След секс със зряла дама конете дишат тежко, кочияшът е уморен, а куфарът е безвъзвратно изгубен по пътя…

Джеймс Popoff

Драги ми Неделчев,

Вече знаеш – подобно на много мъже и аз съм имал някоя и друга история с по-възрастна жена. Но това, което искам да ти разкажа днес, ме изненада доста приятно.

Както ти бях писал, Лора пристигна в Милано. За да бъде спокойна и най-вече да не пътува сама, доведе своя приятелка, която се представи за Ванина. Хубаво име, казах си, но по-късно погледнах регистрацията в хотела. Оказа се, че се казва Иванка и явно се срамуваше от името си. Къде-къде по-благозвучно е да се казваш Ванина…

Както и да е – двете с Лора показаха черното и бялото от своя морски тен между чаршафите на хотела, а на следващия ден се опитаха да снижат минимума на сантиметрите в нивото на банковата ми сметка, което не се увенча с успех, тъй като нападаха само познатите и в България магазини за парцали. Извини ме, че  толкова дълго време те занимавам с тези госпожици, но бях разочарован от отношението им към моето малко его през деня. Същото беше на особена почит от нежния им език предишната вечер…

Изпращайки ги на летището, помогнах на една госпожа с багажа й, а тя ми благодари, като успя да вмъкне думата „аеропорт“. По този начин върна спомените ми в черно-бялото минало. Така говореше една мила госпожа, приятелка на баба ми – остарели думи, някои почти забравени, така например за шкафа в антрето тя казваше, че е портманто, и други подобни „купешки“ думи.

Съдбата ме срещна отново със същата госпожа на другия ден в малкото кафе на гърба на Дуомо на Piazza del Duomo. Кимнах й учтиво и не очаквах да ме познае. Тя обаче сътвори поредния си шедьовър в изречението, добавяйки още две три думи към вече чутата „аеропорт“, след което продължих да чета пресата.

15 минути по-късно вдигнах очи и видях очите на една дама, която ме пронизваше от горе до долу. Тя беше събеседник на госпожата и двете явно са ме обсъждали. В ъгълчето на устните й усетих една лека тръпка, която пробяга като слънчево зайче през нея и разбрах, че нещата, които трябва да се случат, ще се случат.

прочети още…

Прочетете повече „В каляската на Глория“ →

Размисли за едно пътешествие до България и дузина синьо-бели куфарчета

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

През последните седмиции всички са на море, същото се отнася и за мен, с тази разлика, че предпочитам да виждам брега от страната на морето, а не да виждам морето от брега. Да, зная, че те карам благородно да завиждаш, задето мога да си позволя да наема една яхта, да кача на нея 15-ина човека и да направим едно романтично пътешествие. Но като казах романтика се сетих, че трябва да ти разкажа за поредната история, свързана този път с феноменалната мрежа facebook. Знаеш, че имам профил и там, създаден заради общуването ми с някои избрани личности. Преди два месеца си направих експеримент и написах едно циркулярно писмо – „Скъпа Х, така и така, планирам да си дойда до България, ще пристигтна с яхта, ще бъда 3-4 дни на пристанището в Несебър и на марината в Свети Влас, искаш ли да бъдеш моя гостенка и т.н. и т.н. Твой JP“

прочети още…

Прочетете повече „За яхтите и хората“ →

В която Маргарита от музея на Херман Хесе в Лугано връща обратно огърлица от бисери

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

Днес е неделя, но това не значи нищо, в такива мързеливи дни не пипам лап-топа, не пускам телевизора, нито пък ме интересува пощата, която се е издула като бременна котка в двора. Впрочем, да ти кажа, вече съм вкъщи, край езерото Лугано. Вчера ходих до музея „Херман Хесе“ в града. В Канада бях попаднал в един активарен магазин. Там видях стара снимка, на която Хесе е сниман с някакви хора, от другата страна пък се оказа, че той е надписал тази снимка до своя приятел Томас Ман.

Откупих тази снимка за някакви си $25 и великодушно я подарих на музея. Не зная дали си чел „Игра на стъклени перли“*, но знай, че Ман и Хесе са били повече от приятели и са си пращали писма, Ман по това време (1944) е живял в Ел Ей.

Едно найсточиво позвъняване обаче успя да ме накара да вдигна слушалката на моя ретро телефон вкъщи – Маргарита – уредничката от музея, искаше да се видим обезателно още днес.  Уговорихме се това да стане на верандата у нас. Междувпрочем синоним на думата перла е думата “бисер”, както и вече остарялото „маргарит“ (от гръцки „Μαργαρίτα“ – „бисер“) Сетих се за това покрай разлистването на този роман.

Маргарита пристигна с велосипеда си. Бял панталон, ниски сандали, бейзболна бяла шапка, нежно розово червило и почти никакъв грим. В неделя съм без домашната прислужница и шофьора Емил, заради това импровизирам с плодовете на масата и някой и друг коктейл. Час и половина сме из страниците на Хесе и неговия свят, за да се уверим и двамата, че една стара чернобяла снимка може да сътвори чудеса. Неочаквано и за самия мен решавам, че можем да си позволим да отидем с моя Morgan Roadster до Женева, където е къщата на дядо и където се намира огромната библиотека. Поводът е споменът ми, че той притежава „Сидхарта“ – това е една друга перла от короната на Херман Хесе с автентичен негов подпис. Ще подаря и тази малка книжка на музея „Хесе“.

Да вметна само, че Маргарита е с около 10 години по-възрастна от мен, може би и малко повече. Слаба и с беузпречно тяло дама, която не носи бижута, освен една диадема, за да държи тежката й тъмноруса коса.

прочети още…

Прочетете повече „Швейцарска игра с перли“ →