На 10 октомври, сряда, от 19 ч в бар-галерия „KaRe-Arte“ на ул. „Петър Парчевич“ №36 ще се състои премиерата на „Секретно“ от Калина Паскалева, издадена от „Апостроф“. Това е трета книга от авторката, нашумяла с „Дневниците на една курва“ и „7-те смъртни гряха“. 

Прочетете повече „Калина Паскалева представя „Секретно““ →

Година преди да стане Европейска столица на културата, многовековният тракийски град привлича все повече туристи – но също и хора, които избират да работят и живеят тук. Опитахме се да изброим най-важните причини за това

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. Biograph #84, септември 2018

Едрите капки летен дъжд започват да падат от небето точно в момента, в който Дзукеро е излязъл на бис на сцената на Античния театър. До този момент концертът на италианската легенда в Пловдив е минал в наистина късметлийски сух промеждутък от време. Когато певецът стига до припева на шлагера Senza Una Donna, дъждът вече се е усилил, но това сякаш прави преживяването още по-магическо. Никой не бърза да си тръгва, всички пеят с блеснали от възторг очи. Снимат с телефоните си, прегръщат се, бършат капки от лицата си – някои дъждовни, а други – издайнически сълзи от екстаз. Акустиката е съвършена, осветлението създава приказна атмосфера, а италианецът е в приповдигнато настроение от изпитите зад сцената няколко чаши българско вино. Зад Дзукеро, чийто специфичен глас е все така могъщ и завладяващ, са изящните руини на римския амфитеатър, а зад тях – светлините на Пловдив.

Прочетете повече „4 сезона ПLOVEДИВ“ →

Добре, хайде да се потопим в този Содом и Гомор на българския туризъм. Толкова ли е грозно, шумно и отблъскващо всичко на „Слънчака“? И защо всяко лято милиони упорито го избират за почивката си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH #83, август 2018

Споменът от километричните задръствания между Поморие и Ахелой се е загнездил толкова трайно в съзнанието, че чак ти се отщява да тръгнеш към Слънчев бряг в разгара на сезона. Това лято обаче ситуацията край селото, където преди 1101 години цар Симеон разбива византийската армия, е коренно променена. Обходният маршрут, реализиран само за броени месеци, те отвежда неусетно до разклона за Равда и най-посещавания супермаркет LIDL на територията на България, а оттам до входа за Несебър и курорта остават броени минути, дори секунди. Е, значи все пак можело? Защо трябваше толкова години да се чака този обход, и колко време още ще мине, докато се построи заветната магистрала „Черно море“ между Бургас и Варна? Но хайде да не си разваляме настроението с такива въпроси, докато навлизаме в най-големия, оплюван и митологизиран курорт у нас и на Балканите.

Прочетете повече „Какао на Слънчев бряг“ →

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, декември 2017

Имаше една песен преди време със заглавие The Bad Touch (и доста забавен видео клип), в която се пееше: „You and me baby ain’t nothin’ but mammals. So let’s do it like they do on the Discovery Channel…“ Често съм си я припявала и съм се сещала за нея, когато съм общувала с българските мъже. Понякога не са нищо повече от животни, с които се съвокупляваме досущ като в научно-популярните тв канали. Извън страната ни асоциирам мъжката половина със съвсем друг тип музика. Но какви са плюсовете и минусите да се обвържеш със сънародник или съответно с чужденец?

Прочетете повече „BG-мачо или чужденец?“ →

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, юли 2017

Кадър от моите фотосесии като тату-модел. Щом майка ми ги хареса, значи всичко е наред. ФОТОГРАФИЯ: КИРИЛ ХРИСТОВ

Казвам се Лаура и съм на 31 години. Когато си направих първата татуировка, никога не съм очаквала, че години по-късно ще съм нарисувана подобаващо, или че ще се осмеля да буда тату модел. Тогава не мислех за последствията, интересуваше ме единствено да направя нещо, което вярвах, че ще ме накара да се чувствам по-истинска, по-удовлетворена, по-свободна, повече себе си…

Всичко започна, когато бях на 17. Дори не помня защо толкова исках да го направя. Просто идеята се появи в главата ми и реших, че ще опитам. Тогава дори не беше още толкова модерно, или поне хората, които познавах и го бяха направили, коренно се различаваха от хората, които са го направили днес. Отидох с приятел за кураж. Дадох 20 лева , които ми се струваха цял куп пари, защото сама си ги бях събирала. Нямах образ в акъла си, имах желание, което не противостоеше на забраната на родителите ми да го направя.

Татуирах си малко паяче на глезена и си тръгнах от студиото със самочувствие, което никога няма да забравя. Сякаш бях пораснала с 5-10 см. на височина. Дали защото бях престъпила една забрана и свърших нещо на своя глава, или може би защото вече се чувствах малко по-различна, не знам… Паячето символизираше нещо, но отдавна забравих какво. Пък и какво значение имаше, като за мен то символизираше нещо много повече – свобода…

Прочетете повече „Цялата съм нашарена, но понякога го крия“ →