„Хипнотизираща“ е само приблизителен превод на тази английска дума, която приляга на Лана Дел Рей повече, отколкото на всеки друг изпълнител. Тя не е красавица в класическия смисъл на думата, но в излъчването й, и най-вече в музиката й, наистина има нещо магическо, което приковава вниманието ти и кара душата ти да се рее някъде из облаците.
Откакто се появи с гръм и трясък в света на поп-музиката през 2011-а, тази американка успя да си извоюва свое собствено, специално място в нея. Създава песните си почти изцяло сама, пише стихове, режисира видеоклипове. Любимите й теми са любовта, красотата и меланхолията, както и поп-културата на Америка от 50-те и 60-те години. Мелодиите и гласът й са ангелски и хипнотични, като саундтрак от съвършения романтичен филм.
На 30 август Лана Дел Рей издаде своя шести студиен албум, който е и пети под егидата на голямо звукозаписно студио – в случая Polydor. Заглавието Norman Fucking Rockwell! не само е препратка към един от най-самобитните американски художници и илюстратори от миналия век, но и към всички талантливи хора в живота около нас, които създават невероятни неща, но самите те не вярват в своята гениалност. 14-те песни са в типичния за Лана стил, който смесва минималистична баладичност и психеделия – често с изненадващо включване на редки инструменти като вибрафон, мелотрон, арфа, флигорна…
Критиците моментално се поляризираха в мненията си. Някои смятат новия албум за връх в творчеството на певицата. Други пък са разочаровани, че Лана упорито отказва да разнообрази меланхоличното си звучене с някакви по-жизнерадостни и бързи песни. Едно е сигурно – 14-те нови изпълнения тепърва ще изпълват радио и тв ефира с изяществото си и ще ни вълнуват във все по-дългите есенни нощи.
Номер 69 
Вашият коментар