10 години Хелоуин от Yalta Club

От парти за 200 човека до мега-събитие в „Арена Армеец“

Vagabundos
Най-голямото Helloween парти в България ще отбележи своя десети юбилей със скитническото шоу Vagabundos, декори без аналог и музиката на Luciano, Michel Cleis и Liubo Ursiny на 31 октомври в Зала Арена Армеец в София. Започнало с двестатина човека, две маски от Ку-Ку магазин и няколко тиквени фенери, хелоуинското парти на Yalta Club еволюира до мащабен ежегоден ескапизъм за хиляди маскирани фенове, които се забавляват сред декорите на продукция от десетки артисти и страхотна мултимедия.

Continue reading „10 години Хелоуин от Yalta Club“

Калина Паскалева представя „Секретно“

На 10 октомври, сряда, от 19 ч в бар-галерия „KaRe-Arte“ на ул. „Петър Парчевич“ №36 ще се състои премиерата на „Секретно“ от Калина Паскалева, издадена от „Апостроф“. Това е трета книга от авторката, нашумяла с „Дневниците на една курва“ и „7-те смъртни гряха“

Continue reading „Калина Паскалева представя „Секретно““

Каперник, дръзкото ново лице на Nike

1

Бившият куотърбек на “Сан Франциско 49” Колин Каперник, който е без отбор от март 2017-а, стана новото глобално лице на Nike и предизвика своеобразна революция в спортната индустрия. Преди две години той скандализира консервативните и патриотично настроени американци, протестирайки срещу расовата несправедливост и полицейското насилие, като коленичи по време на националния химн. После това стана масова практика в Националната футболна лига, която предизвика възмущението на президента Тръмп.

Continue reading „Каперник, дръзкото ново лице на Nike“

4 сезона ПLOVEДИВ

Година преди да стане Европейска столица на културата, многовековният тракийски град привлича все повече туристи – но също и хора, които избират да работят и живеят тук. Опитахме се да изброим най-важните причини за това

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. Biograph #84, септември 2018

Plovdiv_01

Едрите капки летен дъжд започват да падат от небето точно в момента, в който Дзукеро е излязъл на бис на сцената на Античния театър. До този момент концертът на италианската легенда в Пловдив е минал в наистина късметлийски сух промеждутък от време. Когато певецът стига до припева на шлагера Senza Una Donna, дъждът вече се е усилил, но това сякаш прави преживяването още по-магическо. Никой не бърза да си тръгва, всички пеят с блеснали от възторг очи. Снимат с телефоните си, прегръщат се, бършат капки от лицата си – някои дъждовни, а други – издайнически сълзи от екстаз. Акустиката е съвършена, осветлението създава приказна атмосфера, а италианецът е в приповдигнато настроение от изпитите зад сцената няколко чаши българско вино. Зад Дзукеро, чийто специфичен глас е все така могъщ и завладяващ, са изящните руини на римския амфитеатър, а зад тях – светлините на Пловдив.

Continue reading „4 сезона ПLOVEДИВ“

Какао на Слънчев бряг

Добре, хайде да се потопим в този Содом и Гомор на българския туризъм. Толкова ли е грозно, шумно и отблъскващо всичко на „Слънчака“? И защо всяко лято милиони упорито го избират за почивката си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH #83, август 2018

38438007_2008753532480349_7087735064003346432_o

Cacao_beach
Поглед към Cacao beach, южната част на Слънчев бряг и Несебър привечер.

Споменът от километричните задръствания между Поморие и Ахелой се е загнездил толкова трайно в съзнанието, че чак ти се отщява да тръгнеш към Слънчев бряг в разгара на сезона. Това лято обаче ситуацията край селото, където преди 1101 години цар Симеон разбива византийската армия, е коренно променена. Обходният маршрут, реализиран само за броени месеци, те отвежда неусетно до разклона за Равда и най-посещавания супермаркет LIDL на територията на България, а оттам до входа за Несебър и курорта остават броени минути, дори секунди. Е, значи все пак можело? Защо трябваше толкова години да се чака този обход, и колко време още ще мине, докато се построи заветната магистрала „Черно море“ между Бургас и Варна? Но хайде да не си разваляме настроението с такива въпроси, докато навлизаме в най-големия, оплюван и митологизиран курорт у нас и на Балканите.

Continue reading „Какао на Слънчев бряг“

BG-мачо или чужденец?

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, декември 2017

Laura
*Лаура Нек е артистичният псевдоним на млада българка, която умело съчетава майчинството, работата в чуждестранен клон на мултинационална компания и изявите като тату-модел. Начетена, модерно мислеща, но и стъпила здраво на земята, за нас тя е подходящ пример за съвременна жена, която има какво да каже на нашите читатели по доста теми, в които ние от Biograph не сме компетентни. Затова я поканихме да напише серия материали, чиито автобиографични елементи се преплитат с нейната лична философия, формирана на базата на богат и понякога напълно нетрадиционен житейски опит.

Имаше една песен преди време със заглавие The Bad Touch (и доста забавен видео клип), в която се пееше: „You and me baby ain’t nothin’ but mammals. So let’s do it like they do on the Discovery Channel…“ Често съм си я припявала и съм се сещала за нея, когато съм общувала с българските мъже. Понякога не са нищо повече от животни, с които се съвокупляваме досущ като в научно-популярните тв канали. Извън страната ни асоциирам мъжката половина със съвсем друг тип музика. Но какви са плюсовете и минусите да се обвържеш със сънародник или съответно с чужденец?

Continue reading „BG-мачо или чужденец?“

Цялата съм нашарена, но понякога го крия

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, юли 2017

LAURA_2

Кадър от моите фотосесии като тату-модел. Щом майка ми ги хареса, значи всичко е наред. ФОТОГРАФИЯ: КИРИЛ ХРИСТОВ

Казвам се Лаура и съм на 31 години. Когато си направих първата татуировка, никога не съм очаквала, че години по-късно ще съм нарисувана подобаващо, или че ще се осмеля да буда тату модел. Тогава не мислех за последствията, интересуваше ме единствено да направя нещо, което вярвах, че ще ме накара да се чувствам по-истинска, по-удовлетворена, по-свободна, повече себе си…

Всичко започна, когато бях на 17. Дори не помня защо толкова исках да го направя. Просто идеята се появи в главата ми и реших, че ще опитам. Тогава дори не беше още толкова модерно, или поне хората, които познавах и го бяха направили, коренно се различаваха от хората, които са го направили днес. Отидох с приятел за кураж. Дадох 20 лева , които ми се струваха цял куп пари, защото сама си ги бях събирала. Нямах образ в акъла си, имах желание, което не противостоеше на забраната на родителите ми да го направя.

Татуирах си малко паяче на глезена и си тръгнах от студиото със самочувствие, което никога няма да забравя. Сякаш бях пораснала с 5-10 см. на височина. Дали защото бях престъпила една забрана и свърших нещо на своя глава, или може би защото вече се чувствах малко по-различна, не знам… Паячето символизираше нещо, но отдавна забравих какво. Пък и какво значение имаше, като за мен то символизираше нещо много повече – свобода…

Continue reading „Цялата съм нашарена, но понякога го крия“

Up ↑