Нов откъс от предстоящата книга на Г. Неделчев „Приключения из българската еротика“

Шумен има хубава бира и Тодор Колев. Плевен – някогашната култова Школа за запасни офицери, “панорамата” и Слави Трифонов. Сливен се гордее най-вече с Данчо Лечков и скалите наоколо. И не чак толкова – че повечето му хубави момичета работят в Холандия.

В Кюстендил и Перник са най-лошите шофьори, а край Плевен – най-коварните катаджии. Созополските хазяйки са най-проклети, а също така и жените във Врачанско. В Благоевград и Търново има най-много красиви и умни момичета на квадратен метър – защото там университетите са големи, а местното население – не чак толкова.

В Пловдив и Варна са най-красивите жени на България. Поне това показва моята статистика, документирана с безброй фотосесии и интервюта. Може да ми се вярва повече, отколкото на някоя социологическа агенция.

Но какво всъщност е сексапилът, чиято българска география се опитваме да начертаем тук? Ето една примерна дефиниция: това е умението на жената да показва и изтъква преимуществата си и да се възползва от тях. И още – сексапилът е онова, което мъжете предпочитат пред чистата красота. Една жена може да бъде много красива, но да не е секси. И обратно.

В “Черен лебед” Натали Портман е изящно красива, но не е секси. Мила Кунис обаче е секси. Уверена в качествата си и готова да ги използва по най-добрия възможен начин.

И така, в кои български градове жените са най-секси?

Плевен. Дали заради ШЗО-то, дари заради Панорамата или заради нещо друго – не зная. Убедил съм се в това още в зората на демокрацията покрай първите конкурси за красота у нас, в призовата тройка на които неизменно присъстваше възпитаничка на плевенската гимназия “Анастасия Димитрова”. Не съм сигурен с какво се е занимавала тази велика жена. Май е била възрожденска учителка, от Плевен. За мен името й завинаги ще бъде свързано със сексапилна девойка, печелеща корона или лента за красота.

Ямбол. Конкуренцията със Сливен тук е историческа. Същевременно, ямболците ходят до сливенските хотели, за да изневеряват на жените си, и обратно. Като цяло повечето сливенски красавици в момента са в чужбина. Наред със селскостопанската продукция, която от година на година бележи ръст във външнотърговското салдо, това е може би вторият най-печеливш български експорт в Европа – красиви момичета от Сливен.

На този фон Ямбол остава не само регионалният лидер на сексапила за тукашна консумация, но и нещо като общонационален феномен. Има нещо магнетично в жените от този град. За разлика от сливенските си съседки, те не са непременно меркантилни. За тях красотата е даденост, а сексът – начин на живот, философия. Не съм сигурен на какво се дължи, но ямболските хубавици са и по-умни и с по-силен характер от конкурентките си в Стара Загора, Димитровград или Хасково. Някаква специфична черта на местната еволюция.

Има теории, обясняващи особеностите на характера с географското положение, релефа, въздуха и почвата. Не знам какъв точно е черноземът в ямболско, но определено ражда хубави растения. Както се пее в онзи ъндърграунд-хит, Ямбол е градът!

Почти същите неща могат да се кажат и за Търговище. Град-феномен, родил много повече секссимволи от Добрич, Силистра, Разград или Велико Търново. От Шумен – не е толкова сигурно. Шумен също го приемам за секси-град, на базата на дългогодишния си опит.

Пазарджик? Там положението до голяма степен е като в Сливен. Голяма част от хубавиците са в трудова емиграция. Много силна е и бургаската колония в кварталите с червени фенери на Запад.

“Бургас е изключение сред другите български градове. Без съмнение тук са най-красивите и най-полуделите на тема секс момичета”, пише в репортаж на Световния секс-пътеводител, който е цитиран и в друга глава на тази книга. Има много мъдрост в тези думи!

На другия полюс е моят роден град Русе…

…

(останалата част четете в книгата “Приключения из българската еротика”)

Спира ли манията на българките да си уголемяват гърдите? Или тепърва започва?*

Въпросът за бюста е фундаментален за българската жена и става все по-драматичен. Мъжките списания подклаждат огъня с фотосесии на съвършени овали, изваяни във все по-лъскави клиники.

Ние в №69 гледаме да не прекаляваме. В сесиите от този брой например тяхното присъствие е около 20-ина процента, не повече. Но и повече да бяха – наша ли е вината, че все по-рядко можеш да видиш красив модел без силикон?

Стига се до куриозни ситуации – момичета със съвършени гърди, и като големина, и като форма, да събират пари за операция.

“Искам силикон, за да не нося никога повече сутиен.

“С по-голям бюст дупето ми няма да изглежда толкова голямо”.

“Приятелят ми казва, че обича по-големи и твърди гърди, а аз не искам да ме замени с друга”.

“Искам нов бюст, защото тогава зърната ще ми стърчат нонстоп”.

Това са някои от най-често срещаните аргументи в полза на интервенцията за пет хилядарки.

На Запад силиконовата истерия отдавна отшумя. По плажовете на Ривиерата или в Маями вече изобщо не е престижно да покажеш напомпана гръд. Даже богатите и разглезени рускини, в Европа и Америка смятани за олицетворение на кича и лошия вкус, вече избягват да си уголемяват бюста – освен ако не е крайно наложително.

В България обаче сме далеч от този етап. Силиконовата мания тепърва ще се разраства. Обясненията за това са народопсихологически, социални и дори икономически.

прочети още…

Прочетете повече „Големият силиконов въпрос“ →