифла, почти задължително със силиконов бюст, а всеки мъж – нацепена батка с татуси или wannabe-плейбой, независимо дали е от София или от провинцията. Има и доста чужденци, които в своите държави никога не биха могли да си позволят подобен плажен клуб – там просто цените са неколкократно по-високи. Като цяло атмосферата е почти карикатурна, но и никой не задължава никого да припарва до „Спалнята“ (пак по Валери Симеонов).

Ако си дошъл само за няколко дни, можеш спокойно да не напускаш „Какао бийч“ и хотелите в южната зона на курорта. Но какво е летуването на Слънчака без разходка по централната му алея около „Кубан“, с вечно претъпкания бар Corner, в чието мохито почти не се съдържа ром, а само мента и спрайт, с пияните и надрусани англичани и англичанки по тротоарите? Лунапаркът до самия плаж е един от най-големите на Балканите – далеч от мащабите на Дисниленд, но все пак с доста впечатляващи атракции за търсачите на адреналинови усещания. Сергиите по алеята предлагат какво ли не. Преобладават евтините турски реплики на спортни дрехи и маратонки, което подсказва и какъв тип курортисти идват у нас. Подобни стоки могат да заинтригуват само прослойките с доста по-нисък стандарт на живот от средноевропейския. Те никога не са носили оригинален „Найки“ или „Адидас“ и няма и да носят.

Sunny beach_03Sunny beach_04

В основната си маса туристите в Слънчев бряг са близки до средната класа източноевропейци или сравнително бедни западноевропейски провинциалисти. В петзвездните хотели отсядат и по-богати чужденци, за които вавилонското стълпотворение представлява любопитна екзотика, каквато не могат да открият къде да е. При всички случаи едноседмично летуване тук им осигурява емоции и преживявания, каквито в страна с по-висок стандарт могат да си позволят максимум за ден-два. Хотелите са все още нови, алкохолът е на безценица, храната в повечето случаи е с компромисно качество, но пък на нелепи за тях цени. Причината, разбира се, е в нископлатения персонал, за който се плащат минимални осигуровки и това като цяло сваля стойността на всеки краен продукт и услуга.

За уикендите пристигат и българи от Северното Черноморие, решили да заменят аристократичната и далеч по-уредена Варна и курортите около нея за лепкаво-греховната атмосфера на „Какао бийч“ или близкия Свети Влас.

Шумът по централните алеи е невъобразим и ако си отседнал в някой от хотелите около тях, просто забрави да заспиш преди полунощ. Дискотеките тук, като например Bounce, обаче значително са намалили децибелите. Градският транспорт се осигурява от автобуси по централната пътна артерия и влакчета, които се движат по алеите – и двете само до полунощ, за да може след това да има хляб за стотиците таксита. Влакчето уж се води екологично, но дизеловият му локомотив отделя толкова вредни газове, че буквално можеш да се отровиш, ако се возиш зад него.

Животът в центъра не спира цяла нощ. Ако на човек му харесва енергията от развеселените тълпи, би могъл да се чувства като в Рая. Пълно е с денонощни магазини, които продават евтин алкохол. Има и доста казина и стриптийз-барове. Повечето хора изглеждат безгрижни и наистина щастливи, че са тук. Е, тук-таме можеш да дочуеш и някоя недоволна рускиня, която се кара по телефона я с мъжа си, я с рецепцията на хотела, че нещо в летуването й не е както трябва.

Дали след всичко, което са видели и усетили на Слънчака, тези хора биха се завърнали отново? Ако питате някой български мърморко, сигурно ще ви отговори с твърдо не. Но отговорът е да, хиляди пъти да. Повечето от курортистите не можеш и с топ да ги изкараш от България, и неслучайно миналото лято ни посетиха рекордните 12 милиона души.

Да се каже, че Слънчев бряг е гордост за нашия туризъм, би било пресилено и дори безотговорно. Но също толкова безумно е и да се твърди, че имаме някаква причина да се срамуваме от него. Презастрояването, светлините, тълпите от различни като възраст и прослойки курортисти и денонощно пулсиращият му ритъм отдавна са го превърнали в атракция, с каквато далеч не всяка държава може да се похвали. Да, всичко тук би могло да е и много по-добре. Но кое ли от останалите неща у нас е на по-високо ниво, че да очакваме Слънчака да е някакво изключение?

На тръгване към София обходът около Ахелой отново те изстрелва без никакво забавяне към Бургас и магистрала „Тракия“. Вярно е, че асфалтът не се яде, но понякога определено помага.

 

God Is A Woman: Ариана пусна култов клип

4

Навръх петък, 13-и, Ариана Гранде избухна с нов клип – God Is A Woman, който гъмжи от ефектни сцени, културни и исторически препратки и еротизъм. Има даже вокално включване от Мадона с кратък монолог. В рамките на 4-минутното видео 25-годишната певица сменя 18 различни визии. Според някои от най-ревностните анализатори, с този клип певицата намеква и за евентуална своя бременност от годеника си – актьора-комик Пийт Дейвидсън.

В една от сцените цяла галактика се върти около Ариана. В друга тя се къпе в нещо като море от различни цветове боя. В трета показва невъзмутимост към хейтърите, които я замерят с думи като „Кучка“, „Фалшива“ и „Дразнеща“. Към края на клипа Ариана попада в центъра на цял църковен хор, а после дори имитира картината на Микеланджело „Сътворението на Адам“ от Сикстинската капела – само че с друга жена (ама разбира се!), към която протяга ръка в качеството си на Бога Създател.

Само за 24 часа God Is a Woman успя да достигне 10 милиона гледания. Негов режисьор е Дейв Майърс, който освен с Гранде, работи редовно и с Кейти Пери, Джъстин Тимбърлейк, Кендрик Ламар и др.

 

 

 

Нашите открития: Кристина Мичева

img_1567

22-годишна русокоса пловдивчанка с тяло и ръст на модел, но с ум и амбиции на дизайнер. Кристина е студентка по моден дизайн в Англия и отсега събира идеи за бъдещите си колекции. Междувременно не пропуска да се наслаждава на българското Черноморие, което е в рязък контраст с мрачните британски градове. Снимките тук са само малка част от кадрите, които заснехме с изваяната като статуетка г-ца Мичева в Слънчев бряг тези дни. Както виждате, освен лъчезарна и чаровна, тя е и потенциална победителка във всеки конкурс за най-сексапилно дупе, чиято световна шампионка и нейна адашка също е наш бивш модел – незабравимата Кристина Димитрова. Припомнете си корицата с нея тук.

Ако вече сте фенове на Криси, можете да я следвате в Instagram, както и да очаквате нови публикации от досегашни и бъдещи фотосесии. Когато един ден приятелките ви започнат да купуват нейните тоалети, вие не пропускайте да им припомните, че сте я видели за пръв път именно тук. И че я познавате добре, благодарение на нас. Няма нужда да ни благодарите.

Enjoy!

 

 

Мариса обича провокациите

img_1371

Всъщност, провокации е слаба дума за това, което прави тази белгийка. Представяли сме ви я и преди, но сега е още по-скандална. 26-годишният фотомодел е звезда в Instagram и Интернет като цяло вече шеста година. Любимото й занимание е да позира по необичаен начин и на необичайни места.

Наскоро Мариса беше принудително експулсирана от Египет, след като при предишното си посещение там засне серия провокативни голи снимки из най-големите забележителности на мюсюлманската държава.

 

Най-новият проект на скандалната Мариса Папен е озаглавен „Стената на срама“ и включва серия голи снимки, заснети в Йерусалим и недалеч от прословутата Стена на плача.

 

Фенки, фенки

Е, тук там и по някой зашеметен фен. Световното в Русия е в разгара си и това, както виждате, е чудесно!

69