Размисли за едно пътешествие до България и дузина синьо-бели куфарчета

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

През последните седмиции всички са на море, същото се отнася и за мен, с тази разлика, че предпочитам да виждам брега от страната на морето, а не да виждам морето от брега. Да, зная, че те карам благородно да завиждаш, задето мога да си позволя да наема една яхта, да кача на нея 15-ина човека и да направим едно романтично пътешествие. Но като казах романтика се сетих, че трябва да ти разкажа за поредната история, свързана този път с феноменалната мрежа facebook. Знаеш, че имам профил и там, създаден заради общуването ми с някои избрани личности. Преди два месеца си направих експеримент и написах едно циркулярно писмо – „Скъпа Х, така и така, планирам да си дойда до България, ще пристигтна с яхта, ще бъда 3-4 дни на пристанището в Несебър и на марината в Свети Влас, искаш ли да бъдеш моя гостенка и т.н. и т.н. Твой JP“

прочети още…

Прочетете повече „За яхтите и хората“ →

В която Маргарита от музея на Херман Хесе в Лугано връща обратно огърлица от бисери

Джеймс Popoff*

Драги ми Неделчев,

Днес е неделя, но това не значи нищо, в такива мързеливи дни не пипам лап-топа, не пускам телевизора, нито пък ме интересува пощата, която се е издула като бременна котка в двора. Впрочем, да ти кажа, вече съм вкъщи, край езерото Лугано. Вчера ходих до музея „Херман Хесе“ в града. В Канада бях попаднал в един активарен магазин. Там видях стара снимка, на която Хесе е сниман с някакви хора, от другата страна пък се оказа, че той е надписал тази снимка до своя приятел Томас Ман.

Откупих тази снимка за някакви си $25 и великодушно я подарих на музея. Не зная дали си чел „Игра на стъклени перли“*, но знай, че Ман и Хесе са били повече от приятели и са си пращали писма, Ман по това време (1944) е живял в Ел Ей.

Едно найсточиво позвъняване обаче успя да ме накара да вдигна слушалката на моя ретро телефон вкъщи – Маргарита – уредничката от музея, искаше да се видим обезателно още днес.  Уговорихме се това да стане на верандата у нас. Междувпрочем синоним на думата перла е думата “бисер”, както и вече остарялото „маргарит“ (от гръцки „Μαργαρίτα“ – „бисер“) Сетих се за това покрай разлистването на този роман.

Маргарита пристигна с велосипеда си. Бял панталон, ниски сандали, бейзболна бяла шапка, нежно розово червило и почти никакъв грим. В неделя съм без домашната прислужница и шофьора Емил, заради това импровизирам с плодовете на масата и някой и друг коктейл. Час и половина сме из страниците на Хесе и неговия свят, за да се уверим и двамата, че една стара чернобяла снимка може да сътвори чудеса. Неочаквано и за самия мен решавам, че можем да си позволим да отидем с моя Morgan Roadster до Женева, където е къщата на дядо и където се намира огромната библиотека. Поводът е споменът ми, че той притежава „Сидхарта“ – това е една друга перла от короната на Херман Хесе с автентичен негов подпис. Ще подаря и тази малка книжка на музея „Хесе“.

Да вметна само, че Маргарита е с около 10 години по-възрастна от мен, може би и малко повече. Слаба и с беузпречно тяло дама, която не носи бижута, освен една диадема, за да държи тежката й тъмноруса коса.

прочети още…

Прочетете повече „Швейцарска игра с перли“ →