За яхтите и хората

Размисли за едно пътешествие до България и дузина синьо-бели куфарчета

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

През последните седмиции всички са на море, същото се отнася и за мен, с тази разлика, че предпочитам да виждам брега от страната на морето, а не да виждам морето от брега. Да, зная, че те карам благородно да завиждаш, задето мога да си позволя да наема една яхта, да кача на нея 15-ина човека и да направим едно романтично пътешествие. Но като казах романтика се сетих, че трябва да ти разкажа за поредната история, свързана този път с феноменалната мрежа facebook. Знаеш, че имам профил и там, създаден заради общуването ми с някои избрани личности. Преди два месеца си направих експеримент и написах едно циркулярно писмо – „Скъпа Х, така и така, планирам да си дойда до България, ще пристигтна с яхта, ще бъда 3-4 дни на пристанището в Несебър и на марината в Свети Влас, искаш ли да бъдеш моя гостенка и т.н. и т.н. Твой JP“

прочети още…

Получих отговор от (почти) всички, (почти) еднакъв, а Маргарита К. направо ме попита – „Това гостуване включва ли секс, само с теб или и с твои приятели?“ Този въпрос ме накара да разменя още реплики с нея, а и не само с нея. От госпожиците, оплели се в мрежата fb селектирах  и оставих 12, готови на приключения. С риск да бъда скучен ще ти кажа, че разноските ми включваха пътя им до яхтата от София, Русе, Търново, Пловдив и Варна, наемане на агенция, която да се срещне с тях предарително, да уточни задължителния дрес-код (в това число и уговорката, че на яхта не се ходи с токчета). Приготвих и 12 стилни синьо-бели куфарчета с абсолютно еднакви подаръци за всяка една. По този начин не рискувах да „забравя“ на коя какво подарявам, а и нямаше как да сбъркам после, когато любезно попитам дали това или онова от съдържанието на въпросния куфар е било харесано или не. Впрочем, ако помниш сцената от „Хвани ме, ако можеш!“ (филм с участието на Том Хенкс и Ди Каприо) на летището, когато „пилотът“ влезе незабелязано, заобиколен от дузина току-що избрани стюардеси, ще разбереш в какво положение съм бил и аз.

Да се върнем обаче към статуквото, което включваше и пълна характеристика на девойките, направена умело от моя приятел д-р Емил (за него съм ти разкавал в други истории, които си публикувал), така че да мога да съчетавам за всеки ден по три госпожици. Та ето как стояха нещата по схема. Първата вечер на борда имаше три девойки, които останаха да пренощуват там, след лека закуска към 12 ч на обяд следваше сбогуване и подарък-куфар, а вечерта – следващите три.

Така за броени дни придобих доста точна картина за въжделенията, навиците, очакванията и надеждите на една представителна част от красивите девойки на България.

На петия ден с д-р Емил направихме анализ и решихме, че можем да се спрем на две дами, които да поканим отново – Доротея и Лора. Доротея се съгласи веднага, Лора каза че няма да може, но е съгласна след три дни. Ето защо Доротея щеше да дойде с нас на морско пътешествие от Свети Влас до Варна и Балчик, като ще я оставим във Варна, а Лора ще бъде на борда от Варна обратно за Свети Влас и Созопол.

Вероятно очакваш да ти опиша Доротея? Драги ми Неделчев, не е нужно да описвам девойка, която ти би искал да сложиш на корицата на твоето списание. Разлистиш ли подобен вид жени, започваш да осмисляш труда на пчелите и онова, което ги кара да търсят цвят след цвят, за да могат да създават меда. Ще добавя само, че когато се разделяхме, тя някак си невинно попитала д-р Емил – „А дали Джеймс ще ми подари още един куфар?“.

Лора беше пълна нейна противоположност. На всеки въпрос тя мълчеше повече от допустимото, сякаш страхувайки се, че ако коже нещо, това може да се сметне за неуместно. И ако мога да опиша Лора, то тогава смятай, че ще искаш да бъде на корицата на „69“ не веднъж, а поне няколко пъти, плюс да й отделиш минимум 12 страници вътре. Лора беше различна.

Когато някой спи с повече жени в България му лепват прякор, който той носи с гордост. Когато жена прави същото, е наречена „курва“ – ето това не мога да разбера из тези географски ширини. Защо когато една жена се радва на любовта към нея и е пчелата в кошера, който носи мед, трябва да обръща внимание на търтеите, дето обикалят наоколо?

А във facebook всички девойки, които бяха поканени от мен, после си разменили впечатления за преживяното. Дадох ги на д-р Емил за коментар. Той лаконично каза – Е, да, куфарните истории винаги са по-добри от креватните – в куфара има история, наречена пътешествие, а в чаршафите – не!

И още, драги ми Неделчев, Лора още е с мен – ще й избираме нова колекция шапки в Милано другия месец…

–-

* jamespopoff@gmail.com