BG-мачо или чужденец?

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, декември 2017

Laura
*Лаура Нек е артистичният псевдоним на млада българка, която умело съчетава майчинството, работата в чуждестранен клон на мултинационална компания и изявите като тату-модел. Начетена, модерно мислеща, но и стъпила здраво на земята, за нас тя е подходящ пример за съвременна жена, която има какво да каже на нашите читатели по доста теми, в които ние от Biograph не сме компетентни. Затова я поканихме да напише серия материали, чиито автобиографични елементи се преплитат с нейната лична философия, формирана на базата на богат и понякога напълно нетрадиционен житейски опит.

Имаше една песен преди време със заглавие The Bad Touch (и доста забавен видео клип), в която се пееше: „You and me baby ain’t nothin’ but mammals. So let’s do it like they do on the Discovery Channel…“ Често съм си я припявала и съм се сещала за нея, когато съм общувала с българските мъже. Понякога не са нищо повече от животни, с които се съвокупляваме досущ като в научно-популярните тв канали. Извън страната ни асоциирам мъжката половина със съвсем друг тип музика. Но какви са плюсовете и минусите да се обвържеш със сънародник или съответно с чужденец?

Прочетете повече „BG-мачо или чужденец?“

Хю Хефнър, който живя в Рая

Той не просто създаде една от най-разпознаваемите марки в света – наложи цяла нова философия, ценностна система и начин на живот. Мъжът, на когото целият силен пол завиждаше, беше възхваляван и уважаван от мнозина, но и нескрито презиран от феминистките и консерваторите. В последните години от живота си Хеф беше безпомощен свидетел на залеза на своята империя. Остави сравнително скромно наследство, но ще го помнят завинаги като въплъщение на мечтите на милиони мъже. Или посто като “най-късметлийския котарак на планетата”

(ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, из очерка за Хефнър в ноемврийския брой #74 на списание Biograph)

Hef_spread

За колко хора можем да се шегуваме след смъртта им как изобщо не е сигурно, че вече са се пренесли “на едно по-добро място”? Хю Хефнър, който почина на 91-годишна възраст в легендарното си имение край Лос Анжелис в края на септември, беше именно един от тях. Отиде си спокойно и без излишни страдания, “от естествена смърт”, както гласеше официалното съобщение, и заобиколен от най-близките си хора.

Тялото му беше погребано няколко дни по-късно точно до гроба на Мерилин Монро – холивудската икона, в чието митологизиране пръст имаше и самият той и която красеше първата корица на списанието му. Хеф си беше откупил и запазил това място още преди четвърт век. Както се говори – срещу сумата от 96 000 долара. Това накара телевизионният зевзек Джей Лено тогава да се майтапи в ефир, че срещу такава сума би трябвало да получи правото да е не до нея, а направо върху нея. Но Хеф беше напълно сериозен и емоционален: “Да бъдеш във вечността до Мерилин е твърде хубаво, за да се откажа от такава възможност”.

Да, на него всичко в живота му се получаваше твърде лесно. Той живя и прави любов с най-привлекателните жени на своето време – при това не с няколко, а с десетки, стотици, а накрая го положиха до най-митичната от тях. Приемаше съвсем насериозно неща, за които много други предпочитаха или само да се шегуват, или да говорят шепнешком. Повдигна на всеослушание теми и въпроси, които дотогава бяха смятани за табу в Америка и в целия свят. Успя да се превърне в знаме на либерализма, демокрацията, сексуалното, но и всякакво друго разкрепостяване и на мъжете и на жените. Даде трибуна на някои от най-прогресивните автори на своето време и възможност за тях да достигнат до аудитория, за която иначе биха могли само да мечтаят.

Прочетете повече „Хю Хефнър, който живя в Рая“

Флойд Мейуедър, непобедимият сребролюбец

Преди 19 години нашият Серафим Тодоров нанесе последната загуба на американеца, изстрелвайки го към боксовия връх като най-скъпоплатения спортист на планетата. Днес българинът живее с държавна пенсия, а “Подвижната касичка” прибира 150 милиона долара за мач…

ВАСИЛЕН ДИМИТРОВ/ Biograph #44, май 2015

Floyd

На професионалния боксьор никога не му достигат две неща – слава и пари. Тази доказана със стотици примери закономерност пасва идеално на Флойд Мейуедър. Преди 19 години на Олимпийските игри в Атланта Серафим Тодоров нанесе последната загуба на американеца, изстрелвайки го към боксовия връх като най-добре платеният спортист на планетата. Флойд е човек, който еднакво обича танца на ринга и парите, и който умее максимално да сближава едното и другото.

Стаята за допинг контрол в боксовата зала на Техническия университет Georgia Tech в Атланта, щата Джорджия, където през 1996 година се провеждат Олимпийските игри, е многофункционална. Серафим Тодоров чака да му бъде взета проба. По ирония на съдбата до него стои съперникът, с когото са си разменяли удари преди минути в полуфиналния мач в категория до 57 кг. Сарафа е победил представителя на домакините Флойд Мейудър с 10:9.
Внезапно към съперниците се приближават трима мъже. Българинът не може да разбере какво е написано на акредитациите им. Поведението им му подсказва обаче, че двама от тях са мениджъри в професионалния бокс. Третият присяда до Сарафа. Той е преводачът. Угоднически обявява, че приятелите му са очаровани от него. Искат да подпишат договор.
„Бяха впечатлени от стила ми и от факта, че съм бял. Никога няма да има друг бял боксьор като мен. Те го знаеха. Затова искаха да остана в САЩ на всяка цена”, въздъхва тъжно Тодоров.

Прочетете повече „Флойд Мейуедър, непобедимият сребролюбец“

Ако нямах силикон

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, август 2017

Laura
*Лаура Нек е артистичният псевдоним на млада българка, която умело съчетава майчинството, работата в чуждестранен клон на мултинационална компания и изявите като тату-модел. Начетена, модерно мислеща, но и стъпила здраво на земята, за нас тя е подходящ пример за съвременна жена, която има какво да каже на нашите читатели по доста теми, в които ние от Biograph не сме компетентни. Затова я поканихме да напише серия материали, чиито автобиографични елементи се преплитат с нейната лична философия, формирана на базата на богат и понякога напълно нетрадиционен житейски опит. 

Днес се чувствам достатъчно красива, умна и женствена и същевременно знам как да повдигам самочувствието си, ако имам нужда. Но преди 4 години, вече майка на 2-годишно дете, силиконът за мен се оказа следващата крачка и необходимост – да ме направи още по-уверена, да повдигне егото ми (освен бюста) и да ме отърве от може би последния комплекс, останал в мен. Какво ли щях да правя без тези 750 кубика имплант в гърдите си, ако не се бях престрашила в онзи момент да направя подобна крачка? Как ли щях да се чувствам, ако в крайна сметка бях останала с естествените си гърди, вече доста по-различни и притеглени от земната гравитация след раждането?

Спокойно, това няма да е поредното словоизлияние на поредната кифла, която е решила да се фука, че е намерила едни 5-6 хиляди евро за пластична операция. Не мислете, че съм жадна за мъжко внимание или обожание, нито пък за женска завист или евтина популярност. Темата за силикона доста се изтърка напоследък, но смятам, че при мен тези подобрения изиграха ключова роля животът ми да стане по-различен и точно за това искам да говоря сега.

Прочетете повече „Ако нямах силикон“

Цялата съм нашарена, но понякога го крия

(Из поредицата статии „Терзанията на модерната жена“ в списание BIOGRAPH)

ЛАУРА НЕК*, юли 2017

LAURA_2

Кадър от моите фотосесии като тату-модел. Щом майка ми ги хареса, значи всичко е наред. ФОТОГРАФИЯ: КИРИЛ ХРИСТОВ

Казвам се Лаура и съм на 31 години. Когато си направих първата татуировка, никога не съм очаквала, че години по-късно ще съм нарисувана подобаващо, или че ще се осмеля да буда тату модел. Тогава не мислех за последствията, интересуваше ме единствено да направя нещо, което вярвах, че ще ме накара да се чувствам по-истинска, по-удовлетворена, по-свободна, повече себе си…

Всичко започна, когато бях на 17. Дори не помня защо толкова исках да го направя. Просто идеята се появи в главата ми и реших, че ще опитам. Тогава дори не беше още толкова модерно, или поне хората, които познавах и го бяха направили, коренно се различаваха от хората, които са го направили днес. Отидох с приятел за кураж. Дадох 20 лева , които ми се струваха цял куп пари, защото сама си ги бях събирала. Нямах образ в акъла си, имах желание, което не противостоеше на забраната на родителите ми да го направя.

Татуирах си малко паяче на глезена и си тръгнах от студиото със самочувствие, което никога няма да забравя. Сякаш бях пораснала с 5-10 см. на височина. Дали защото бях престъпила една забрана и свърших нещо на своя глава, или може би защото вече се чувствах малко по-различна, не знам… Паячето символизираше нещо, но отдавна забравих какво. Пък и какво значение имаше, като за мен то символизираше нещо много повече – свобода…

Прочетете повече „Цялата съм нашарена, но понякога го крия“

Чарли Шийн и отчаяните му съпруги

3 жени, 5 деца, безброй връзки… но посрещна последната Коледа самотен

charlie sheen denise
С Денис Ричардс, за която бе женен между 2001 и 2005-а. Имат две дъщери.
Actor-Charlie-Sheen-and-ex-wife-Brooke-Mueller
С най-скорошната си съпруга Брук Мюлер, от която има близнаци.

Ако човек погледне семейната история на този човек, ще заключи със сигурност поне три неща. Първото е – че този човек обича жените. Второто – че и те явно го обичат. И третото – че въобще не си е губил времето, докато е бил с тях.

Прочетете повече „Чарли Шийн и отчаяните му съпруги“

Ревността – този див кинжал

Властта е двуполова система – хем обича да обладава, хем обича да бъде обладавана

Есе от писателя Димитър Шумналиев

AR-131019719

Всеки нормален може да си купи оръжие. Мамка му! Защо ревността винаги убива някой друг?

Двайсет и две годишен младеж удуши шестнайсетгодишната си приятелка. Шофьор на такси закла любовницата си. Съпруг застреля майката на двете си деца. Новини от последната седмица.

Древните времена не познават ревността. Във Вавилон (450 г. пр. Хр.) всяка жена била задължена да преспи с най-малко един чужд мъж в живота си. В храма на Афродита в Коринт денонощно работели над 1000 жрици. „Храмовата проституция” в стара Индия праща в платените постели невръстни момичета. Щом браминът или някой, който предложи по-висока цена, отнема девствеността й, девойката е готова за молитвена връзка с Бога. Тази работа е дълбоко заложена в страните от Мезоамерика, Никарагуа, където проституцията и до ден днешен е официално хоби. Някои североафрикански общности стимулират жените си за активен извънбрачен секс. Колкото повече мъже обладавала съпругата, толкоз повече се качвала цената й. Тя имала право да се радва на живота и преди брака. Бройката на мъжете била нещо като чеиз. Какви благородни времена!

Прочетете повече „Ревността – този див кинжал“

Дан Колов – царят на кеча

Легендарният борец е първата истинска световна звезда на България. Сразява с лекота противниците в продължение на 30 години, трупа милиони и умира като бедняк заради щедрото си сърце

ВАСИЛЕН ДИМИТРОВ/ списание BIOGRAPH

Dan

Мащабното и бутафорно шоу, наречено кеч, през 20-те и 30-те години на миналия век е било истински кървав спорт. Борба, при която основното правило е, че няма правила. Зали като „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк или „Пале де Спорт” в Париж буквално били претъпкани при капацитет от 30 хиляди места. Трошачът от Бронкс и Удушвачът от Токио оправдавали всяка буква в прозвищата си, защото ударите им с лакти и колене често водели до трайни контузии. Понякога и до фатална развръзка.

Прочетете повече „Дан Колов – царят на кеча“

Ван Перси става коментатор на The Sun

Голмайсторът на „Арсенал“ Робин ван Перси подписа договор с… британския таблоид №1 The Sun. Холандецът ще пише коментари във всяко неделно издание на вестника. Междувременно мениджърът на лидера във Висшата лига „Манчестър Сити“ Роберто Манчини потвърди, че има амбиции да го привлече в клуба си от следващия сезон.

King Leo

Лионел Меси е футболен крал за целия свят, с изключение на Щатите. Ето различните международни издания на списание TIME от 6 февруари:

Нагоре ↑