Юрген Клоп, мистър Хеви метъл

Как треторазрядният германски футболист се превърна в един от най-добрите треньори в света и месията за „Ливърпул“

ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ/ Biograph #91, април 2019

Проводникът на позитивния смисъл в думата „чуждопоклонничество“ в България е футболът. И то е изразено най-силно чрез любовта към отборите от английската Висша лига. Така е още преди създаването на Премиършип през 1992 г. Дотолкова, че тукашните запалянковци се отъждествяват с любимия отбор досущ като британци или акционери в клуба. Голямата заслуга за това чуждопоклонничество е на „Ливърпул“ с неговата хегемония през 80-те и най-вече с епичните сблъсъци с ЦСКА за Купата на европейските шампиони (КЕШ). По това време воденият от Йън Ръш, Кени Далглиш и Брус Гробелар мърсисайдски тим не просто бе лидер на Албиона, а диктуваше футболната мода на целия континент.

През 1990-а „Ливърпул“ спечели 18-ата си титла в тогавашната елитна Първа дивизия. Висшата лига в сегашния си формат все още не съществуваше. Нямаше как дори най-големите песимисти да предположат, че тя ще е последната за почти три десетилетия. По това време картината в английския футбол бе съвсем различна от настоящата. Нямаше чужди собственици и мениджъри (през август 1993-а аржентинецът Освалдо Ардилес стана първият наставник в новосформираната Висша лига). Постепенно започна да се засилва притокът на чуждестранни играчи и специалисти. Това важеше напълно и за „Ливърпул“, който на международното поле спечели най-ценните трофеи – Шампионската лига, Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа, но така и не можа да грабне най-бленуваният – титлата на Премиършип. И така до идването на Юрген Клоп през 2015-а, който през този сезон докара червените до лидерската позиция, за да ги направи фаворити в прогнозите на букмейкърите…

Запалянковците обожават стила му, определян като хеви метъла на футбола. Агресивен, атрактивен, но безпощаден. За дамите брадясалият германец със смешните очила – неговата запазена марка – е причината да търсят сексапила и край тъчлинията. Харесват го даже и в рекламите на немски автомобили, в които той се съгласи да се снима успоредно с вечния секссимвол Клаудия Шифър.

Никой не си тръгва завинаги

Сутринта на 23 май 2008-а Юрген Клоп бе представен като новия треньор на „Борусия“ (Дортмунд), но не подхвана веднага новото предизвикателство. Същият следобед застана в центъра на сцената, издигната в град Майнц, за да се сбогува с клуба, в който изкара цели 19 сезона.
Неостаряващата песен на Труде Хер „Никой не си тръгва завинаги“ дънеше от тонколоните. 20 хиляди фенове на клуба скандираха името на треньора. Неудържимите сълзи търсеха пролуки по брадясалите бузите на Клопо. В този момент Мистър Хеви метъл се зарече никога повече да не си позволи да се обвърже толкова дълбоко емоционално с футболен клуб.
Норберт Клоп е баща две дъщери, но иска неистово да има за наследник и син. Най-накрая съпругата му Елизабет ражда момче – на 16 юни 1967-а в Щутгарт – и го кръщават Юрген.
Норберт работи като търговски пътник, продавайки дюбели и крепежни елементи. Като младок обаче е бил обещаващ вратар. В тийнейджърските си години дори е бил на проби в „Кайзерслаутерн“.

Никаква милост за младежа

Страстта му към футбола го кара да даде на Юрген тласък към спорта. През зимата синът кара ски. Лятото тенис. През цялата година – и футбол. Има обаче един проблем – Норберт е доста по-добър във всичко от Юрген. Когато спринтират из футболното игрище, бащата бързо взема солидна преднина. Когато играят тенис, бие с по 6:0, 6:0. „Мислиш ли, че се забавлявам“, крещи през мрежата бесният Юрген.
„Беше безмилостен. Когато карахме ски, виждах само гърба на червения му анорак. Никога не ме изчакваше. Нямаше значение, че бях просто един начинаещ. Искаше да стана съвършен скиор“, спомня си днес мениджърът на „Ливърпул“.
Норберт Клоп раздава щедро критики и е скъперник на похвали. За младия Юрген подобно възпитание си е направо престъпно, но то ще формира отношението, което ще го изгради като световно признат мениджър – да прави нищо друго, освен най-доброто, на което е способен.
Младият Клоп е фен на „Щутгарт“, а любимият му футболист е спокоен, но непретенциозен централен полузащитник на име Карлхайнц Фьорстер – двукратен финалист на световно първенство с националния тим на Западна Германия. Нещо от неговата всеотдайност, интелигентност и най-вече отношението му към играта, не просто докосва, а омагьосва младия Клоп. От този ден насетне, подходът и нагласата към играта ще са по-важни от таланта за Юрген. Това ще е максимата, която ще следва през цялата си треньорска кариера.

Талант за четвърта дивизия, но с акъл за първа

След поредица от работа на непълен работен ден, включващи бачкане във видеотека, товарене на камиони, през 1989-а сключва първия си професионален договор с „Майнц 05“. Първоначално го пробват да играе като нападател. Силно ощетен от талант за този пост, макар и всеотдайно трениращ, той е преквалифициран в лимитиран в техническо отношение защитник. „Имах талант за четвърта дивизия и акъл за първа. Това ме правеше футболист за втория ешалон“, смее се Клоп. „Техниката определено не беше силната му страна, но играеше винаги много агресивно. И най-важното – беше сърцат отборен играч. Беше много добър приятел с всички в тима“, спомня си бившият му съотборник Томас Цимер. Двамата са изключително близки. По време на лагери и гостувания споделят една стая, често беседвайки през по-голямата част от нощта си с цигара в уста. Толкова се сдушават, че пеят прегърнати трогателни балади на момчешки банди.
На тренировъчното игрище, Клоп формира двойствени отношения с наставника на „Майнц“ Волфганг Франк. Уж е футболист, но слуша внимателно указанията и по друга причина. Иска да ги използва след време, когато самият той застане начело на някой отбор. Много от наученото, особено за играта в защита, солидната преса, синхронизираната хореография между четиримата играчи пред вратаря, както и свръхнатоварването на хората по крилата, ще приложи по-късно в „Борусия Дортмунд“.

Роден за треньор

„Имаше толкова много идеи, но заимства много и от Волфганг Франк. Разисквал е с него в продължение на часове въпроси, свързани с тактиката. И по това време вече знаехме, че Юрген е роден за треньор“, допълва Цимер. Клоп е на същото мнение. Получавайки скромна заплата от 2300 марки на месец, осъзнава, че ще трябва започне да инвестира в бъдещето си. Два пъти седмично прави 250-километрово пътуване до Кьолн, за да посещава легендарната школа на Ерих Рутемьолер. Учи и спортни науки в университета „Гьоте” във Франкфурт. Любопитно е, че темата, с която е защитава при дипломирането си е не за футбол, а за спортното бягане.
След това през февруари 2001 г. съдбата се намесва. Треньорът Екхард Крауцун е уволнен в навечерието на гостуване. На спешна среща в хотелска стая, свикана от мениджъра на клуба Кристиан Хайдел и ветераните, всички са единодушни, че тимът трябва да поеме Клоп. Така започва треньорската му кариера.
Резултатите не закъсняват. След като на два пъти се дъни в последния мач от сезона, през 2004-а „Майнц“ най-накрая печели промоция за Бундеслигата. За първи път в историята си. Макар да разполага с най-малкия стадион и скромен бюджет в елитното германско първенство, клубът устоява на гравитацията и остава в групата за три сезона.
И така, когато най-накрая се обаждат от Дортмунд през 2008 г., Клоп не се изнизва през задната врата като престъпник, а се изкачва на градската сцената като герой. „Когато играехме през 1994 г., „Майнц“ си беше наистина малък клуб. Сега е един от осемте най-големи в Германия. Има си нов стадион, много пари, добър младежки отбор, обещаващи таланти. И всичко това е резултат на упоритата работа на Юрген“, допълва Цимер.

Всички обичат Клопо

Клоп е човекът, който ще изведе „Дортмунд“ до две титли (през 2011 и 2012-а, а при втората записва и рекорд за най-много точки – 81), финал за Шампионската лига (2013), до първия в историята дубъл. Заедно с легендарния Отмар Хицфелд, той е най-успешният треньор в историята на клуб, печелейки общо пет трофея. Той е първият мениджър в Германия, избиран два пъти за №1. И както бе в „Майнц“, привържениците на отбора не просто ще го уважават безкрайно, а ще го възприемат като свой втори баща.
„До ден-днешен с футболистите ми от „Майнц“ имаме наши си групи в социалните мрежи. Някои вече са треньори и мениджъри, но още се си припомняме събитията отпреди години. Нямах представа как ще се случат нещата, когато започнахме. Нямах абсолютно никакъв опит като треньор и понякога всичко се получаваше от чисто човешко разбиране, уважение и взаимопомощ, за да разгърнем потенциала си. Обичам да гледам назад и да си спомням, защото беше невероятно. Мислиш си, че може би никога няма да се случи отново, но тогава имах възможност за нещо още по-специално в Дортмунд. И тук, в „Ливърпул“, ние имаме този шанс отново. Това отново е възможност да направим нещо голямо”, надъхва се Клоп.

Бащините уроци

За съжаление собственият му баща не успява да доживее тези успехи. Умира от рак през 2000 година – малко след като се изправя от болничното легло, за да играе тенис мач на двойки в местния клуб. „Зная, че ме наблюдава от небето и се забавлява адски от случващото се с мен на Земята“, споделя Клоп.
Един от ключовете към неговия успех през годините са качествените уроци, които е научил от баща си. Най-вече тоталното себеотдаване в работата до пълното съвършенство. Дори в клуб с величината на „Дортмунд“, изгражда репутацията на вездесъща фигура, действаща като микро инженер. Лично провежда преговорите със спонсорите на клуба, за да е сигурен, че ще продължат взаимоотношенията и партньорството си.

С часове гледа до маниакална полуда мачове на запис или увеличени детайли на снимки, които понякога говорят повече от видеото. Често е забелязван да върви пеша до дома си, тръгвайки си от клубния стадион. Така имал повече време да анализира играта на отбора. Противно на популярното схващане, че като футболист е бил обсебен от изучаването на статистическите показатели, Клоп твърди, че изобщо не е заинтересован от тази страна на спорта. Напротив, напълно вписващ се в традицията и историята на „Ливърпул“, донесе на митичния стадион „Анфийлд“ старомодния стил на анализиране на играта. С часове прекарани пред дистанционното за връщане на кадри от изиграни и стари мачове. Неделите са посветени на микроскопска дисекция на отминалия кръг. Обикновено на Клоп му отнема 5-6 часа, за да изгледа един 90-минутен мач. Във вторник вече е готов да покаже на играчите и хората от треньорския щаб клип с избрани кадри. Ще говорят за добрите и лошите моменти. За свършената и несвършената работа.
„Не съм звездоман или шоумен. Никога не съм бил такъв през живота си. Не искам и да бъда. Искам да ми викат Нормалния (очевиден майтап със самоопределилия се за Специалния Жозе Моуриньо – б. а.). Наясно съм, че ме показват постоянно по телевизията и съм разпознаваем дори повече от играчите, защото тяхната работа е да бягат и да тренират. Седя си край тъча и правя физиономиите, които всички познавате, но не искам това внимание. Не го харесвам. Приемам го обаче като част от ежедневието и избора, който съм направил, обяснява Клопо. – Моята работа на първо място е да наблюдавам. Трябва да знам всичко, което се случва. Понякога не виждаш всеки детайл, щом си в окото на бурята. Затова се дърпам настрана, защото всеки от футболистите е наясно с това, което трябва да прави и не се нуждае от допълнителни указания. Прогрес, подобряване, иновации – интересувам се от всичко в клуба. И целта ми не е хората да ме изпратят с аплодисменти, когато дойде денят да си тръгна, а да усещат ползата от това, че съм бил тук”.

Какво се оказва? Че най-голямото качество на Клопо е да подтиска вродените си и регламентирани умения на мениджър, за да бъде в хармонични отношения с всички в „Ливърпул“. „Той е приятел с всички в клуба – от президента до чистачите и шофьора на автобуса. Такъв невероятен човек си е. Няма нищо друго освен приятели“, смее се старият му другар и съотборник Цимер.
По-черен от реферите

Това обаче едва ли смятат някои рефери и журналисти. Висок 193 см, Клоп може да бъде доста страховита фигура с озъбеното си ръмжене. И това му коства солени глоби, достигали до 60 хиляди евро. В „Майнц“ веднъж тикна бейзболната си шапка в лицето на рефера Траутман. После халоса доста болезнено четвъртия съдия. В „Борусия“ Kлоп пренесе своя гняв и на европейската сцена, когато бе изпъден на трибуните в мача от Шампионската лига с „Наполи” – дръпна за ръката четвъртия съдия, надвеси се над него и започна да му крещи в лицето. Беше наказан за два мача.

През 2012 г. шефът на реферите в Германия – Луц Михаел Фрьолих, го обвини в подстрекаване към насилие на аматьорските стадиони чрез лош пример. „Дори когато казва „съжалявам“, държането му е толкова агресивно, че може да доведе до бурни ексцесии у другите”, казва Фрьолих.
Нахранете журналистите!

Благ и приветлив за своите футболисти и фенове, Клоп наранява с груби шегички и словесни атаки и журналистите, за които иначе е сладкодумец и благодатен събеседник. „Последното, от което имам нужда, е точно ти да ми повдигаш подобен въпрос, задник безподобен”, озъби се Клопо на репортер от клубния сайт на „Дортмунд“. Онзи просто попитал на пресконференция докога ще продължава негативната серия срещу „Хамбургер“.

„Защо не ме цункаш по задника! Не, не се шегувам! Интервю в такъв момент е също толкова забавно, колкото е зъбоболът“, пък изстреля към журналист при равенство с „Кайзерслаутерн“. Провирайки се под бариерата, Клоп довършва репортера с „Махай се, заразна птицо!” – клетва обикновено използвана за хора, носещи лош късмет.
Точно седем години след като се сбогува с „Майнц“ на централния площад, на 23 май 2015-а Клоп отново прави емоционално сбогуване. Този път с „Дортмунд“. Този път е решил да не плаче пред хиляди сърцати фенове. Подготвил е видео обръщение за чао. Прожектирано е на огромен екран, а Клоп стои в центъра на нарисуван голям кръг, гледайки себе си. Сълзите обаче няма как да спре. „Никой не си тръгва завинаги“, звучи в ума му старият немски шлагер. И със сигурност вярва, че така ще стане и когато си тръгне от „Анфийлд“…
От хостелите за 5 паунда до милионите

 

Сега Клоп получава по 3,5 милиона паунда на сезона в „Ливърпул“, приблизително още толкова от договорите си като лице на „Опел“ и „Пума“. С умиление постоянно обаче си спомня за времето, когато обикаля Англия, отсядайки в хостели за по 5 паунда, получавайки легло и закуска. Далеч преди да пробие като треньор в професионалния футбол – мечта считана от него за неосъществима, 51-годишният германец пътувал из Великобритания с влак и понякога получавал безплатна квартира с уговорката да я почисти на сутринта.

Със скромен бюджет, но огромен интерес към страната, хората и езика, Клоп лесно бил пленен от магията на мъгливия Албион. Пътешествието му продължило около месец, но след него бил твърдо убеден, че един ден ще живее в Англия. „Не можех да си позволя билети за мачове, но си купих карта за железниците и пътувах в продължение на четири седмици“, спомня си мениджърът на „Ливърпул“.
„Това, което ми харесаше най-много, беше възможността да си намеря нощувка със закуска за 5 паунда. Понякога отсядах в младежки общежития, което беше много забавно. Като ми казаха веднъж, че трябва да почистя след себе си, ги сметнах за луди. После обаче ми обясниха, че ако го направя, нощувката ще е безплатна и за мен това си бе перфектно. Бяха прекрасни години. Разбира се, времето навън не беше много хубаво, но аз обичам тази страна. Още тогава харесвах езика, защото не е труден. Беше интересно да се срещам с нови хора и да се запознавам с такава велика култура, завършва Клопо. – Винаги съм искал да живея в Англия. Животът ме отвя на няколко места преди да изпълня мечтата си. Не ставаше въпрос толкова за това къде съм, а за това какво мога и искам да правя. Бях млад баща и трябваше да осигуря на семейството си всичко необходимо. Когато станах треньор, беше ясно, че ако ми се отвори добра възможност за Англия, няма как да не се възползвам. В Ливърпул съм, а това е много голяма чест за мен. И наистина ми харесва“.