Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*
Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.
Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?
Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.
“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.
“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.
“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.
“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.
Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.
На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.
В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.
прочети още…
