В каляската на Глория

След секс със зряла дама конете дишат тежко, кочияшът е уморен, а куфарът е безвъзвратно изгубен по пътя…

Джеймс Popoff

Драги ми Неделчев,

Вече знаеш – подобно на много мъже и аз съм имал някоя и друга история с по-възрастна жена. Но това, което искам да ти разкажа днес, ме изненада доста приятно.

Както ти бях писал, Лора пристигна в Милано. За да бъде спокойна и най-вече да не пътува сама, доведе своя приятелка, която се представи за Ванина. Хубаво име, казах си, но по-късно погледнах регистрацията в хотела. Оказа се, че се казва Иванка и явно се срамуваше от името си. Къде-къде по-благозвучно е да се казваш Ванина…

Както и да е – двете с Лора показаха черното и бялото от своя морски тен между чаршафите на хотела, а на следващия ден се опитаха да снижат минимума на сантиметрите в нивото на банковата ми сметка, което не се увенча с успех, тъй като нападаха само познатите и в България магазини за парцали. Извини ме, че  толкова дълго време те занимавам с тези госпожици, но бях разочарован от отношението им към моето малко его през деня. Същото беше на особена почит от нежния им език предишната вечер…

Изпращайки ги на летището, помогнах на една госпожа с багажа й, а тя ми благодари, като успя да вмъкне думата „аеропорт“. По този начин върна спомените ми в черно-бялото минало. Така говореше една мила госпожа, приятелка на баба ми – остарели думи, някои почти забравени, така например за шкафа в антрето тя казваше, че е портманто, и други подобни „купешки“ думи.

Съдбата ме срещна отново със същата госпожа на другия ден в малкото кафе на гърба на Дуомо на Piazza del Duomo. Кимнах й учтиво и не очаквах да ме познае. Тя обаче сътвори поредния си шедьовър в изречението, добавяйки още две три думи към вече чутата „аеропорт“, след което продължих да чета пресата.

15 минути по-късно вдигнах очи и видях очите на една дама, която ме пронизваше от горе до долу. Тя беше събеседник на госпожата и двете явно са ме обсъждали. В ъгълчето на устните й усетих една лека тръпка, която пробяга като слънчево зайче през нея и разбрах, че нещата, които трябва да се случат, ще се случат.

прочети още…

Така и стана. Запознахме се, после решихме да обядваме в ресторант Volo на Via Olona. Неусетно намерихме общ език, а след три  дни дори посетихме една изложба.

Ако съм забравил да спомена, прости ми, драги ми Неделчев –  името на тази дама е Глория. Тя е от стар аристократичен род. Свикнала е на дантели, сребърни прибори, висок стил, опера в неделя вечер, рандеву в събота, уикенд в Париж и други богоизборани глезотии.

Сексът с нея е като возенето в каляска, теглена от шест коня, камшикът плющи на вятъра и ти се надяваш от дългото друсане по пътя да не ти падне цилиндърът. Когато пристигнеш на финала, конете дишат тежко, жадни са, кочияшът е уморен и прашен, а куфарът ти е паднал по пътя и е безвъзвратно загубен.

Скачайки от каляската, краката ти допират земята, но ти започваш да се клатиш, все едно си бил на кораб и чак след три месеца си стъпил на сушата.

Това е Глория – професор в правенето на любов. Взима от теб взима изключително нужните за нея витамини, сокове, минерали, зарежда се с духовна енергия и блажено се отпуска на люлеещия се стол до камината. После гледа как есенните листа започват да правят килима в градината на спомените.

И понякога, драги ми Неделчев, си казвам – дали разликата във възрастта не е предизвикателството, което ме кара непрекъснато да правя сравнения? Видях в списанието ти снимките на една очарователна 40-годишна дама от софийската “Надежда” и изведнъж изпитах неутолимо привличане да подстрижа къдриците си именно при нея, а не при 20-годишната фризьорка, при която ходя обикновено.

Да, никога няма да се уморя от тези съпоставки. Везните сякаш са изравнени. Очаквам да ми пишат и твоите читатели и читателки, за да споделят и своя опит в пътешествията между поколенията в любовта….

Твой

JP
jamespopoff@gmail.com
skype – jamespopoff