Големият силиконов въпрос

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

прочети още…

Като цяло ние сме си комплексирана нация. Нямаме достатъчно самочувствие – дори за неща, за които би трябвало да имаме. При жените този проблем е още по-дълбок. Те са по принцип неуверени същества. Парадоксалното даже е, че колкото по-красива е една жена, толкова по-малко е убедена в това. И обратното – на някои по-грознички представителки на нежния пол Господ за компенсация е дал високо самочувствие, което да ги предпазва от нервна криза. Но да не се отплесваме от основната си тема.

Освен априори ниското самочувствие като нация, за силиконовата мания допринася и прословутият стаден комплекс. В България той е по-силен отвсякъде другаде. У нас всичко се прави по инерция, създадена от друг.

Съседката си направила татуировка – хайде и аз. Николета си подстригала косата късо – хайде и аз. На приятелката баща й започва да строи хотел – ние ли да оставаме без хотел? Колежката си сложила силикон и тръгнала с огромни деколтета – че аз защо да съм по-назад?

Българинът и българката обичат друг да взима решенията вместо тях. Липсата на собствен стил и личен вкус е масово явление. При жените това се забелязва с просто око – достатъчно е човек да влезе в което и да е по-оборотно заведение. Веднага се вижда как повечето момичета копират една от друга – прически, дрехи, татуировки, аксесоари, всичко. Тук не става въпрос просто за модни тенденции, а за безогледна, сляпа имитация, породена от едно-единствено нещо – слаб характер.

Така че – силиконовата истерия няма скоро да утихне, даже и ако мъжките списания се договорят и спрат да пускат напомпани бюстове по страниците си. В съвременното общество култът към атрактивната визия е религия, а комплексите за малоценност – болест, от която много пластични хирурзи правят луди пари.

Има ли универсална мъдрост, която можем да дадем на своите читателки? Какво да посъветваме и техните половинки или бащи, които в повечето случаи са спонсори на силиконовите интервенции?

Ще го кажем просто и ясно: не робувайте на масови истерии. Не имитирайте сляпо никого. Бъдете себе си, вярвайте повече в собствените си качества. И само ако няма никакъв друг шанс да придобиете самочувствие – тогава вадете парите и влизайте в клиниката.

–

* Статията, публикувана в списание 69 през август 2010, е част и от книгата „Приключения из българската еротика“.