Зеленооката Мира: мода, две работи и училище. Плюс много чар

18-годишна. Висока 170 см. Зелени очи и кестенява коса. Изваяната като статуетка МИРА БОРИСОВА е поредният модел, с когото ви срещаме отблизо. Конкретният повод да поискаме да научим повече за нея са страхотните снимки от студиото на фотографа Борислав Йосифов, които се появиха в инстаграма й. Ето какво ни разказа за себе си това красиво момиче, което преследва мечтите си, съчетавайки ученето с работа на две места.

– Мира, откога се изявяваш като модел?

– Започнах да „работя“ като модел сравнително скоро – през март 2017-а. Слагам го в кавички, защото никога не съм усещала това като работа. Стартирах в агенция „Интермоделс“, а след това продължих в „Ивет фешън“. Вече година и половина съм там.

– Как започна всичко?

– Ами как – с амбициите на едно 15-годишно момиче, което искаше да се занимава с това. Вече нещата стоят по-различно от тогава. Затова и си позволявам трето лице, говорейки за себе си от онова време. Помня как майка ми се двоумеше дали да ми позволи, но никога не ме е спирала да следвам амбициите си. Именно тя се свърза и с агенцията.

– С кои свои досегашни изяви се гордееш най-много?

– Честно казано, не мисля че имам поводи чак за гордост. Но все пак много харесвам проектите на Mobile.bg за 2017 и 2018 година, както и снимките си за списанията Douglas и Cosmopolitan. Това са ми едни от първите изяви, а също и едни от най-забавните преживявания.

– Кои световни и български модели са пример за подражание за теб?

– Старая се не да подражавам, а да следвам вътрешните си усещания за нещата. В социалните мрежи все пак следвам модели като Jasmine Tookes, Rosie Whiteley и Sara Sampaio. Колкото до българските момичета – смятам, че повечето от тях, имам предвид тези, които се занимават професионално с мода, са прекрасни и интелигентни млади дами. Но чак пример за подражание не бих казала че имам.

– Имаш ли любими фотографи?

– Нямам, но и да имах, едва ли бих цитирала конкретни имена. Това за мен са колеги и, както във всяка сфера, има хора, с които комуникацията и сработването са много по-лесни и приятни, отколкото с други. Всеки има строго индивидуални методи на работа и е въпрос на напасване.

Кадри от фотосесията на Мира пред обектива на Борислав Йосифов:

 

– Кои марки преобладават в ежедневния ти стил на обличане?

– Ох, болна тема… хаха. Напоследък ежедневието ми е доста динамично и предпочитам да се чувствам удобно, защото съм все в движение. Спортните марки като Nike, Adidas и Flair преобладават в гардероба ми. Понякога правя изключение и с някой по-елегантен аутфит, но рядко обличам дрехи, в които не ми е комфортно.

– Какво мислиш за еротичната фотография?

– Красива е, стига да не се преминават някои граници и човекът зад обектива да знае как да улови магията на едно голо тяло – с всичките му хубави черти и недостатъци. Напоследък масово попадам на снимки от типа „Хайде да се нащракаме голи, какво ни пука, нали вече всички го правят“. При което следват едни умопомрачителни „кадри“. За съжаление момичетата не винаги осъзнават колко пошло изглеждат в стремежа си да получат исканото внимание. За да бъде красиво, всяко нещо трябва да се прави с мярка.

– Опиши един типичен свой ден по часове.

– С две думи – доста натоварен и преобладаващо скучен. Започва в 7.00. Взимам душ, скачам в едни дънки или анцуг и тръгвам към офиса на фирмата ни, за да отворя и посрещна в 8.00 работниците. Хапвам, пия набързо кафе и започвам да се занимавам с клиенти и документация. Така до обед. След това ходя на училище, тъй като все още съм ученичка. За мен това е мястото за разпускане, хаха. Отскоро започнах и втора работа, като помагам в заведението на едни приятели. Там съм от 17.30 докъм 22. После, ако не съм изморена, излизам някъде, но в повечето случаи предпочитам да отделя време за себе си. Разбира се, когато имам ангажименти в агенцията, графикът е съвсем друг.

– Какъв тип мъже харесваш? Какво би те отблъснало от един мъж и какво би те привлякло?

– Хммм. Нямам строго определен типаж. Но все пак добре поддържащите себе си мъже винаги правят впечатление. Понеже доста време съм тренирала лека атлетика, имам афинитет към спортистите, те са ми слабост, хаха. Привличат ме качества като общителност, умение за социализация в дадена среда. Също така и независимостта и умението на мъжа да се справя сам във всяка ситуация и отношение – от взимането на важни решения та дори до готвенето в кухнята. Харесвам също така амбициозните мъже, които преследват важните си цели, а също и умението им да провокират.

А какво би ме отблъснало ли? Егоцентричното и арогантно поведение, което за съжаление се среща все по-често у „силния пол“. Има много по-добри начини за спечелване на внимание от това да парадираш с нещо и да превърнеш себе си в центъра на вселената (смее се – б.а.). Също така не мисля, че има жена, на която би харесвало мъжът до нея да се влияе от странични фактори като приятелско мнение, родителски предубеждения или пък просто да живее на гърба на техните.