>Деница Стоянова: Мечтите се сбъдват

>

Тя е на 17 (родена е на 14 ноември 1990-а), но вече има доста изяви като модел. Висока е 173 см, а мерките й са 86/57/88. Деница е третата участничка в новата рубрика на сайта “Бъдещи звезди” след Магдалена Иванова и Деница Калчева.

– Откога се изявяваш като модел?
– От много мъничка. Когато бях на около 6-7 годинки, моята по-голяма сестра ходеше на курсове за модели при Петър Генадиев и всичко започна тогава. Хареса ми и си казах, че един ден искам да бъда във всички списания и всички подиуми, като големите какички. И така, на 13 години вече работех с агенция, най-актуалната за тогава. Но с времето всичко се променя, както аз самата като човек и личностни качества, така и моите “работодатели”. След известно време, преди година и нещо, започнах да работя с друга агенция, от която съм изключително доволна. И съм много благодарна на Николай Пиронков и Мирослав Йончев, затова че ми повярваха. Няма да ги разочаровам. Сега нямам договор с нито една агенция, но имам достатъчно ангажименти като модел.

– Кои свои досегашни изяви смяташ за най-голямо свое постижение?
– Титлата си от конкурса “Супермодел на България 2007”.

– Кой е любимият ти фотограф измежду тези, с които си работила?
– Камен Вълканов, безспорно!

ФОТОГРАФИЯ: КАМЕН ВЪЛКАНОВ

– А с кой фотограф би искала да работиш?
– С Темелко Темелков.

– Какво е усещането да си момичето от страницата с прогнозата на времето в най-тиражния български ежедневник? Какви са реакциите на хората? Разкажи за някоя от тях.
– Хахах, приятно, щуро, странно. Приятно ми е да се виждам често като момичето от страницата с прогнозата за времето в “Труд”. Приятно е да отидеш до магазин, където не те познават и някой каже “Я, това не е ли момичето от времето?”, хаха. Щуро е, тъй като мои познати и приятели се радват и когато ме видят ми казват “хей, какво ще е времето днес”. Имах случаи, когато седим с приятелки в столично заведение и мъж на средна възраст чете въпросния вестник и стига до “моята” страница. Поглежда към нас, след това отново, и отново, и накрая въздиша и казва нещо от сорта на “ Защо, кажи защо..?!”

ФОТОГРАФИЯ: ВАСИЛА АНДРЕЕВА

– А защо не си на страниците на Playboy или друго мъжко списание?
– Защото все още нямам нужните години… Но иначе да, бих помислила за една прилична и красива фотосесия.

– Има ли български или световен модел, който е пример за подражание за теб?
– Има, и то български. Диляна Попова. Това е моделът, на който подражавам и не ме е срам да го кажа. Това е най-красивият български модел за мен. Перфектна е.
Имала съм удоволствието да се запозная с нея и мога да кажа само хубави неща. Страхотна е, а сестра й Елиза е отличен гримьор.

ФОТОГРАФИЯ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ, ГРИМ: ЕЛИЗА ПОПОВА

– Кажи ни един голям плюс и един голям минус на това да си манекенка.
– Плюс за мен е това, че се запознаваш с много нови, различни и интересни хора. За минуси – не зная все още…

– Какъв тип мъже харесваш?
– Нямам определен тип, като висок със сини очи и така нататък, всичко опира до човека, до личностните му качества.

– А какви мъже те дразнят?
– Не мога да кажа че ме дразнят определен тип мъже, по-скоро не са ми интересни и са ми малко досадни мъжете, които по всякакъв начин се опитват да бъдат с теб, дори след милион откази от моя страна.

– Коя е най-хубавата кола, в която си се возила? А най-лошата?
– Не мисля че има значение в какви коли съм се возила 🙂
Няма лоша кола, има стара кола според мен.

– Кажи ни една своя мечта – но не за далечното, а за обозримото бъдеще.
– Аз съм голям мечтател. За мен реалността е фалшива, а мечтите са истински и те са нещото, което ни кара да продължим да живеем, именно защото се стремим към тях, към тяхното сбъдване, постигане. Някъде бях чела, че мечтите са като дърветата – високи и големи и наглед твърде далеч, но все пак достижими, ако се постараем да ги стигнем. Няма невъзможни неща. Мечтите са истина, когато повярваме в тях.
А за мои конкретни мечти… Сега в настоящият момент “мечтая” или по-скоро много силно желая да заснема сесия за списание МОДА, което се надявам да стане в скоро време. Вярвам в своите мечти. Зная, че един ден ще бъдат истинска реалност и ще имам нови, към които да се стремя. Пожелавам на себе си и на всички читатели нови и нови мечти, в които да вярваме.

Списание Анна, юли 2008. Фотография: Studio Proto/ Иван Коловос