BG-мачо или чужденец?

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, декември 2017

Имаше една песен преди време със заглавие The Bad Touch (и доста забавен видео клип), в която се пееше: „You and me baby ain’t nothin’ but mammals. So let’s do it like they do on the Discovery Channel…“ Често съм си я припявала и съм се сещала за нея, когато съм общувала с българските мъже. Понякога не са нищо повече от животни, с които се съвокупляваме досущ като в научно-популярните тв канали. Извън страната ни асоциирам мъжката половина със съвсем друг тип музика. Но какви са плюсовете и минусите да се обвържеш със сънародник или съответно с чужденец?

Като извадим от уравнението прогресивно нарастващия брой на мъжете с нетрадиционна сексуалност, за съвременните български жени изборът на подходяща половинка става все по-ограничен. Имаше едно клише преди време, че добрите мъже са или гейове, или женени. Аз бих добавила – или такива с рязко видими и липсващи първи 7 години. Последният тип малко се различава от една друга проказа, тегнеща главоломно сред силния пол в България – мамините синчета.

За гейовете няма какво да говорим тук, освен да им пожелаем повечко късмет, защото и на тях не им е лесно в избора сред себеподобни, особено когато са от същата народност. За женените български мъже обаче можем да споменем някои важни неща.

Като начало не съветвам нито една млада дама да се заблуждава и да си вярва, че халката на пръста автоматично значи читав мъж. Може да значи и просто мъж под чехъл, не се знае. Но по-важното е друго. Отношенията, в които жената доброволно приема ролята на Втората, водят почти винаги до два финални резултата – оставаш си втората, ама уж си по-обичаната и по-специалната (чудесна самозаблуда, която може да трае няколко години), или успяваш да му завъртиш достатъчно акъла, за да зареже семейните ценности и да не си вече само любовница, а съпруга. Според моите наблюдения, първата опция е по-вероятният развой на събитията – не за друго, а защото българският мъж често е страхливец, който не смее да рискува и предпочита хем да му е сготвено вкъщи, хем друга жена да му събува гащите. Толкова за женените мъже.

Колкото до ергените, българският такъв има един често срещан недостатък – онези липсващи първи 7 години, в които той е пропуснал да научи жизненоважни неща спрямо куп социални порядки, включващи и отношението към жените. Такъв мъж не просто няма да се сеща да ти задържи вратата на асансьора или да ти дръпне стола на масата. Той няма да те пита студено ли ти е, топло ли ти е, имаш ли нужда от нещо, нито ще ти подарява цветя без повод. Неее, той ще очаква, че ти сама ще се сещаш за тези работи и изобщо няма да имаш нужда от него да прави допълнителни усилия. Такива мъже често подкрепят феминизма единствено поради изгодата за себе си от него. Елементарното възпитание и уважение към жената са му толкова непонятни и чужди неща, колкото например значението на резус-фактора при бременност.

Стигаме и до мамините синчета, които сякаш са около 50% от рожбите на българските майки, родили в епохата на соца. Безумно разглезени и свикнали да получават всичко на мига – без значение дали става въпрос за чаша вода, палачинки за закуска или някое момиче. С такъв мъж ще станете майка още преди да сте родили дете. Постоянното обгрижване и нужда на внимание ще ангажират голяма част от връзката ви, но какво ще получавате в замяна – не е ясно. Подобен тип връзка е твърде рискован, защото реално никога няма да имате пълен контрол над отношенията – майка му твърде често ще бъде задкулисния кукловод, дори синът й упорито да отрича това.

Сещам се и за още няколко примера за крайно неподходящи български мъже, с които да се обвързвате и да ходите по срещи. Ще започна с простаците – в буквален и преносен смисъл. Веднага давам и нагледен пример. Пътувам към работа в София с отворен прозорец и похапвайки банан в забързаното си ежедневие, докато същвременно сменям скоростите на колата. На светофара от съседната кола мъж се провиква към мен: „Гледай да не го лапнеш целия!“. За щастие, моите първи 7 години не липсват и мама и тате са ме научили да не говоря с пълна уста, иначе най-вероятно нямаше да му остана длъжна…

И като заговорих за шофиране, се сещам за другия тип български мъж, от който всяка жена трябва да бяга с 300 – онзи комплексар на пътя, който може да кара и голф тройка, но да има самочувствието на безсмъртен. Вече споменаваха няколко такива по новините – онези, които излизат и се бият, ако ги засечеш или просто – какъв ужас – не им направиш път. Може и да има нещо вярно за избора на кола и размера на пениса при мъжете, но аз категорично смятам, че държанието зад волана говори много повече за теб от това дали караш бентли или голф.

А как стоят нещата, ако имаш среща с някой чужденец? Вероятността да получиш цветя или вечеря на свещи се увеличава главоломно, наред с това да ти се задържи вратата на ресторанта и стола на масата, т.е. всичко както си му е редът. Ако сте имали и съществена обмяна на виртуални изречения преди тази среща, имаш голям шанс да получиш подарък, чийто жест ще те остави безмълвна, защото е нещо, което показва, че той внимателно е чел или слушал какво сте си говорили/писали.

Отношението към теб през голяма част от времето ви заедно ще бъде в пълния смисъл на глагола “ухажвам” – такова, каквото трябва да бъде. Ще те гледа в очите, ще игнорира телефона си винаги, когато сте заедно, и ще те остави без съмнение, че за него си единствена в стаята, града и цялата Вселена.

Ако за голяма част от българските мъже, които се изживяват като играчи и позьори, жената е по-скоро трофей, или средство за задоволяване на физически/емоционален нагон, то за чужденеца жената често е богиня, с която трябва да внимаваш как се държиш и да съумяваш да запазиш благоволението й, за да може после да се радваш на благата, които неминуемо ще дойдат. На чужденеца рядко ще му липсват първите 7 години, защото възпитанието е основна част от семейните му отношения. Затова и те рядко се развеждат, особено ако са католици. За тях разводът е табу, на такъв мъж няма как да станеш любовница, дори да му текат лигите по теб – той просто не би се осмелил да прекрачи границата. Едва ли би бил и мамино синче, тъй като в повечето други страни децата винаги са поне две, т.е. рискът да е себично, егоистично келешче е сравнително по-малък.

Друга хубава черта на чужденците е техният кръгозор, какъвто може да притежава само някой, израснал далеч от клета майка България, изгорелия “Син Сити” и многобройните ни молове, пълни с чалгарки, търсещи спонсор. Дъното, което е достигнал манталитетът на средностатическия български мъж, сравнен с този на един средностатически италианец или французин, е по-дълбоко и от Марианската падина. Ако за чужденеца да те заведе на опера е нещо съвсем нормално, то за нашенския мачо това е нещо, което просто никога не би му хрумнало. Въображението му стига до там да те заведе на “Какао бийч” или Банско за един уикенд и ще те черпи с марково уиски, дори след това да гладува цяла седмица.

Но пък един чужденец никога не би те разбрал защо милееш да си отидеш на българското черноморие вместо в Аликанте, нито ще има представа как да се държи с теб след като сте гледали „На ръба“ на Сашо Морфов в Народния, а ти избухнеш в плач. За него българската роза ще си бъде само ароматно цвете, а не символ на всичко хубаво и родно. И ако заживееш с него някой ден в чужбина, той винаги ще има самочувствието, че ти е осигурил по-добро бъдеще, сякаш щастието се измерва с географската ширина.

На чужденеца ще си му останат чужди приказките ти за игри зад блока на фунийки, за изгорени дневници в училище и тайно пушене на цигари просто защото неговото детство ще е било съвсем различно. Колкото и да си споделяте за миналото, за него ракията на баща ти няма да носи аромата на прасковеното ви дърво на село, под което си се целунала за първи път с момче, нито пък ароматът на липите ще го кара да притваря блажено очи. Той едва ли ще има поне един спомен за разказване от Витоша, или пък ще знае как да те напсува обратно на родния ти език, когато се скарате за нещо.

Единствено българският мъж ще знае как да ти смени спуканата гума или на кой приятел да се обади в 2 през нощта, ако закъсате с колата. Той може и да не те заведе в най-баровския ресторант, но пък ще те качи на Копитото, което е далеч по-запомнящо се. Само с него ще можеш да ядеш шкембе чорба на сутринта след Нова година, без да се притесняваш от дъха си, когато се целувате. Ако стане бой, той със сигурност ще скочи да изяде две-три крошета, само и само да те защити, докато чужденецът сигурно ще се опита да разреши спора с приказки, по цивилизования начин, в което няма лошо, но и нищо мачовско.

Истината е, че българските жени сме силни, борбени, много самостоятелни и често трудни за общуване. Имаме големи претенции за човека до нас, бил той наш сънародник или не. Критериите ни понякога стигат до безумни височини и често забравяме, че докато с чужденеца никога няма да можем да си отпуснем душичката до край, то с наш сънародник това никак няма да ни е проблем, защото българският мъж винаги ще знае как да се справи с нас, дори когато сме много, много лоши момичета…

И все пак не виждам нищо лошо в смесените бракове и се възхищавам на двойки, за които родината е останала на заден план. Но замисляли ли сте се защо все съпругът е чужденеца във връзката? Аз познавам повече българки, омъжени за чужденци, отколкото българи, надянали халката на някоя чужда мома. Сигурно си има причина за това и тя се корени там някъде – в отношението, възпитанието, манталитета.

Факт е, че в България все още има свестни, интелигентни и свободни мъже, но защо повечето жени забравят, че те също си имат своите високи изисквания и очаквания от жената до тях? Няма как да слушаш само Анелия и Галена, да не знаеш кой е Жак Превер или Теди Москов, но да имаш претенциите да си хванеш някой от читавите мъже, колкото и малко такива да са останали.

Мъжете с умствен капацитет не растат по дърветата, нито са баракуди – няма как да налапат стръвта веднага. Те също си имат нужда от своето ухажване и внимание.

Така че преди да се насочите към някой истински мъж, бил той българин или чужденец, се замислете не само за неговия потенциал, но и за своя собствен. Многопластовата индивидуалност би ви била само в плюс. Останалото си остава джакпота на живота – или го печелиш, или се връщаш отново и отново там, на ротативките.