Ще вземе ли „Гравитация“ „Оскар“ в неделя през нощта? Най-вероятно поне 2-3 статуетки. Филмът на Алфонсо Куарон вдъхнови и тази интерпретация на прословутата реклама на Volvo с Жан-Клод Ван Дам:
https://www.youtube.com/watch?v=JMSbrFLBz64
Ще вземе ли „Гравитация“ „Оскар“ в неделя през нощта? Най-вероятно поне 2-3 статуетки. Филмът на Алфонсо Куарон вдъхнови и тази интерпретация на прословутата реклама на Volvo с Жан-Клод Ван Дам:
https://www.youtube.com/watch?v=JMSbrFLBz64
Звездата от актуалния филм на Дейвид Кроненбърг за Зигмунд Фройд и Карл Юнг A Dangerous Method на корицата на мартенското британско издание на GQ
>
Парчето от трейлъра на 9 – култовата нова анимация, продуцирана от Тим Бъртън и Тимур Бекмамбетов с премиера 9/9/2009.
Самата група „Кохийд енд Камбрия“ е едно от най-интересните имена в модерния американски рок. Според някои стилът им е прогресив-метъл, силно повлиян от Iron Maiden, според други – влиянията са най-вече от канадците Rush, а според трети просто става въпрос за една по-особена emo-банда. Но все едно – парчето е яко, а филмът се очертава като основополагащ за модерната анимация за възрастни. Виж неговия трейлър тук.
>
Може да не е от най-добрите филми на Уди Алън, но пък е най-секси в цялата му филмография. Скарлет Йохансон, Пенелопе Крус, Ребека Хол и Хавиер Бардем НАКУП. И то почти в буквалния смисъл. Още от първите минути та чак до финала зрителят е обладан от предчувствието за ménage à trois . Какво повече може да иска човек срещу 8 лева на касата, включително безплатен паркинг?
Очевидно и Уди Алън, точно както Бернардо Бертолучи („Открадната красота“, „Мечтатели“), с остаряването все повече го избива не просто към проблематизиране на любовта във всичките й форми и измерения, ами и към откровен и на моменти самоцелен еротизъм. Не че имам нещо против, просто отбелязвам.
Другият режисьор, с който „Вики Кристина Барселона“ предизвиква неизбежни аналогии, е Педро Алмодовар. Първо – заради града, в който се развива действието. Уди Алън се е постарал да покаже красотата на Барса с елегантното опиянение, с което в предишните филми се обясняваше в любов към Ню Йорк. Но все пак – при Алмодовар градът е по-красив и истински. Тук го виждаме по-скоро като в туристически каталог, сниман от чужденец. Апропо, в кметството на Барселона очевидно не подценяват рекламния ефект от този филм, тъй като са се съгласили да осигурят 2 милиона евро за снимачния му бюджет.
Асоциации с Алмодовар навява и типично испанският комичен мелодраматизъм, който господства в сцените с Хавиер Бардем и Пенелопе Крус. Тук Уди Алън по нищо не отстъпва на колегата си.
Хавиер Бардем и Скарлет Йохансон (образите на художника-прелъстител Хуан Антонио и флиртаджийката Кристина са разработени от Уди Алън специално за тях) правят по-скоро рутинни, отколкото незабравими роли. Той е далеч от класата си в „Няма място за старите кучета“, но пък визуално ще се хареса много повече на всяка зрителка, прекрачила входа на киното. За Скарлет също е трудно да достигне нивото си от „Мач пойнт“, а камо ли от „Изгубени в превода“. Даже не е и толкова хубава и сексуално митологизирана, колкото беше там.

Вики и Кристина са млади американки, които прекарват едно лято в Барселона и се влюбват в местен художник.
Едно ниво над тях са Пенелопе Крус (красива, страстна и луда както никога) в ролята на невротичната бивша съпруга на художника, и Ребека Хол (тя си партнираше със Скарлет Йохансон и в „Престиж“, но никой не я е запомнил тогава) като праволинейната типична американка Вики. Докато целият филм галопира в тръс с типичната за Уди Алън лека самонадеяност, а досаден диктор зад кадър преразказва очевидни за зрителя събития, двете разгръщат своите образи с нюанс и детайл, който ще те кара да си мислиш за тях дълго след финалните надписи.

Във филма на Уди Алън Пенелопе Крус прави една от най-ефектните и страстни роли в кариерата си – така, както не е играла и при Алмодовар.
Както и в другите филми на Уди Алън, най-големите достойнства на „Вики Кристина Барселона“ са диалогът (тук с него може да си съперничи само Куентин Тарантино), тънкото чувство на ирония, което се прокрадва през цялото време, както и задължителната доза романтика. Това е нещо като обяснение в любов към любовта, само че направено от стар циник, за който не е останало почти нищо свято в този живот.
Както вече казах, може и да не е от най-силните му филми, но въпреки всичко е по-добър от повечето други заглавия в киноафиша тази година.
>
Това се очертава като един от най-очакваните и дискутирани филми на 2009-а – най-вече заради Джесика Бийл, която е в ролята на стриптийзьорка (дали ще е по-добра от Натали Портман в Closer?) и за първи път нарушава собственото си правило да не снима никакви голи сцени.
Сред другите титуляри във филма е ко-продуцентът Форест Уитакър. Участват още Патрик Суейзи (в една от очевидно последните си роли, тъй като е неизлечимо болен от рак), Рей Лиота, Крис Кристоферсън и Лиса Кудроу.
>
Като например този тук, при който океанът я атакува подмолно на плажа в Коста Рика:
Цялата класация, със снимки и клипове – тук
>
Малкович, Клуни и Брад Пит в един филм? Това може да го има само при братята Коен. Или евентуално при Содърбърг.
Безплатно към комплекта: Франсес Макдорманд и Тилда Суинтън. Вече и по нашите кина.
№7 + корица в Details magazine Power issue.
Тази година го видяхме в култова роля като танцуващ милионер-продуцент в Tropic Thunder.
Скоро го чакаме и в нацистката драма Valkyrie (виж трейлъра).
Good boy…
>
Страхотен филм. Нещо средно между Spy Games и The Kingdom. Оказа се по-хубав, отколкото трейлърът и американският боксофис загатваха.
Изненадващо добър диалог – почти няма слаба реплика. Има само един преигран момент – когато терористите измъчват Ди Каприо и аха-аха да го утрепят. Там патетиката идва малко в излишък. Но всичко останало, през цялото време – сценарий, режисура, операторски стил, актьори, музика – е почти съвършено.
Над всички отново се извисява Ръсел Кроу. Просто не мога да повярвам, че този актьор, който има само гениални роли (ако не броим онази в „Доказано жив“, но там го играеше влюбен в Мег Райън, така че му прощаваме), получи своя „Оскар“ за най-елементарната измежду всички – онази в „Гладиатор“.
И в „Мрежа от лъжи“, както и в шедьовъра на Майкъл Ман „Вътрешен човек“, Ръсел е получил възможно най-благодатния, тоест – достатъчно противоречив, персонаж. В ролята на началника от ЦРУ Ед Хофман Кроу играе с всичко – с тяло, с очи, с трепване на ъгълчетата на устните и най-вече с глас. Това е актьорът с най-изразителния глас в Холивуд.
Срещу него Ди Каприо е конвенционален, но все пак достатъчно убедителен – особено в сцените с жени, които са негов специалитет.
Две много силни поддържащи роли – на Марк Стронг като шефа на йорданското разузнаване Хани Салаам и на красивата Голшифте Фарахани като медицинската сестра Айша.
Финалните надписи пък започват с If The World от новия албум на „Гънс Ен’ Роузес“.
>
Нова комедия, с изцяло звезден актьорски състав. Включително Скарлет Йохансон гола в басейна. Найс!