Всеки път, когато пишем за Кание Уест, повтаряме двете най-важни неща за него: а) че с всяка изминала година публичните му изяви стават все по-налудничави и б) че това по никакъв начин не намалява неговата гениалност, и то далеч не само в музикално отношение. Последните новости около него са, че очевидно е твърдо решен да се кандидатира за президент на САЩ (най-вероятно още през 2024-а) и че занапред възнамерява да създава предимно госпъл-албуми. Очевидно двете неща са свързани помежду си – на един кандидат-президент не му отива да прави никаква друга музика, нали така?
Дългоочакваният нов албум (9-и поред в дискографията му), чиято премиера беше отлагана неколкократно, е решителна стъпка в тази посока и дори беше промотиран под формата на богослужения-партита в най-големите градове на Щатите. Съдържанието е подчертано религиозно, потенциалните радиохитове са малко, но това не попречи на Jesus Is King да дебютира под №1 в американската класация по продажби.
Парчетата, които ще ви се иска да си пуснете повече от веднъж, наистина не са повече от 3-4 (от общо 11) – крайно недостатъчен брой за мегаломанските претенции на 42-годишния музикант, дизайнер на маратонки и общественик. И въпреки това – в музиката на Кание има нещо магнетично, нещо коренно различно от творчеството на всички останали хип-хоп звезди на нашето време. Дори и когато разочарова, този човек пак ни кара да му обръщаме внимание и да се заслушваме в думите му. А и щом Доналд Тръмп успя да стане президент на Америка, защо и Кание да не може?
Номер 69 
Вашият коментар