Приключва още един сезон на мъчението с коментарите в Шампионската лига, но скимтящият Алекси е несменяем и вечен като египетските пирамиди
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 13 май

Полуфиналите на Шампионската лига бяха една от кулминациите в тазгодишния футболен сезон. От bTV основателно се гордеят с високия рейтинг за втория им по важност канал bTV Action и прогнозират не по-малък интерес към финала на 28 май, който ще се излъчва от Милано.
За пореден сезон обаче мачовете от най-комерсиалния турнир в света опънаха докрай нервите на запалянковците пред екраните. Макар и да са коментирани от модерно и бляскаво студио, като цяло те продължават да се отразяват схематично и ретроградно, на светлинни години далеч от актуалните тенденции в спортната тв журналистика. Предаванията-еталони в жанра, каквито са тези на „Скай спортс“ и Би Би Си, сякаш никога не са попадали пред очите на хората в спортната редакция на bTV. Когато преди две години за шеф там беше назначен Крум Савов, зрителите заживяха с надежда, че футболните предавания ще се модернизират и претърпят кадрови промени. Крум обаче явно не успя да се пребори с инерцията в колектива, който бе сложен да управлява, и се стигна до отстраняването му от ръководния пост.
Единственото сигурно и несменяемо нещо във футболната вселена на bTV е коментаторът Алекси Сокачев. Той изглежда непоклатим и вечен като египетските пирамиди. Дори неговият женски аналог – досадната Джуджи – не се оказа толкова непреходна и изчезна от предаванията на Нова. Петър Василев-Петела пък отдавна не ни тормози в мачовете по БНТ.
Но не и Алекси. Пискливият му тенор продължава да лази по нервите на зрителите и безжалостно да разваля удоволствието от футболното зрелище.
Сокачев непрекъснато драматизира и натяга напрежението, без да има защо. Коментарите му са пристрастни и често пъти прибързани. Допуска много неточности, преценките му са почти винаги грешни, понякога говори така, сякаш е сляп и не вижда излъчваните повторения. При вкаран гол пък изтръгва от гърлото си онзи особен звук, наподобяващ предсмъртен вопъл на обречено на заколение животно. Но най-вбесяващ е непукизмът, с който ръси глупост след глупост, инфантилни сравнения, никому ненужни лични наблюдения или просто клишета. С тях той засенчва дори корифея на БНТ в този жанр Камен Алипиев-Кедъра.
Отношението на публиката към Сокачев като коментатор е еднозначно. Едва ли има друга фигура от телевизионния праймтайм, която да се възприема толкова негативно и подигравателно от милионната публика. Учудващо е, че иначе взискателната към всеки детайл от програмата си bTV продължава да неглижира този факт и да допуска да се гледа с раздразнение или най-малкото със снизхождение на една от рейтинговите перли в короната й.
Впрочем, през последните месеци се забелязаха плахи опити за промяна. Като гост-коментатор с граждански договор беше назначен опитният и далеч по-умерен като присъствие Борис Касабов. Той дебютира зад микрофона на четвъртфиналния мач на „Реал Мадрид“ с „Волсфбург“, а на полуфиналите коментира „Байерн“-„Атлетико Мадрид“. Още щом чуха гласа му, изтормозените запалянковци се зарадваха и заживяха с надеждата, че с ерата „Сокачев“ в Шампионската лига е свършено. Но не, за него останаха други, още по-рейтингови мачове, като например този на „Реал Мадрид“ с „Манчестър Сити“. И зрителската агония продължи.
Нека не бъдем разбрани погрешно. Не става въпрос за това да бъде демонизиран и сатанизиран един човек, пък било то и Сокачев. Господинът може и да си има своите качества. Може да е работлив, енергичен, компетентен във футболната тематика, може да се вписва добре в колектива на bTV. Нека си го запазят и да му се радват, със сигурност има достатъчно задачи, които биха могли да му възлагат и за в бъдеще. Но коментирането на важни мачове определено не бива да е сред тях. В името на добрата репутация на телевизията и на зрителската удовлетвореност.
Сред другите минуси на отразяването на Шампионската лига е океанът от реклами, който залива публиката, особено на полувремето. На практика в паузата не остава време за никакъв смислен коментар на събитията на терена, а това е един от най-важните моменти за това. Крайно време е bTV Action да прецизира и детайлизира рекламната си тарифа и да направи така, че поне в паузата клиповете да са по-скъпи, но поне двойно по-малко.
Самите коментари в студиото пък са все така скучни, на моменти направо приспивни. Липсва богатата статистическа информация, каквато изобилства в доказалите се световни и български футболни предавания. За външни интервюта, модерна компютърна графика и интеграция в реално време със социалните мрежи Фейсбук и Туитър пък може само да се мечтае.
Накрая вместо обобщение нека повторим нещо, което писахме върху тези страници още преди две години: Има нещо парадоксално и направо тъжно в това най-атрактивното футболно състезание да се отразява по толкова ретрограден и дори дразнещ начин от най-могъщата телевизионна компания у нас. Спецификата на спортните предавания е такава, че зрителите и да искат, не могат да ги бойкотират и да търсят заместител другаде. Но несъобразяването с реакциите и очакванията на публиката година след година все повече руши имиджа на тази телевизия. В епохата на толкова ожесточена конкуренция и все по-засилваща се хегемония на Интернет, да караш зрителите си да предпочитат да гледат без звук, или пък да сменят канала в паузата между полувремената, е безумие.
Вашият коментар