Не е лесно да си Тодор Славков

Ако наистина имах милиарди, отдавна щях да съм на друга планета, казва внукът на Живков в специално интервю за №69

Текст: Георги Стоянов

Фотография: личен архив, Григор Нешев

Тодор Иванов Славков е на 39 години. Син е на Людмила Живкова и Иван Славков. Дълги години Малък Тошко, както масово го наричаха, предпочиташе да стои в сянка и да живее тихо и спокойно далеч от светската суматоха. В същото време обаче продължаваше да бъде герой на жълтите медии, които съчиняваха легенди за неговата особа. В началото на 2009-а внукът на Бай Тошо реши да скъса с анонимността и прие поканата да се включи в благотворителния сезон на VIP Brother. За броени дни Славков се превърна в любимец на зрителите, благодарение на неподправеното си чувство за хумор, добряшко излъчване, откровеност и самоирония.

– Тодоре, защо беше избрал анонимността през всичките тези години, преди VIP Brother да те извади от сянката?

– Не съм постигнал особено много в общствен план, а и никога не съм търсил публичност. Затова може би е имало някаква анонимност около мен. Единствената причина да вляза във VIP Brother бе финансова, което никога не съм отричал. Но мисля, че резултатът от предаването, говоря за събраните пари, е доста добър. Не съжалявам за участието си.

– Цяла България се пита и гадае какво работи днес внукът на Тодор Живков? Ще бъдеш ли сега малко по конкретен?
– Не. Няма (смее се). Мисля, че никой не го интересува. Ако някой толкова се вълнува, може да провери в справочника ДАКСИ.

– Как прекара последното лятото?
За разлика от други години, през които прекарвам по 1-2 месеца на морето, тази година ходих 2 пъти за по 3-4 дни. Бях на Слънчев бряг. Нищо особено не се случи, изкарах спокойна почивка.
– Автобиографията на баща ти “Батето” се оказа истински хит. Какво ти е мнението за нея? Иван Славков допитваше ли се до теб за нещо?
– Книгата на баща ми наистина е хит. Прочетох я на един дъх. Начинът, по който е написана, като кратки истории, ми допада. Няма нещо в нея, което да не харесвам. Всичко е разказано много истински. Втората част ми е по-забавна, защото съм присъствал на редица случки от нея. Що се отнася до допитването – не се е допитвал до мен. Единственото нещо, с което му помогах, бе да събера някои снимки, които са при мен.

– Мислил ли си един ден да напишеш и ти книга, в която да разкажеш за живота си?
– Беше ми предлагано да напиша автобиография. Не смятам, че е дошъл моментът. Като му дойде времето, ще мисля по този въпрос. Но със сигурност има какво да разкажа и на хората ще им е интересно.

прочети още…

– Би ли участвал отново в някое реалити предаване, след участието ти в „цирка“ по Нова тв, както сам го наричаше?
– Мисля, че именно VIP Brother беше моят формат. Не се виждам в друго предаване като Survivor или Bailando. Иначе, както казах вече, не съжалявам за участието си.

– Отново сме в сезона на реалитата, при това благотворителни. Какъв ти е коментара за Bailando и „Великолепната шесторка“?
– И двете предавания не ми харесват. Доста неща са объркани. Не знам каква е гледаемостта, но и двете са под всякаква критика. При едното водещите, при другото пък формата. Мисля, че са могли да се справят и доста по-добре с цялостната организация.

Какво мислиш за този вид благотворителност? Като че ли преобладавт негативните коментари. Ти участваше в подобно шоу и със сигурност имаш свое мнение по въпроса.

– Благотворителността в тази форма не е лоша, ако наистина може да се помогне на някого. Какво по-хубаво от това? Това се прави в цял свят. Що се отнася до хонорарите, те нямат нищо общо със SMS-ите, а и не са толкова солидни, колкото си мислят хората. Но все пак това е телевизия, средство за огромно влияние върху хората.

– Kaк ти се стори семейния сезон на Big Brother? Това ли беше истината за българските семейства?
– Аз се шегувах, че нашият сезон е като върха на дарвиновата еволюция в сравнение с останалите, но този сезон надмина всичко. Не съм го гледал нонстоп, но от малкото, което видях, бях потресен. Разбира се, във всяко българско семейство има по нещо от тези фамилии, които участваха. Не трябва да се подценява и факта, че продуцентите имат голям пръст в това, което стига до зрителя. Но като цяло мисля, че отново си свършиха добре работата.

– През миналия тв сезон седна на два пъти на диванчето в „Шоуто на Иван и Андрей. Мислиш ли, че те имат ресурса да победят Слави Трифонов, който дълги години няма конкуренция?
– Като казваш това, искам да използвам случая да обясня за второто участие. Тогава заедно с Ивайла Бакалова и Милко Калайджиев се явихме в подкрепа на фондация „Деца с проблеми в развитието“. Няма да изпадам в подробности, но тази акция продължава все още и всеки, който иска да помогне може да изпрати SMS, с текст DMS DECA, на номер 17777.

А иначе Иван и Андрей са ми приятели и аз с удоволствие гледам тяхното шоу. Не знам каква е разликата в рейтинга между двете предавания, но мисля, че те двамата се справят доста добре. Със Слави пък преди около десет години бяхме много близки. В момента той може би е единственият човек, който си позволява открито да критикува Бойко Борисов, което определям като положително.

– Носи ти се славата на голям женкар. Сред любовните ти „жертви“ се спрягат имената на Катрин Вачева, Венета Райкова, Соня Васи, Божидара и Ивайла Бакалови… Или това са само клюки?
– За половината от изброените е вярно. За да бъда по-точен – за две от петте. Разбира се, няма да кажа за кои конкретно става въпрос.

– Кои известни българки ти допадат като визия и можеш да отличиш?

– Има доста известни българки, които ми правят добро впечатление. Не в политиката, разбира се. Там жените са малко по-особени. Една от тези, които харесвам със сигурност, е Гала. Адски неподправен и интелигентен човек.

– А коя е най-голямата глупост, която си правил за жена? Ако искаш го разбирай и като най-романтичния жест, който си правил.
– Преди около 20 години се прибирах от Боровец с едно гадже и още не бях пожънал успех. Разбира се, се опитах да я впечатля с моето каране, което завърши в една канавка на третия завой. Нищо ни нямаше, разбира се. И до днес се смеем, като се сетим за този случай.

– А случвало ли се е някоя жена да те впечатли по някакъв начин в опитите си да завоюва сърцето ти?
– Много пъти, но аз не се чувствам добре, когато жената се опитва да ме сваля. Обичам аз да правя това.

– Много се говореше за една история, в която Георги Илиев ти ударил шамар, защото си свалял Глория… Има ли нещо такова?
– Историята се роди благодарение на Жоро Стоев, лека му пръст. Пишеше, че Георги Илиев ме бил набил заради Глория. Представям си колко са верни останалите неща, за които беше писал. Истината е, че бяхме с Жоро една вечер в бар „Домби“ на Слънчев бряг. Аз го питах настоятелно нещо два пъти, в типичния си стил, което не му хареса и ме наби. Глория въобще не е била там. На другия ден той ми се обади и ми се извини. Ама след дъжд качулка…

– Да, важното е че си влязъл в книгите и легендите. Ти имаш една прекрасна дъщеря. Разкажи ни за нея. Промени ли се нещо в теб след раждането й?
– Дъщеря ми със сигурност е най-голямото постижение в живота ми. Тя е съвсем нормално дете, ходи на детска градина вече и скоро навършва 4 години. Говори непрестанно – интересно откъде го е прихванала? Промениха се много работи след раждането й. Не знам дали мога да ги осъзная всичките, но съм доста по-отговорен отпреди това.

– Какво бъдеще искаш за нея – в България или чужбина?
– Може би за момиче е по-добре да бъде по-близко до родителите си. Несъмнено в чужбина може да получи по-добро образование, което е от най-важните неща в живота, но да се надяваме, че докато и дойде времето да учи и в България всичко ще ОК.

– Какво правиш в свободното си време? Имаш ли си хоби? Знам, че си запален скиор… Да не би от Сашо Диков да е дошла тази твоя страст?

– Да, наистина карам ски от дете. Дори тренирах в Славия. Миналата година претърпях 2 операции на крака и пропуснах сезона, но тази година съм добре. Също така бях много запален по мотори, но това е толкова опасно в България, като се има предвид състоянието на пътищата и културата на движение. Имам мотор, който не съм карал от години.

– Знам, че си левскар. Следиш ли футбола ни на клубно, и национално ниво? Имаш ли коментар върху случващото се?
– Като дете наистина бях от “Левски”. Но сега въобще не следя клубния шампионат, а и се чудя кой нормален човек може да го следи. Иначе с интерес гледам националните мачове. За съжаление коментарът по тази тема е излишен.

– През годините много се е изписало за теб и фамилия Живкови. Как си реагирал на всички писания? И коя е най-голямата глупост, която си прочел, но искаш да опровергаеш.
– Най-тежко ми беше като живеех в Швейцария и ми носеха български вестници. Говоря за началото на 90-те. Тогава се пишеха такива глупости… Не знам кой ги е измислял, но мисля, че е имало хора точно с такава задача. И до ден днешен се пише какво ли не, но вече не обръщам никакво внимание. Явно се продава добре, за да има по нещо във всеки жълт вестник, всеки тираж.

– Мислиш ли, че някога ще спре да се говори за милиардите на фамилия Живкови? И защо с това продължава да се спекулира и до днес?
Не. И това е лесно обяснимо. Малко или много нашето семейство винаги е било гледано под лупа. В най-трудните години за нас, през началото на 90-те, ние успяхме да се запазим и съхраним по някакъв начин. Днес е трудно да се обясни, че и зет ми и сестра ми и т.н. имат успешен бизнес. Ако това с милиардите беше вярно, мислиш ли, че щях да давам това интервю? И изобщо всякакви интервюта?! Отдавна щях да съм на друга планета, ако бях милиардер!

– Това, че си внук на Тодор Живков помагаше ли ти в живота или ти пречеше?
– До 10-ти ноември не много (смее се). И до ден днешен ми помага. Човек никога не може да избяга от собствената си кръв. Въпреки, че съм Славков, съм не по-малко и Живков. И се гордея с това!

– Има ли нещо в живота си, за което да съжаляваш или, от което да се срамуваш?
– Не. Категорично заявявам, че няма такова нещо.

– Помня, че в едно интервю те попитаха дали имаш истински приятели, ти отговори: „Имам, като имам пари в джоба да им платя сметката“… Трудно ли е да си Тодор Славков? Щастлив човек ли си?
– Имам истински приятели, разбира се. Това за парите също не е лъжа – тогава приятелите стават два пъти повече. Определено съм щастлив човек. Това може би, за което съжалявам е, че вече не мога да отида на публично място и да не бъда разпознат. Със сигурност не е лесно да си Тодор Славков.