В сезона на Despacito БГ-попът всячески се опитва да се дистанцира от чалгата, но не му се получава
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, georginedelchev.com

През горещото лято на 2017-а светът полудя по “Деспасито” – и то до такава степен, че парчето е на път да детронира “Гагнам Стайл” от шампионската позиция в “ЮТюб”. Риана се съюзи с грозноват американски диджей-рапър, за да изпее нещо средно между класика на Карлос Сантана от 1999-а и песен на “Дестинис Чайлд” от следващата година. У нас пък Азис опита да дублира “Деспасито” с почти същия ритъм и лиризъм в негов си стил, а богаташката на поп-фолка Галена удари всички в земята със скъпарски клип, сниман в Монако, който влиза в рязък контраст с елементарния си текст и изтъркан ритъм. Устата пък опита да се върне в голямата игра, събирайки накуп конкурентките й Деси Слава, Преслава и Анелия плюс задължителния сладолед “Магнум” в парчето “Лейла Пала Туте”, каквото и да означава това…
Но колкото и да се старае, цялата тежка артилерия на поп-фолка отново не успява да постигне резултатите, които постигаше едно време. Причината е много проста – БГ-попът безсрамно й отмъкна всичко най-ценно – регетон-ритмите, циничните и леко просташки лафове в текстовете, кичозната стилистика на клиповете. Чалгата просто е излязла от мода и всякакви опити да се колаборира с хитовите музиканти на деня се провалят с гръм и трясък. Мария, която ще остане завинаги в историята като Отварачката, дори възложи на Криско всички елементи от новото си парче “Червеният картон”. В него, впрочем, няма никаква чалга, ако не броим напомпания до пръсване бюст на певицата. Но дори и усилията на бийтмейкър №1, на когото се подмазва и Деси Слава в актуалното си парче “Гледай да не бърскаш” (то пък копира Ед Шийрън отвсякъде), не помагат в конкуренцията с поп-старлетките. Ако същите песни се изпълняваха от някоя с име като Тита, Дара, Гери-Никол – колкото по-млада и налудничава като поведение, толкова по-добре – щяха да имат няколко милиона гледания повече. Хората вече не искат да се идентифицират с чалгата от миналото десетилетие.
Но иначе – да, това е трендът, който пуританите доловиха и на последните награди на БГ Радио. Поп-музиката, о ужас, все повече краде от чалгата. Това просто е цената, която трябваше да бъде платена, за да бъдат изкарани повечето тийнейджъри от чалгатеките. Ако това изобщо е възможно.
Дори и Павел и Венци Венц – младежите, дето уж олицетворяваха по-модерното и по-културно течение в хип-хопа, сякаш окончателно се предадоха и смело нагазиха в блатото на примитивните текстове, на които чалга-дивите могат само да завиждат. “Брутална мацка, цялата в мастило, най-доброто котенце от цялото котило. Ей, мац-пис-пис, котаракът със мустака чака те да му помъркаш, за да ти даде каймака”. Ето така се правят три милиона гледания само за месец. Няма какво да се срамувате, отпуснете се и бройте пачките с пари.

Абонираният за лятната шампионска титла Криско пак жъне успехи, този път с “Базука”, само че вече и най-заклетите му фенове откриват досадна повторяемост и прекалено експлоатиране на едни и същи формули. Като че ли малко по-свежо звучи парчето на протежето му Тита “Късай”, записано с негово активно участие.
„Най- съм аз, най- си ти, най- са всички“ – рефренът на Гери-Никол от новото й парче с рапера 100 кила се оформи като най-повтаряния това лято. От четвърти опит нахъсаната тийнейджърка като че ли най-сетне напипа свой собствен стил – без разбира се, това да означава, че не копира смело и от регетона, и от чалгата. Уцелен е най-комерсиалният ритъм, уцелени са и репликите, които подлудяват клиентелата на всеки нощен клуб. Но на какво извън експлоатацията на изпитани формули се дължи този феномен и тази нейна привидно необяснима популярност, при това далеч не само в пределите на родината? И други пробват същите трикове като невръстната варненка, а нямат същия успех. Отговорът вероятно се крие в специфичната сценична харизма на Гери-Никол. На пръв поглед всичко у нея изглежда преднамерено и изкуствено, но когато я наблюдаваш по-дълго, разбираш, че тя просто си е такава – особена шматка с неподправени жестове и реакции, които въздействат на аудиторията. Така че явлението Гери-Никол, когото до миналото лято все още иронизирахме, ще продължава да се развива – с успех и на руския, румънския, а защо не и на западноевропейския пазар.
Месец преди нея “Ъпсурт”- вечните бунтари-интелектуалци на хип-хопа, извадиха “Този танц” – скандално парче и клип, с които по свой си начин иронизират цялата тукашна действителност. Преобладаващото мнение обаче е, че някак си не им се е получило – нито като текст, нито като музика. Както се казва – опитайте пак следващото лято.

Не много далеч от чалгата – и като музика, и като текст и стил на видеото – е и смятаното за летен хит парче “Мафия” на “Скандау”: “Всяка вечер със теб е сякаш на наркотици, винаги има други, но с теб е – наркотици”. Страхотен комплимент и страхотна рима, нали? “Наркотици – наркотици”, да повторим, да не би някой да не е чул добре в първия стих.
За щастие, не всички парчета от този сезон са толкова откровена конкуренция на чалгата. “Бойкот” на Михаела Филева и ВенЗи е типичната песен от хит-трезора на Графа – със смислен и подчертано ваканционен текст, запомнящ се припев и бомбастичен саунд. Не по-малко стойностно е “Още” на Поли Генова, илюстрирано с един от най-добрите клипове на годината, но за съжаление не успява да се превърне в истински хит.
Значително по-голям успех има “Един срещу друг” на Михаела Маринова – един от най-мощните млади гласове на БГ-попа. Освен със запомнящия се текст и припев, парчето впечатлява и с умелия начин, по който експлоатира вокалния талант на певицата. Единственият му минус е, че основният му ритмичен мотив доста напомня на миналогодишния хит на Дара “Кво не чу”, както и на едно парче на Джъстин Бийбър.

Накрая като за десерт да споменем и две парчета за по-улегнала и претенциозна аудитория, които хем не правят компромиси с естетиката, хем успяха да станат истински летни хитове. Първото е I Feel Alright на Явор Русинов и Димитър Павлов – веселяшко, лежерно и “мултикултурно”. Неслучайно се чуха доста гласове, че нещо подобно би ни представило чудесно на “Евровизия”. Второто е “По-полека” на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”. То дефакто е от миналото лято, но успя да се възроди и през този сезон. Без да властва в “Ютюб”, то узурпира музикалния фон в любимите на тукашните бохеми къмпинги. Продължава да е много популярна и баладата на бургаския рапър F.O. “Личната”, записана в дует с жена му под артистичното име “Семейство Митеви”.

Далеч от този успех е “Така ми е добре” на Дичо, Лео и Играта. Интересно как вече години наред един от най-талантливите наши певци, какъвто несъмнено е Дичката, така и не успява да намери музиката, която гласът и стилът му заслужават. Може би ако догодина се примири и поръча на Криско или на Графа да му напишат нещо, най-сетне ще влезе в класациите и в главите на всички.
Но все пак, на финала вместо обобщение нека споменем един оптимистичен за БГ-попа факт. Това лято в тукашния Топ 50 на стрийминг-услугата Spotify попаднаха към десетина родни парчета – сред тях и доста от изброените по-горе – докато миналото лято по същото време нямаше нито едно. Значи българинът все пак се отваря към собствената си попмузика. Но като слушаме голяма част от примерите – да се смеем ли, да плачем ли…

Вашият коментар