Ревността – този див кинжал

Властта е двуполова система – хем обича да обладава, хем обича да бъде обладавана

Есе от писателя Димитър Шумналиев

AR-131019719

Всеки нормален може да си купи оръжие. Мамка му! Защо ревността винаги убива някой друг?

Двайсет и две годишен младеж удуши шестнайсетгодишната си приятелка. Шофьор на такси закла любовницата си. Съпруг застреля майката на двете си деца. Новини от последната седмица.

Древните времена не познават ревността. Във Вавилон (450 г. пр. Хр.) всяка жена била задължена да преспи с най-малко един чужд мъж в живота си. В храма на Афродита в Коринт денонощно работели над 1000 жрици. „Храмовата проституция” в стара Индия праща в платените постели невръстни момичета. Щом браминът или някой, който предложи по-висока цена, отнема девствеността й, девойката е готова за молитвена връзка с Бога. Тази работа е дълбоко заложена в страните от Мезоамерика, Никарагуа, където проституцията и до ден днешен е официално хоби. Някои североафрикански общности стимулират жените си за активен извънбрачен секс. Колкото повече мъже обладавала съпругата, толкоз повече се качвала цената й. Тя имала право да се радва на живота и преди брака. Бройката на мъжете била нещо като чеиз. Какви благородни времена!

Голямата беда се начева

с Десетте Божи заповеди.

Седмата „Не прелюбодействай” хвърля света в жестоки драми. Убийствата от ревност се превръщат в действие на честта. Нещо, което до този момент човечеството не разпознава. Борбата за женските права изостря проблема. Красивата Олимп дьо Гуж (1748-1793) използва Великата френска революция (1789), за да обяви известната Декларация за правата на жената и гражданката. „Жената се ражда като свободен човек и има еднакви права с мъжа”, тръби Олимп дьо Гуж. И по-нататък: „Мъже, кой ви е дал тираничната власт да потискате моя пол?” Членовете на Революционния трибунал отвръщат с нещо толкоз естествено. Обезглавяват я.

Според изследователката Вероника Имлер ревността е притежание на модерните времена. Антие Щайнхойзер уточнява, че тази нова болест се вдига от низините. Високодуховните, интелектуалните личности по-рядко стрелят в любимата. Затова според нас ревността се качва от масите нагоре. Напада всякакви социални слоеве. Днес никой не е застрахован от безумието на любимия. Богатите също плачат. Талантите също стрелят. И шофьорът на такси, и Отело си намират поводи за убийствата на честта. Всяка жена е Дездемона.

Властта е двуполова система – хем обича да обладава, хем обича да бъде обладавана. Бисексуалната природа на елита не се задоволява само помежду си, тя се пъне да докаже размножителната си мощ навън. Тя обладава, защото се изживява като оплождащата енергия на обществото. Опложда Изборния кодекс. Опложда задължителното гласуване, тоест отнема ни правото на изневяра. Всяка власт ражда поправки, всяка власт създава ревност.

Демокрацията ускори акселерацията, деветокласничките придобиха и по-големи разпознавателни способности, и по-големи бюстове. Д-р Енчев се запъхтя. Мутрите възвисиха ревността. Излъчиха полова магнитика. Деветокласничките се юрнаха към лъскавата им изказност, без да се интересуват от съдържанието, което в повечето случаи не се забелязваше. Въпреки златните ланци, златните имоти, златните обири. Този нажежен поток се втурна и към десетки реални или пишман бизнесмени, политици с дълготрайни амбиции. Десетки млади красавици или отидоха в рая, или в леглата на новите персонификации на възхода. Ревността придоби лукс.

Интимното напусна личното пространство и се разположи в общественото. По този начин сексуалните доноснички задоволяват и собственото си интимно тщестлавие, и собственото си микроскопично значение. Техните кратки нощи остават в съзнанието им събития – те нямат никакво значение за историята, но имат за личната биография. Да изчукаш властта е като да поемеш допинг. Ако те гепят, най-много да ти свалят ореола. И най-много да ти лъсне задникът.

Изневярата става властова практика: обещанията не се изпълняват, чистата листа се овъргалва във все по-мръсната действителност. Ревността предприема обратно движение: слиза от върха. Надолу към масовката. Заможните винаги обладават властта, защото без сексуално съдружие всяка власт остава на флу. Бедняците са срамът на всяко правителство, самопризнатото оскъдие на възможности. Повече ревност, повече благополучие.

Демокрацията разпищоли нравите

Социалистическата изневяра рядко предизвикваше вендети, забежката беше наблюдавана от партийния секретар, от кварталния отговорник на милицията. Прелюбодеянията не се брояха, те се криеха, за да се извиси обликът на социалистическата личност. Демокрацията разпищоли нравите. Появиха се новите социални примамки. Девойките разпознаха перспективните. Към тях се впуснаха жени от всякакъв род, битност и професия. Боже Господи, и депутатите имат любовници!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Up ↑

%d блогъра харесват това: