Ако нямах силикон

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, август 2017

Днес се чувствам достатъчно красива, умна и женствена и същевременно знам как да повдигам самочувствието си, ако имам нужда. Но преди 4 години, вече майка на 2-годишно дете, силиконът за мен се оказа следващата крачка и необходимост – да ме направи още по-уверена, да повдигне егото ми (освен бюста) и да ме отърве от може би последния комплекс, останал в мен. Какво ли щях да правя без тези 750 кубика имплант в гърдите си, ако не се бях престрашила в онзи момент да направя подобна крачка? Как ли щях да се чувствам, ако в крайна сметка бях останала с естествените си гърди, вече доста по-различни и притеглени от земната гравитация след раждането?

Спокойно, това няма да е поредното словоизлияние на поредната кифла, която е решила да се фука, че е намерила едни 5-6 хиляди евро за пластична операция. Не мислете, че съм жадна за мъжко внимание или обожание, нито пък за женска завист или евтина популярност. Темата за силикона доста се изтърка напоследък, но смятам, че при мен тези подобрения изиграха ключова роля животът ми да стане по-различен и точно за това искам да говоря сега.

Заветните импланти си ги платих сама. Изтеглих заем от банката като много други жени, които нямат богат спонсор. Всъщност, и аз можех да се възползвам от парите на мъжа до мен (тогава вече мой съпруг), но реших, че това е първата грешка, която много дами допускат. Друга грешка, която също нямах намерение да допусна (защото вече си бях научила урока след две прецакани татуировки), е че за някои неща е изключително важно да НЕ пестиш пари и да отидеш само при най-добрия професионалист. Нали знаете онази поговорка как евтиното винаги излиза скъпо? Е, със здравето шега не бива, така че ако въобще търсите съвет по тази тема – не пестете средства и си направете хубаво проучване, щом ще правите нещо подобно.

В клиниката, която аз бях избрала, получих изключително внимателно отношение и откровен съвет, че не бива да прекалявам с размера, ако държа да изглеждам естествено. Всъщност това бе и моята първа реплика, когато отидох там. Държах най-вече да не си личи. Не че се срамувах от решението си, но това за мен не бе конкурс да съм по-по-най, нито имах за цел да ставам популярна фолк певица или порно звезда с по 500 кубика във всяка гърда (макар че последното сигурно нямаше да изглежда толкова гротескно в очите на мъжа ми, но това е друга тема).

Преди операцията анестезиологът ме попита дали го правя заради някой мъж – може би това им е задължение по някакъв техен психологически правилник – или пък искаше да ме разубеди, ако бях поредната такава, отишла да избива чужди комплекси на свой гръб, така де, на своя гръд. Но не, това далеч не беше моят филм. Отговорих му, че съм дошла по своя воля, че искам да го направя, за да се чувствам по-женствена и то по начин, който да ми позволи да кърмя отново някой ден, да нямам проблем с мамографията и гърдите ми да не изглеждат кръгли като балони. Това означава имплантите да се поставят изцяло под пекторалния мускул (при този вид операция изпълнението е с повишена трудност и постоперативната мускулна болка е доста голяма). Останалите варианти са над мускула или частично под него, в случай че продължавате да се интересувате.

За първи път в живота си бях под пълна упойка, а болката и възстановяването след това наистина могат да се сравняват само с тези след секцио. Или може би с една зверска мускулна треска, след като си прекалил с упражненията на лост във фитнеса, когато гърдите така те болят, че едвам сменяш скоростния лост от 1-ва на 2-ра. Не се заблуждавайте, гърдите изглеждат ужасяващо в началото след операцията и процесът е доста шокиращ – както за самата жена, така и за нейния партньор. В този момент е безкрайно важно да имаш подкрепата на най-близките си хора и особено на мъжа до теб, който трябва да прояви голямо търпение, внимание и любов. Също така е много важно да не се сравняваш със свои приятелки, минали по същия път – не само откъм страна на болката, но и откъм страна на крайния ефект. Всеки бюст е различен и всяка операция има различни последици върху тялото. Единственото и най-значимо нещо на финала е ти самата да се харесваш и възприемаш, ако това изобщо е напълно възможно при същества като нас, жените.

Всичко в клиниката приключва точно за два дни, изписват те още на следващия ден след операцията – навярно заради многото следващи кандидатки, които се сменят като на конвейер и чакат с нетърпение да заемат леглото ти… Ситуацията е малко като с абортите, само дето тук се изръсваш доста повече от финансова гледна точка и те глезят като принцеса с бисквити и сокче след извършената манипулация.

Трудното идва после, когато вече си вкъщи пред огледалото и започваш да се чудиш дали не си допуснала грешка, заслужавало ли си е… Най-често задаваният въпрос е: „Ами сега?“. Именно тук е и мястото да направя сравнение и да поговоря за предимствата и недостатъците преди и след подобна операция.

Ако така и не се бях осмелила да си сложа силиконовите импланти, сигурно днес още щях да се комплексирам, когато ходя на плаж. И да се чудя как да преглътна факта, че не мога да си сложа онези прословути триъгълничета като горнище, защото не стоят добре на увиснали гърди.

Най-вероятно щях да продължавам да избирам сутиена си с възможно най-големите подплънки и поддържащи железа, вместо най-накрая да си купя точно онзи великолепен дантелен топ, за който отдавна мечтая.

Щях да продължавам да гледам по списанията и онлайн снимки на безупречни жени с добре подчертан бюст, да се самосъжалявам и да се чудя как да сложа онази сексапилна рокля с огромно деколте. Щях, разбира се, да се утешавам с мисълта, че съм родила и кърмила, което ме прави майка, но не се съчетава с перфектните гърди.

Убедена съм, че щеше да ми е неудобно да се събличам пред мъжа ми, колкото и комплименти да съм чувала и преди от него, че изглеждам страхотно. И съм сигурна, че тайничко щях да завиждам и да мразя всички онези жени, които имат силикон, слагайки ги под общия знаменател на безмозъчни и напомпани кукли.

Сега нямам нито един от гореизброените проблеми. Горнищата на банските ми са винаги триъгълничета, а сутиените ми са винаги леки и дантелени, освен когато спортувам. Обличам се както си искам и нямам никакъв проблем да си купя и най-зашеметяващата рокля (до днес продължават обсъждат една моя такава след важно събитие, на което присъствах). Не е нужно да правя секс на тъмно или в определена поза, нито дори да се комплексирам пред огледалото. Мога просто да бъда себе си, да се чувствам женствена и да имам самочувствието, което понякога наистина се добива, само ако си с едни гърди напред.

А ако все пак не се бях осмелила да взема това решение? Със сигурност най-малкото щях да избегна напрежението от всички здравословни рискове от подобна операция, която, нека си призная, си беше де факто каприз – най-малкото защото не ми се е налагало да го правя по някакви медицински причини. Щях все още спокойна да ходя на всеки 6 месеца на мамолог, без да се чудя дали имплантите няма да попречат да се открие нещо обезкпоително в гърдите ми. Нямаше и да се притеснявам дали все пак ще мога да кърмя, когато имам второ дете, въпреки че докторът ме увери, че видът на моята операция не би трябвало да носи последствия нито за мамографията ми, нито за способността ми да бъда пълноценна майка.

Нямаше да имам абсолютно никакъв проблем да спя гола и по корем – без да изпитвам дискомфорт и без да ми се налага да всяка нощ да си лягам със сутиен, за да удължа живота и приповдигнатия вид на своите импланти.

Щях да си спестя и онези неодобрителни погледи и осъдителни коментари на някои мои близки хора, които така и не разбраха защо съм направила нещо подобно, при това напълно съзнателно и хладнокръвно.

С други думи, повдигането на самочувствието може да започне и от съвсем друга част на тялото, например от мозъка. Аз лично съм имала достатъчно такъв преди 4 години, имам си го и сега. Същото важи и за втренчените погледи в мен – тогава и днес. Отдавна съм разбрала, че перфектната и влудяваща жена е не тази, която изважда на показ тялото си, а онази, която има какво да скрие от погледа, просто защото има достатъчно акъл като backup. Чарът и сексапилът, които една жена излъчва, почти винаги имат по-голям ефект, отколкото два силиконови импланта. Въпросът винаги е само един – как точно ще предпочетеш да впечатлиш мъжа срещу себе си? Внимавай – от отговора зависи как този мъж ще възприема теб.

Така че ето какво в крайна сметка искам да кажа на всички, които поне веднъж са се замисляли дали да не подобрят гръдната си обиколка по оперативен път – скъпи дами, или ако щете колежки, по-добре първо се постарайте за умствения си капацитет. Доколкото е възможно, разбира се Коелю вече е демоде, четете Фредрик Бакман, Милен Русков, Фернанду Песоа. Не разчитайте на силикона в гърдите, или въобще на външния си вид като цяло, ако искате да спечелите нечие мъжко внимание за по-дълго.

И сърдечно моля – каквото и решение да вземете, не съдете хората, които са взели противолоположното такова. Житейските уроци могат да се учат и без помощта на пластични хирурзи. Пък и с 5 хиляди евро в джоба една умна жена може да постигне много други смислени неща, стига само да повярва истински в себе си… Изборът е лично ваш.

(виж и друга статия от същата авторка – „Цялата съм нашарена, но понякога го крия“)