(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)
ЛАУРА НЕК*, юли 2017
Кадър от моите фотосесии като тату-модел. Щом майка ми ги хареса, значи всичко е наред. ФОТОГРАФИЯ: КИРИЛ ХРИСТОВ
Казвам се Лаура и съм на 31 години. Когато си направих първата татуировка, никога не съм очаквала, че години по-късно ще съм нарисувана подобаващо, или че ще се осмеля да буда тату модел. Тогава не мислех за последствията, интересуваше ме единствено да направя нещо, което вярвах, че ще ме накара да се чувствам по-истинска, по-удовлетворена, по-свободна, повече себе си…
Всичко започна, когато бях на 17. Дори не помня защо толкова исках да го направя. Просто идеята се появи в главата ми и реших, че ще опитам. Тогава дори не беше още толкова модерно, или поне хората, които познавах и го бяха направили, коренно се различаваха от хората, които са го направили днес. Отидох с приятел за кураж. Дадох 20 лева , които ми се струваха цял куп пари, защото сама си ги бях събирала. Нямах образ в акъла си, имах желание, което не противостоеше на забраната на родителите ми да го направя.
Татуирах си малко паяче на глезена и си тръгнах от студиото със самочувствие, което никога няма да забравя. Сякаш бях пораснала с 5-10 см. на височина. Дали защото бях престъпила една забрана и свърших нещо на своя глава, или може би защото вече се чувствах малко по-различна, не знам… Паячето символизираше нещо, но отдавна забравих какво. Пък и какво значение имаше, като за мен то символизираше нещо много повече – свобода…
Номер 69 