Кастингът, част седма

Разказ от Николай Добруджански

Едно малко уиски! Влиза като глътка въздух. Второ малко! Започва да усеща вкуса, но преплитащите се картини в главата му все още не могат да заемат желания порядък. Изпуска нещо, убягва му фундаменталният принцип за подбора. Статистически не беше възможно да се издъни толкова пъти подред и то грандиозно. Когато не подбираше жените, винаги уцелваше по някоя свястна на всеки две-три бройки и ги отпращаше с лека ръка уверен, че времето му още не е настъпило. Ако със същия успех залагаше в казино, за отрицателно време би изгубил и долните си гащи, но все пак му се струваше поносимо в сравнение с последните месеци на провали. Гаврътна трето! Спусна се по гърлото му като презрамки на курвенски сутиен при поява на петдесетолевка. Мисълта му започна да тече по-бавно и всички категоризации, които беше правил по отношение на жените се подредиха в колона за стратегически преглед. Този път ги подхвана грубо. „Да готви добре“ – прекалено незначително, ще се научи, отива в коша, „да се чука добре“ – порнофилм, вибратор и добро желание ще са достатъчни, за да превърнат в екзотична секс-робиня и личната прислужница на папата… отпада, „да чисти“ – десетина неизхвърлени торби с боклук, зловонна смрад и някой нов щам плесен определено ще й подействат стимулиращо в това отношение, ще влезе в час за нула време. И това беше зачеркнато. Отстранявайки една по една прекомерните си претенции, осъзна, че педантичното заглеждане в детайлите досега го е отдалечавало от фундаменталните качества, които всъщност би трябвало да търси. Заслужи си четвъртото, отметна сериозен напредък! След толкова много умствена работа накрая остана само „жена, не много дърта, фертилна, да не е космата, да не мирише, да няма роднини, починали преди 50 от естествена смърт, да говори български или да не говори въобще“. Не е много, но е нещо което няма да бъде променяно – неговата забита в бостана дъска, върху която щеше да изгради впечатляващо плашило на семейното съжителство, под чието зорко наблюдение ще расте богатият урожай на тяхната любов. Наздраве! Много бавно взе да налива този барман. Жоро изтръгна чашата от ръцете му и я засили към устата си. Та-даааам, няма го вече! Погледна победоносно ошашавения човечец зад плота и подкара с мазна усмивка:

– Къде ми е сестото бе, мусмул? Няма баксис за теб тази вечер! НИХТ… НИХТ БАКСИС!

Барманът го погледна с отегчен поглед, прехвърляйки през главата си възможността да се изплюе в следващото питие на афектирания си клиент. Жоро се успокои и се зае да оглежда мислено новоизлюпеното си концептуално творение. Изглеждаше солидно. Всяко от изброените качества му се виждаше критично важно. Нуждаеше се от подкрепа за теорията си, малко научни данни нямаше да бъдат в излишък. Гаврътна уискито, посочи недвусмислено чашата на бармана-мушмул и се огледа за двойки, които може да анкетира.

Чети продължението в сайта на автора